Решение № 3959 от 18.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.06.2018г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на седемнадесети април година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Х.а - Коюмджиева секретар:

Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12123 описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, при условията на субективно пасивно съединяване.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н.Ж.Й. по предявен срещу М.НА О.на Р.Б.иО.„Х.“ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата, в размер на 150 000 лв., по повод смъртта на майка й К.Г.Н.обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието 6.2.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сума, в размер на 150 000 лв. по повод смъртта на баща й Ж.Н.Х.като обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието 6.2.2012 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. В случай, че се прецени, че ответниците не отговарят солидарно, ищцата посочва М.НА О.на Р.Б.като предпочитан ответник, аО.Х., като евентуален такъв. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден предпочитаният ответник. Ако се прецени, че исковете срещу него са неоснователни, да се осъди евентуалния ответник да изплати на ищцата претендираните по-горе суми.

В исковата молба се твърди, че на 6 февруари 2012 г. вО.Х., областХ., поради скъсване на язовирната стена на язовир „И.” са наводнени землищата на с. И. и с. Б.. Образувалата се огромна няколко метрова приливна вълна вследствие на скъсаната язовирна стена, за изключително кратко време е заляла големи територии в областта. Водата от язовира е разрушила редица жилища, включително моста след язовир “И.” и е наводнила абсолютно всички постройки в региона. Посочва се, че в пряка причинно следствена връзка с така настъпилото събитие са починали 11 човека, жители на селата Б., Б. и И. и са причинени имуществени вреди за милиони левове. Заявява се, че двама от починалите при тази трагедия са и наследодателите на ищцата, а именно К.Г.Н., ЕГН: ********** и Ж.Н.Х., ЕГН: **********. Починалите са родители - майка и баща на ищцата Н.Ж.Й., ЕГН: **********.

Навеждат се твърдения, че двамата съпрузи са били в двора на къщата си в с. Б., находяща се на ул. „*******, когато съседи ги видели навън малко преди ледената вода да потопи селото.

Придошлата вода ги е отнесла през оградата на съседния двор. К.Н.и Ж. Х. не били открити в собствената си къща и били последните, които се намирали в неизвестност от всички 852 жители на село Б.. След няколко дневно издирване от спасителни екипи и щателно обхождане на целия параметър на с. Б. и околностите, включително и със спасителни кучета - двамата съпрузи още не били открити.

Навеждат се твърдения, че водите ги били завлекли на 300 метра на далеч от дома им - телата им най - накрая са намерени в храсти, край сграда в покрайнините на с. Б. - затрупани сред останките от разрушените къщи на селото и сняг.

Твърди, че във връзка с мащабното бедствие почти веднага на място е пристигнал еврокомисарят по бедствията и авариите и заедно с премиера и президента на Р.Б.са се запознали с нанесените огромни разрушения, а 8-ми февруари е обявен за ден на национален траур.

Сочи, че във връзка с настъпилото събитие е налице висящо наказателно производство образувано като ДП № 17 по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Х. за 2012 г., пр. пр. № 114 по описа на Районна прокуратура Х., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 335, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Понастоящем, на основание постановление на главният прокурор досъдебното производство се води от Районна прокуратура Пловдив.

Навеждат се твърдения, че 2/3 от язовира ведно с цялата язовирната стена попада в имот предоставен надлежно с нарочен акт за ползване единствено и само от Министерството на отбраната, което го ползва повече от 50 години без прекъсване, а останалата част от язовира попада в имот актуван като публична общинска собственост наО.Х..

Сочи се, че ищцата осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишена от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието е имала, от моралната, родителска опора - опората на баща и майка, незаменимата подкрепа в живота на всеки човек, която пострадалите лица са давали, както и, че болките и страданията от загубата на толкова близки, най- близките за нея хора, ще търпи винаги. Посочва, че и до настоящия момент, ищцата страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня и все по - силно чувство на тревожност. Преди настъпилото събитие, Н.Й. е била жизнена и контактна, радвала се е на спокоен живот, на срещи с близки и приятели, а в момента е затворена и отчуждена.

Ответникът М.НА О.оспорва предявения иск. Ответникът М.НА О.оспорва предявения иск. Твърди, че язовир И. не попада в имота, актуван с акт за публична държавна собственост и предоставен за ползване на Министерството. В АДС било записано, че имотът представлява друга територия с нестопанско предназначение, като в издадената скица било посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир със собственикО.Х.. Според Закона за водите, язовирът представлявал водностопанска система, която не включва поземлени имоти. Язовир И. от своя страна бил сериозно хидротехническо съоръжение с помпена станция, преливник, отвеждащ канал и множество напоителни канали. Законът за водите определял и дейностите по опазване, използване и възстановяване на водите, каквито функции Министерството на отбраната не упражнявало. Язовирът не попадал в рамките на учебен полигон Корен и не бил заведен в баланса на М.НА О.. С влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, язовирът като водно съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски дружества, станало собственост наО.Х.. През 2009 год., по повод искане от Областния управител наХ. да се уточни собствеността върху язовира, Министерството на отбраната отговорило, че язовирът не му е предоставен за управление, че министерството не е изграждало хидромелиоративно съоръжение в границите на учебен полигон Корен и че язовирът не е заведен в баланса на министерството.

