Решение № 2938 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2938 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110105329 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 9 СК.

Ищецът Т. Р. В. твърди, че с решение № 929/19.03.2024г., постановено по гр.д. № 12089/2023г., по описа на ВРС, е прекратен гражданският му брак с Е. Г. В. и е утвърдено постигнатото споразумение относно родителските права по отношение на родените от брака деца Р., родена на 09.05.2017г., Г., родена на 09.05.2017г. и С., родена на 26.05.2020г. Сочи, че съобразно сключеното споразумение има възможност да контактува с дъщерите си всяка неделя от месеца, когато е в РБългария, за времето от 10:00ч. до 18:00ч., на рождения му ден – от 10:00ч. до 18:00ч. и всяко година на Коледа и Нова година от 16:00ч. до 20:00ч., като срещите се осъществяват в присъствието на майката.

Поддържа, че при сключване на споразумението и определяне на горния режим, ищецът е работил на кораб и е отсъствал от страната, което, наред с предвиденото, че ще вижда децата всяка неделя, го е мотивирало да се съгласи на предложения личен контакт. Твърди, че понастоящем работи в гр. Варна, с оглед което счита, че определеният режим на лични отношения с децата е крайно недостатъчен и не е в техен интерес. В тази връзка твърди, че предвиденото срещите да се осъществяват в присъствието на майката и нежеланието на последната да посещава дома му, лишават както него така и децата да контактуват в домашни условия, тъй като срещите се осъществяват в заведения тип „детски кът“, което ги изморява и реално срещите не могат да продължат в определеното време – от 10:00ч. до 18:00ч. Наред с това сочи, че когато майката имала ангажимент или се чувствала неразположена, срещи между него и момичетата не се осъществявали. С оглед горното и предвид факта, че децата вече са 1 достатъчно големи, сезира съда с искане за изменение на определения с постановеното решение по гр.д. № 12089/2023г., по описа на ВРС, режим на лични отношения, като му се определи следния такъв:

- всяка нечетна събота и неделя от месеца, за времето от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с преспиване;

- на рождения ден на децата Р. и Г. – 9-ти май и на С. – 26-ти май, от 17:00ч. до 20:00ч., двамата родители заедно да организират детския празник на всяко едно от децата, като присъстват на него;

- през първата половина на обявената от Министерство на образованието и науката пролетна ваканция от 10:00ч. на първия ден до 17:00ч. на последния ден, с преспиване;

- през коледната ваканция: всяка четна година от 10:00ч. на 24-ти декември до 17:00ч. на 28-ми декември, с преспиване и всяка нечетна година от 10:00ч. на 29-ти декември до 17:00ч. на 2-ри януари, с преспиване;

- през Великденските празници всяка нечетна година от 10:00ч. на първия ден на Великден (петък) до 17:00ч. на втория ден на Великден (събота) и всяка нечетна година от 10:00ч. на Великден до 17:00ч. деня след Великден (понеделник) - съобразно уточнението, направено в о.с.з. на 09.03.2026г.;

- два пъти по десет дни през лятната ваканция, по време, което майката не ползва платен годишен отпуск, с преспиване, като във всички случаи бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща там обратно.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Е. Г. В., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че бащата е този, който системно нежелае срещите между него и децата да се осъществяват в спокойна среда, включително отказ такива да се провеждат в дома на момичетата при лошо време. Сочи, че бащата последователно настоява срещите да се осъществяват в дома на неговите родители, въпреки напрегнатата според ответницата атмосфера там. Твърди, че по време на срещите бащата неглижира основни потребности на момичетата и отправя непрестанни упреци към майката. Сочи още, че през последните две години само при 5-6 срещи бащата е бил сам, във всички други случаи е придружаван от своята майка, което счита, че е показателно за неспособността и нежеланието да се грижи сам за тях.

Поддържа, че бащата не проявява активна родителска грижа и интерес – не участвал при кандидатстване на децата за ясла, детска градина, училище, водене на лекар; не се е интересувал от нуждите им свързани с училище, считайки, че издръжката покрива необходимите средства за осигуряване на униформи, учебни пособия и материали и 2 други, свързани с учебния процес; не проявявал интерес към ежедневието им, като не търсел контакт с тях, дори по телефон, извън режима на лични отношения. Твърди, че бащата не проявява по време на срещите необходимата активност, така че да предпази децата от наранявания. Поддържайки, че не са налице основания за изменение на определения режим моли за отхвърляне на иска.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, в изготвения по делото социален доклад, изразява становище, че в защита на най-добрия интерес на децата е да се постанови решение, съобразено с възрастта потребностите на трите момичета.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че са родители на децата Г., родена на 09.05.2017г., Р., родена на 09.05.2017г. и С., родена на 26.05.2020г., което се установява и от приложените на л. 8-10 от делото заверени от страната копия на удостоверения за раждане.

Не се спори и че с решение № 929/19.03.2024г., постановено по гр.д. № 12089/2023г., по описа на РС-Варна, е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като на бащата Т. Р. В. е определен режим на лични отношения с децата Г., Р. и С., както следва:

- всяка неделя от месеца, когато бащата е в РБългария, за времето от 10:00ч. до 18:00ч. бащата ще взема децата от дома на майката, като срещата ще се осъществява в присъствие на майката на избрано от бащата място;

- на рождения ден на децата Р. Т.ова В. и Г. Т.ова В. – 09.05, както и на рождения ден на детето С. Т.ова В. – 26.05 бащата има право да присъства на празниците им;

- на рождения ден на бащата – 12.08, когато бащата е в Р.България, за времето от 10:00ч. до 18:00ч. бащата ще взема децата от дома на майката, като срещата ще се осъществява в присъствие на майката на избрано от бащата място;

- всяка година на Коледа /25.12/ и на Нова година /01.01/, както и на втория ден от Великден /понеделник/, за времето от 16:00ч. до 20:00ч., бащата ще взема децата от дома на майката, като срещата ще се осъществява в присъствие на майката на избрано от бащата място, включително в дома им.

