Решение № 182 от 24.03.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Стара Загора, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530104989 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 вр. с чл.439 ГПК.

Ищецът М. ЦВ. П. твърди в исковата си молба, че въз основа на Заповед за незабавно изпълнение от 10.03.2016г., по ч.гр.д.1160/2016г., по описа на Районен съд, гр.Стара Загора бил издаден изпълнителен лист от 11.04.2016г., в полза на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, като бил осъден да заплати на цитираното дружество сумата от 1052.21лв., представляваща главница по Договор за кредитна карта, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 25.00лв.

На 07.09.2016г. взискателят подал молба за образуване на изпълнително дело, с искане да бъде изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника, извършване на справки за секвестируемото му имущество, а при наличието на такова и по-специално трудов договор или пенсия, да бъде наложен запор върху тях, както и искане за присъединяване на разноските по изпълнителното дело, включващо адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

В тази връзка било образувано изпълнително дело № 20167640400291 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 764, с р-н на действие ОС- Стара Загора, като до момента дължимата сума възлизала на около 2500лв., ведно с присъединените такси и разноски по него, като част от него бил погасен с неправомерно събрана сума, в размер на 156.23лв.

При направена справка се установило, че от момента на образуването на ИД - 07.09.2016г. д о 07.09.2018г. не били предприемани никакви нови 1 способи за обезпечаване, дори напротив: с Постановление с изх.№ 18421/15.07.2021г. ЧСИ прогласил момента на настъпване на прекратяването, по силата на закона. Взискателят не бил проявил активност да поддържа висящността на изпълнителното производство, като следващата негова молба до ЧСИ за предприемане на нови изпълнителни действия датирала от 10.09.2018г., като към същата датата, производството по делото вече било прекратено. Установявайки настъпила перемпция, от страна на длъжника била изпратена молба от 06.07.2021г., чрез „Български пощи" ЕАД, като с нея било поискано прекратяване на изпълнителното производство. С Постановление с изх.№ 18421 от 15.07.2021г., по ИД №20167640400291, ЧСИ А.П., рег.№764, с р-н на действие ОС- Стара Загора, било прекратено производството по изпълнителното дело, т.к. по същото били налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки за прекратяване. Към момента същото се обжалвало от кредитора. От фактическа страна било безспорно, че вземането било установено с влязла в сила заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. №1160/2016г. по описа на P C - гр. Ст.

Загора. С настъпването на това обстоятелство се изнася, че се е преклудирала възможността за оспорване на задължението с възражения, които биха могли да релевират преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК - включително възражение за погасяване на вземанията по давност за периода преди това.

Правната норма на чл.117, ал.2 ЗЗД, предвиждала, че ако вземането било установено със съдебно решение или чрез заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор или др., срокът на новата давност била всякога пет години. Същото разбиране намирало приложение и в разглеждания казус, тъй като в настоящия случай било налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но тя имала единствено преклудиращ ефект и препятствала оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които били известни на длъжника и с които разполагал или можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила обаче не създавала сила на присъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а пораждала изпълнителната й сила. Именно този извод следвал от тълкуването на разпоредбата на чл.424 от ГПК, който позволявал оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които не биха могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение или с които длъжникът не би могъл да се снабди в същия срок.

Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсвала от предприемането на кое да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно, но неизчерпателно били изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. На следващо 2 място било важно да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство в случая ставало по право, като новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, което в настоящия случай се явявало 07.09.2016г. В случая, каквото и да било основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилвали по право.

Без правно значение било дали съдебният изпълнител щял да постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога щял да направи това, тъй като този акт имал само декларативен, а не конститутивен ефект.

Осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на прекратяване на изпълнителното производство, били правно ирелевантни и нямало как да доведат до правно значими последици, каквито били прекратяването и/или спирането на давностните срокове. В настоящия случай, последното осъществено валидно изпълнително действие било наложено с образуването на ИД на 07.09.2016г., а именно: искане за извършване на запор върху трудовото възнаграждение или пенсия на М.П..