Министерството изрично заявило, че не възразява собственика на съоръжениетоО.Х. да предприеме действия за отстраняване на допуснатата грешка в картата на възстановената собственост. Според ответника от създаването си до наводнението язовирът се ползвал от местното население по предназначение за напояване. Първоначално той се ползвал от аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от земеделски кооперации и частни лица. Министерството на отбраната не ползвало язовира по неговото предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху него. Ответникът оспорва вредите, предмет на разглеждане в настоящото дело, да са резултат от действия или бездействия на лица, на които министерството да е възлагало работа. Искането е да бъде отхвърлен искът спрямо Министерството на отбраната, като му бъдат присъдени направените разноски.

ОтветникътО.Х. оспорва предявения иск. Счита, че поради наличието на спор и неяснота относно собствеността на язовира, областният управител осъществявал организацията и техническата експлоатация на съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на собствеността. Твърди, че липсва противоправност в действията наО.Х., тъй като кметът на общината правил многократни опити да инициира поправка в язовирната стена. Изготвен бил и авариен план, в който била отразена опасността от скъсване на язовирната стена. Общината организирала и проверки през 2009 год. и 2011 год., като резултатите били отразени в констативни актове. Кметът на общината поискал и становище относно възможностите общината да отстрани констатираните проблеми в язовирната стена, но правна и финансова възможност за това не съществувала. Общината изпратила копие от доклад относно техническото състояние на язовира на Областния управител и на Областна дирекция земеделие в гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с констатираното пропадане на язовирната стена. Ответникът твърди, че от 1961 год. язовирът се ползвал от М.НА О.и общината нямала никакво отношение към неговата експлоатация и поддръжка. По-голямата част от язовира не била част от актувания като общински имот, а част от полигон Корен, в това число и язовирната стена с височина 19 метра. От водената кореспонденция между институциите ставало ясно, че началникът на Генералния щаб на сухопътни войски уведомил областния управител наХ., че язовирът се намирал в очертанията на полигона и се ползвал от подразделенията за обучение. Водена била и кореспонденция относно установена евентуална грешка в картата на възстановената собственост и неправилно уточняване на координатите на учебния полигон, която обаче не довела до конкретно заснемане и уточняване на частта от язовира, попадаща във военния полигон. Ответникът счита, че с акта за държавна собственост безспорно се установява, че имотът е предоставен на М.НА О., като въпреки това Общината е положила максимални усилия да предотврати бедствието. Ответникът оспорва наводнението да е причинено от скъсване на язовирната стена и да е настъпило внезапно и бързо. Наводнението настъпило в рамките на 20-30 минути, през което време населението от с.Б. било евакуирано. В периода на покачването на водите на река Б.ска заместник кмета наО.Х. бил на място и наблюдавал развитието на ситуацията, заедно с кмета на с.Б. и други хора. Те предупреждавали хората да се евакуират и да се изтеглят от опасната зона или да се качват по високите етажи на къщите си. Като счита, че липсва основание да отговаря за вредите от наводнението, като счита, че са били предприети всички мерки за предотвратяване на трагедията, ответникътО.Х. моли искът спрямо него да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, преценявайки доводите но страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че К.Г.Н.и Ж.Н.Х.са родители на Н.Ж.Й.. Двамата са починали на 10.02.2012 год. в с.Б.. /л.13-л.16 от делото/.

С Акт за общинска собственост № 250 от 28.03.2000 год., съставен на основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир Ешмеджика с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.И., при граници имоти 529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере,О.Х.; имот № 020 – пасище, мера,О.Х.; имот № 002 – складов терен на М.НА О.. /л.30 от делото/.

С Акт за държавна собственост № 0567 от 23.04.2003 год., като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в землището на с.И.,О.Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год. на ОбС Земеделие и гори гр.Х. при граници: север – землищна граница на с.Остър камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Е. и с. Остър камък, имоти на М.НА О.. В АДС е отбелязано, че от 21.07.1961 год. имотът е предоставен за управление на Министерството на отбраната, на основание Постановление № 148 на МС от посочената дата./л.25-26 от делото/ На 01.06.2004 год. Началникът на

Генералния щаб на сухопътни войски е изпратил до началника на Генералния щаб на българската армия становище с рег. № Ж100, в което е заявил, че границите на полигон Корен са определени през 2002 год.от комисия, съставена от представители на МО и Поземлената комисия на Х. и при провеждане на ученията и бойните стрелби, се ползвала само територията, в определените граници. В становището е изразено несъгласие за преместване на границите на полигона, като в частта относно язовир И. е отбелязано, че язовирът се използва от подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране и че, независимо, че язовирът се намира в очертанията на полигона, той се ползвал от местното население. Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпореждаО.Х. и МО няма отношение към тях. /л.31-32 от делото/.