Решение № 2619 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2619 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20211110211560 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление № 2146 от 16.07.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на жалбоподателя на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл.

4, ал. 2 от ЗЗНН.

В жалбата се сочи, че се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като същото е било издадено в нарушение на материалния закон, доколкото дружеството-жалбоподател намира, че не се явява задължено лице по смисъла на ЗЗНН, защото извършва внос на лек течен парафин, а не на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 (Регламента) и на тежки горива. Навеждат се доводи и за съществени нарушения на процесуалните правила – на чл. 34, чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, влечащи след себе си отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочи, че бе установено с изготвената по делото съдебно-химическа експертиза, че течният парафин не попада нито в обхвата на ЗЗНН, нито в обхвата на приложение А, глава 3.4, т. 3.4.22 от Регламента.

Претендира разноски.

Административнонаказващият орган – ДА ДРВВЗ, редовно уведомен, се представлява от юрк. Д., същата пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно, а експертизата намира за неотносима и неправилна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление, „К.“ ООД, в качеството му на българско юридическо лице, регистрирано като търговец, през 2020 година е извършвало на територията на страната дейности по внос на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008, като за осъществената дейност не е подало справка - декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, съдържаща информация за осъществения от него внос на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла на територията на страната през 2020г., с което дружеството е нарушило чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. Справката-декларация е следвало да съдържа информация за:

- произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива;

- количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление;

- количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива;

- наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;

- количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации;

- количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от внос и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.

На основание Заповед № РД-10-126/14.05.2021 г. на председателя на ДА ДРВВЗ на 14.05.2021 г. е била извършена проверка по документи на дружеството-жалбоподател. След направена справка в автоматизираната информационна система, служители на ДА ДРВВЗ установиби, че „К.“ ООД не е подало справката-декларация в законоустановения срок до 15.02.2021 г., т.е. нарушението е било извършено на 16.02.2021 г. в гр. София, ул.

Московска № 3, Централно управление на ДА ДРВВЗ. За резултатите от проверката е бил изготвен Констативен протокол № 1590/14.05.2021 г.

2

Във връзка с гореизложеното свид. М.Ф. – младши експерт в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция ДРВВЗЗ при ДА ДРВВЗ съставила АУАН № 2146/27.05.2021 г. за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН на дружеството-жалбоподател. Процесният АУАН бил предявен на пълномощник на дружеството-жалбоподател на 27.05.2021 г. и подписан без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани възражения с доводи, идентични на изложените в жалбата пред съда.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза, от заключението на която се установява, че парафиновият восък, течният парафин за добавки към гориво и лекият течен парафин за козметика (фарма качество) не са едни и същи продукти. Изяснено е и по какви показатели парафиновият восък се различава от течния парафин (външен вид и свойства, по метода на получаване, по структурата, по приложението). В заключение експертизата счита, че течният парафин няма кристална структура, не може да бъде използван за намаляване триенето между работни повърхности, защото има намалени сили на триене в материалите. Следователно той не е и „смазочно масло“.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза, както и от показанията на разпитания актосъставител М.Ф.. Показанията на свид. Ф. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно и обосновано заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза по делото и намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на административнонаказващия орган за неотносимост и неправилност на допуснатата експертиза, доколкото със същата се изясняват въпроси от главния предмет на доказване, за които са необходими специални знания от областта на науката, а именно – разликата между продуктите течен парафин и парафинов восък, посочени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година, между смазочните масла и другите масла, визирани в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е 3 обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от лица, притежаващи материална компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. Доколкото нарушението по чл.

4, ал. 2 от ЗЗНН бива довършено с изтичането на законоустановения срок за подаването на справка-декларация, тоест в случая на 16.02.2021 г., от този момент започва да тече едногодишният срок по чл. 34 от ЗАНН. Тримесечният срок започва да тече от датата на установяване на нарушителя, която в случая е 14.05.2021 г. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Въпреки гореизложеното, обаче, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган, тъй като жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, доколкото с осъществяването на внос на продукта лек течен парафин за козметика (фарма качество) не се явява задължено лице по посочената разпоредба.

Бе установено по делото, като за това обстоятелство не се и спори, че през 2020 г. дружеството-жалбоподател е извършило внос на лек течен парафин за козметика (фарма качество) в Република България. Доколкото чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН сочи, че всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, 4 следва да изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с определена информация, а в процесното НП е посочено, че дружеството-жалбоподател е внасяло „смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла“, то следва да бъде изяснен въпросът дали внасяният от дружествотожалбоподател през 2020 година продукт лек течен парафин за козметика (фарма качество) отговаря на дефиницията за „смазочно масло, друго масло, в т.ч. базово масло“, както и дали същият е енергиен продукт по приложение А, глава 3.4 от Регламента.

Съгласно чл. 2, б. „г“ от Регламента енергийните продукти са горива, топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма на енергия. Приложение А от същия регламент съдържа обяснения, бележки относно географското покритие и определения на използваните термини, а посочената в чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН глава 3.4 от приложението е отредена на продукта нефт, като е дадена дефиниция за суровия нефт и за различните нефтени продукти, сред които са и смазочните масла и парафиновите восъци.

По отношение на енергийния продукт смазочни масла:

За да издаде процесното наказателно постановление, административнонаказващият орган е намерил, че внасяният от дружеството-жалбоподател течен парафин попада в категорията „смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла“. Съгласно определението за „смазочни масла“, включено в Приложение А, глава 3.4, точка 3.4.20 от Регламент (ЕО) №1099/2008, смазочните масла представляват въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията, използват се главно за намаляване триенето между работни повърхности. По делото бе установено, че течният парафин не може да бъде използван за намаляване триенето между работни повърхности, защото има намалени сили на триене, следователно той не е „смазочно масло“ и не попада в категория „смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на приложение А, Глава 3.4 от Регламента.