Следователно, от последното валидно изпълнително действие, което по см. на чл.116, б."в" от ЗЗД било годно да прекъсне давността, се явявало образуването на ИД от 07.09.2016г., с което било посочено извършването на конкретни способи за обезпечение. Видно от акта за прекратяване на ИД 291/16г., прогласено от ЧСИ, същото било прекратено, ех l e g e , поради дезинтересованост от страна на взискателя. От направена справка по същото се установило, че до 07.09.2018г. не били извършвани от взискателя валидни изпълнителни или други действия по см. на чл.116 от ЗЗД, които да прекъснели давността, по отношение на спорното притезателно вземане, поради което същото било прекратено по право. Въпреки очевидната перемция настъпила в изпълнителния процес, действията по принудително изпълнение не приключили, като през м. март 2021г., било изпратено запорно съобщение до банка „УниКредиит Булбанк" АД, клиент на която бил ищеца, като на 30.08.2021г. по сметката на ЧСИ А.П. била постъпила сума в размер на 156.23лв., с основание плащане на „запор № 595621“ по гореспоменатото ИД.

С оглед на обстоятелството, че по изложените по-горе съображения следвало да се приеме, че изпълнително дело №: 20167640400291 по описа на ЧСИ А.П., рег.№764, с р-н на действие ОС- Стара Загора, се било прекратило по „перемция“ на 07.09.2018г., независимо от произнасянето на съдебния изпълнител в този смисъл, и посочените по-горе действия следвало да се считат за обезсилени. А с оглед на изложеното се налагал извода, че доколкото новата петгодишна давност била започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие - 07.09.2016г., с оглед извода за обезсилване на посочените по-горе изпълнителни действия, то същата била изтекла на 07.09.2021г.

Независимо, че след датата на прекратяване на изпълнителното дело от страна на взискателя били изпращани молби и били извършвани същински 3 изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на ОСГТК, доколкото същите били извършени по едно прекратено производство, същите не можели да се приемат за валидно извършени и не били прекъснали давността. При така поддържаните фактически твърдения в горната насока се обосновавало, че за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск - за признаване установено спрямо ответника, че сумите, предмет на образуваното изпълнително производство не се дължали, поради погасяване на вземането по давност, както и искане за обезсилването на изпълнителния лист, издаден на 11.04.2016г. по ч.гр.д. 1160/2016г. по описа н а P C - Ст. Загора. Искането до съда е да признае за установено спрямо ответника, че сумите, предмет на образуваното изпълнително производство не се дължат, поради погасяване на вземането по давност. С уточняваща молба се конкретизира, че сумата, която се дължи по изпълнителното дело е в общ размер 2465,83лв от които 1052,21лв –главница ведно с лихвите , 25,00лв съдебно-деловодни разноски, 222,50лв такси по изпълнителното производство, 400,00лв адв. Възнаграждение.

Претендират се и разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск бил недопустим и неоснователен.

Ответникът счита, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127 (1) т.3 от ГПК. Моли, същата да бъде оставена без движение и върната с указания за посочване цена на иска.

По съществото на спора:

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита, че в настоящия случай приложение следвало да намери общият петгодишен давностен срок.

Давността по отношение на вземането била прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение излага следните аргументи:

Въз основа на издадените изпълнителни листи била подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под №291/2016 на ЧСИ А.П..

Още след образуване на изпълнителното дело били искани и били извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело. Налагани били запори, извършвани били описи и били искани поредица от принудителни изпълнителни действия.

Оспорва твърденията за настъпили перемпции.

Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с 4 предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му били предприети от ЧСИ или дали предприетото действие било дало като резултат удовлетворяване на взискателя-сочи съдебна практика. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той поддържал висящността на изпълнителния процес, с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Моли съдът да съобрази давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Предвид горното, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не били погасени. В условията на евентуалност, следвало да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка можел да се изведе и от разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълнел задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не бил знаел, че давността била изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане било дължимо плащане, представлявало погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което съществувало и преди изтичане на давностния срок. Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължал на ответника сума, означавал иск за признаване за установено, че не съществувало вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, бил неоснователен вземането продължавало да съществува, но било придобило ново качество станало било естествено вземане. В исковата молба не се оспорвало неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.