По делото изготвен социален доклад, от който макар и по вторичен начин се установява, че Т. В. живее в собствено жилище, представляващо апартамент, състоящ се хол с кухненска част, три стаи, две помещения с баня и тоалет и тераса, което не е обзаведено напълно, но една от стаите е предвидена да се обзаведе като детска стая.

Пред социалните работници ищецът е съобщил, че през 2025г. е работил в гр. Варна, но в периода 14.01.2026г. – 11.03.2026г. е работил на кораб като „главен ел.инженер“.

Като подкрепяща своя среда бащата е посочил родителите си, които живеят в гр.

3

Варна. Майката е информирала социалния работник, че момичета имат много интереси и тя ги е записала на различни школи: в дните понеделник, четвъртък и петък трите момичета тренират "Спортна гимнастика" в зала "Ч. ю."; във вторник Р. и Г. посещават школа по рисуване; в сряда двете момичета посещават школа по конструиране; в събота близначките посещават школа по състезателна математика, а в следобедните часове - школа по компютърно програмиране за малки деца.

Пред социалния работник момичетата са разказали случки и преживявания с двама родители. Заявили са, че се чувстват добре и сигурни, когато са с майка си.

Знаят, че неделята е време да бъдат с баща си, който идвал да ги вземе и заедно с майка им отивали на различни места за забавление; към обяд им купува неща за ядене и ги връща в дома им. На зададен им въпрос "искат ли да приспиват вечер в дома на татко си", децата отговорили, че не желаят, защото се чувстват сигурни при тяхната майка, с която желаели да бъдат и да не се разделят, вечер си имали ритуал на заспиване. Ходила са в дома на баща си, но не видели да има легло за тях. Споделили, че имат желание повече време да бъдат с баща си в неделния ден и са съгласни той да им гостува в дома им, но ако те не са заети и майка им е съгласна.

Приети като доказателства в производството са служебни бележки (л. 56-57), от които се установява, че трите момичета посещават тренировки по спортна гимнастика в ГСК „И. г. – Ч. ю.“ в Спортен комплекс – Варна, а близначките Г. и Р. и школа по математика, като занятията се провеждат в събота.

Приета като доказателство по делото е и разменена кореспонденция между страните по повод осъществяване режима на личен контакт на бащата с децата.

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. Г. К. – майка на ищеца и С. Л.-Г. – майка на ответницата.

В показанията си свидетелката К. сочи, че бащата обича своите деца и е заявявал, че има желание да ги вижда по-често. Според свидетелката, същият по време на съвместно съжителството на страните е полагал грижи за момичета, включително самостоятелно – за 5-6 дни, когато майката е била в болница. Що се отнася до срещите на сина й с момичетата, свидетелката установява, че те не са с продължителността, установена в режима, тъй като децата се изморяват. Сочи, че по време на срещите бащата се стреми да осигури нужните забавления, следи за безопасността на момичетата, проявява и необходимата строгост, когато те проявяват своеволия.

Свидетелката заявява готовността си да помага на бащата по грижите за момичетата, когато той се нуждае от такава.

Свидетелката Л.-Г. установява, че грижите за момичетата са поети изцяло от тяхната майка, като при необходимост, когато тя е обективно възпрепятствана, помощ получава от свидетелката. Сочи, че не е присъствала на срещите между бащата и момичетата, но е ходила няколко пъти да ги прибира. Съдът не кредитира показанията 4 на свидетелката относно ангажираността на бащата към потребностите на момичета, успеваемостта им в училище, възпроизведените твърдения на майката относно грижата на бащата за момичетата, доколкото същите не почиват на преки и непосредствени впечатления, а са опосредени от споделеното от ответницата, възпитателка и самите деца.

В съдебно заседание на 9.06.2026г. са изслушани родителите на децата.

Ищецът Т. В., че от м. септември 2023г. страните не живеят съвместно. За времето от раздялата им срещите му с децата са били винаги в присъствието на тяхната майка. Счита, че е запознат с потребностите на момичета, но може й да има пропуски. Установява, че и понастоящем работи на кораб, като само за 2025г. е бил трудово ангажиран на брега. Знае, че децата посещават уроци по математика и друг такъв, но не е сигурен по какво.

Ответната страна Е. В. излага, че за времето, през което страните са разделени, когато бащата е бил в страната е контактувал с децата в рамките на определения режим, в нейно присъствие. Имало е случаи, при които ищецът не е упражнявал правото си на личен контакт с момичетата. Счита, че бащата няма опита да бъде с момичетата денонощно, да се грижи за тях, а и те самите не са свикнали с него.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Действащата уредба на изменението на мерките относно родителските права по отношение на децата се съдържа в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, която предвижда, че изменение на предходните мерки се допуска при изменение на обстоятелствата.

Съгласно ППВС № 1/1974 год. и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, промяна в обстоятелствата, обосноваващи необходимост от промяна на определения режим на лични отношения между детето и родителя е налице, когато са изменени обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на личните отношения между детето и неупражняващия родителските права родител. По вътрешното им съдържание тези обстоятелства могат да имат различни проявни форми. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, до жилищните или битовите условия, или пък нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето.