Решение № 2768 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330115342 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА КЪМ СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КНСБ ПРИ МЕДИЦИНСКИ

УНИВЕРСИТЕТ И УМБАЛ "***” ЕАД", БУЛСТАT BG 160099828, с адрес: гр.

Пловдив, бул. „Васил Априлов " №15А, срещу П. П. К., ЕГН **********, с адрес, ***. Твърди се, че на 11.05.2021 г. ответникът е приет за член на ВСК. В молбата си за членство П. К. заявява и желание да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 8000 лв., които да изплати на 35 месечни вноски в размер на 230 лв. всяка от тях. Ищецът одобрил така направеното искане за кредит при следните условия, съгласно подписан и от двете страни писмен документ:

Обща сума на заема – 8000 лв.; Сума на разположение на заемополучтеля 5240 лв., представляващи разликата между: общия размер на заема - 8000 лв., намален с уговорената дължима възнаградителна лихва в размер на 360 лв. и удържаната от общата сума на заема парична вноска за дължимия от заемополучтеля личен дялов капитал в размер на 2400 лв., който трябвало да бъде внесен съгласно чл. 31, ал.1, т.2 от Устава. Твърди се, че сумата от 8000 лв. била изплатена в брой на 11.05.2021 г. на заемополучателя, който същия ден внесъл във ВСК дължимата за отпуснатия заем възнаградителна лихва в размер на 360 лв., дължимият от него дялов капитал в размер на 2400 лв. и встъпителна лична вноска от 10 лв. Твърди се, че за целия период от отпускането на заема до датата исковата молба, заемополучтеля е погасил само 538 лв. от общо дължимите 8000 лв. главница. Ищецът сочи, че падежът за цялостното погасяване на отпуснатия заем бил 35 месеца, считано от месец юни 2021, месеца следващ отпускането на паричния заем, т.е. паричната сума е следвало да бъде върната на заемодателя най-късно в срок до 30.04.2024 г., което не било сторено. Ето защо иска от съда да осъди ответника да му плати:

1 сумата от 7462 лв., представляващи невърната част от главницата по паричния заем; сумата от 1527.63 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2024 до 22.10.2025 / включително/, обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на исковата молба 23.10.2025 г., до окончателното изплащане на дължимото;

Подаден е отговор на исковата молба, с който ответникът намира иска за неоснователен. Твърди, че ВСК извършва дейност по кредитиране в противоречие с разпоредбите на закона и при заобикаляне на законните изисквания и без да притежава изискуемата се от закона юридическа форма за осъществяване на такъв вид дейност. Навеждат се възражения за липса на договор за заем между страните, за нищожност на твърдения от ищеца договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и пр. 5 ЗЗД поради липса на предмет и защото е привиден. Не отговаряло на истината, че предмет на договора е сумата в размер на 8 000 лв., която не била реално предадена на ответника.

Твърди, че съгласно приложение № 1 от ищцовите доказателства, новоприетите членове на ВСК, следва първо да направят вноската по чл. 31, ал.1 т.2 и чак след това да бъде взето решение от управителните органи за отпускане на парична сума, а изложените в исковата молба твърдения, че първо е отпуснат заема и чак след това е внесена необходимата дялова част от капитала били несъстоятелни и неправилни. Приложение № 6 към исковата молба било в колизия с друго представено от ищеца доказателство, а именно приложение № 5 - разписка за получена сума, като реално получената от ответника сума възлизала на 5 240 лв. Безспорно било, че са извършени плащания за погасяване на главницата в общ размер на 538 лв., като след тяхното приспадане дължимата гланица възлизала на сумата от 4 702 лв.

Счита, че обезщетението за периода 01.05.2024г. до 22.10.2025г., следва да се редуцира до размера на законната лихва върху главница от 4 702 лв., а именно - 962,60 лв. Прави се още възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. На основание чл.20, ал.1 и ал.2 от Устава на ВСК към СО на КНСБ при МУ и УМБАЛ „***“ ЕАД Пловдив, ответникът отправя покана и прави възражение за възстановяване на личните средства в размер на дялов капитал от 2400 лева и вспъпителна вноска от 10 лева. На основание чл. 103, ал. 1 от 33Д се прави възражение за прихващане от претендираната сума на дължимата към ответника от страна на ищеца сума в размер на 2410 лева, а при евентуалност, на основание чл. 90 от ЗЗД, прави възражение за задържане за сумата от 2410 лева и моли със съдебният акт да бъде постановено двете страни да изпълнят едновременно двете насрещни задължения. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ищецът следва да докаже сключването договора за заем с параметрите, посочени в исковата молба, усвояването на заемната сума от 8 000 лв. и 2 настъпване падежа за нейното връщане, както и изпадането на длъжника в забава и размера на вземанията. Ответникът следва да докаже възраженията си за нищожност на сключения договор, за изтекла погасителна давност, както и възраженията си за прихващане и право на задълржане, вкл. възникването и изискуемостта на насрещното вземане в размер на 2410 лв. на соченото в отговора основание.

Установява се от представения устав на взаимоспомагателната каса, която е юридическо лице (чл.2 от Устава), съгласно чл.14, ал.1, че членовете на ВСК се приемат със заявление, в което декларират, че са запознати с Устава и ще спазват установените в него права и задължения. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Устава управителния съвет на ВСК разглежда заявления и взима решения за приемане и напускане членове на ВСК. Според чл.13 и чл.15 от Устава, член на ВСК може да стане лице, което работи в УМБАЛ „***“ ЕАД и Медицинския университет, други работещи в сферата на здравеопазването и по препоръка на членове на ВСК. От систематичното тълкуване на чл.15, ал.1, т.2 и чл.17 от Устава следва, че лицето първо следва да стане член на ВСК и да внесе дяловата си вноска, а след това има право да получава заеми.

От представените от ищеца писмени доказателства (молба от П. К., протокол № 147/11.05.2021г., разписка, разходен касов ордер и квитанция № 290) не се установява да е изпълнен фактическият състав за възникване на членство на ответника във ВСК. На първо място, в представената молба на л.10 от делото от П. К. липсва изявление, че същият желае да стане член на ВСК, нито че е запознат с Устава и ще го спазва. В тази молба е обективирано единствено искане за отпускане на заем в размер на 8 000 лв. От представения протокол от заседание на Управителния съвет на ВСК с № 147/11.05.2021г. се установява, че е разгледана молба за ново членство от П. К., но липсва взето решение в тази връзка. Разглеждането на молбата и одобряването на искания кредит не е равнозначно на решение за приемане на нов член съгласно изричното правило на чл.7, ал.1, т.4 от Устава. Ответникът К. нито е поискал да стане член на ВСК, нито в протокола от 11.05.2021г. е обективирано решение на управителния съвет за неговото приемане. Отделно от изложеното, по делото липсват данни същият да отговаря на изискванията изобщо да стане член на ВСК, тъй като работи като охранител в дружество, различно от УМБАЛ „***“ ЕАД и Медицинския университет. Същият не работи и в сферата на здравеопазването, нито има доказателства да е препоръчан от друг член на ВСК. Нарушена е и последователността, посочена в Устава, че първо следва да се приеме новият член, същият да внесе дялова вноска и едва след това да може да иска заеми от ВСК. Това възражение е посочено и от ответника в отговора на исковата молба и същото е основателно, тъй като без да има завършен фактически състав за приемане ответника за член, на същия е отпуснат заем, от който е приспадната дяловата вноска. Внасянето на такава вноска, обаче, също се явява предпоставка за придобиване на членство по смисъла на чл.15, ал.1, т.2 от Устава.

Всичко изложено води до извод, че не е осъществен фактическият състав, посочен в Устава на ВСК, за приемане на ответника за член. Същият не 3 е станал член на ВСК.

В същото време установява се от представената молба от 29.04.2021г., че ответникът е направил предложение до ВСК с искане да му бъде отпуснат заем в размер на 8000 лв. Това предложение е прието по силата на взето решение в този смисъл съгласно Протокола от заседанието на УС на ВСК – т.2 от протокола. Обективирани в тези два документа, волеизявленията на двете страни са съвпаднали за отпускане на кредит в размер на 8000 лв., като приемането на офертата е обективирано и в молбата на ответника с подпис на председателя на ВСК. В нарушение на Устава обаче е отпуснат дългосрочен заем за повече от 24 месеца, а именно – за 35 месеца.

Установява се от приложените платежни документи и от признанията на ищеца в о.с.з., че реално предадената на ответника парична сума на 11.05.2021г. е в размер на 5240 лв. Това е изрично посочено в разписка на л.14 от делото. Останалите два документа – квитанция и разходен касов ордер отразяват една фикция, а именно – страните са приели, че ВСК отпуска на ответника К. 8000 лв. заем, от които веднага прихваща 360 лв. лихва, 2400 лв. дялова вноска.

Тези вземания обаче не се реално дължими от ответника по следните съображения. Дялова вноска не се дължи от ответника, тъй като, както се посочи, същият не е станал член на ВСК по силата на завършен фактически състав. Относно възнаградителната лихва, прихваната в размер на 360 лв., не са спазени изискванията на ЗЗД и на Устава за възникване на това вземане.

Съгласно чл.240, ал.2 от ЗЗД, възнаградителна лихва се дължи само ако е писмено уговорена. Такова писмено изявление липсва както в молбата за отпускане на заем, така и в протокола на УС на ВСК, с която заемът се одобрява. Единствено в разписката на л.14 и в квитанцията на л.16 е записано, че е събрана/внесена лихва от 360 лв. Това обаче не съставлява уговорка за дължимост на лихва, а изявление, че същата е прихваната от одобрения заем от 8000 лв. Изявление относно изпълнение на определено задължение не означава, че това задължение е валидно възникнало. Не е спазено и правилото от Устава в чл.35, ал.1, т.2, според което върху отпуснатите заеми се начислява лихва по решение на Общото събрание, каквото липсва.

Всичко изложено води до извод, че между страните е уговорен безлихвен заем, като реално предадената сума е в размер на 5240 лв.

Договорът за заем съдът намира за недействителен. Конструкцията, при която на ответника се отпуска формално сума от 8000 лв., от нея се прихваща дялова вноска, без ответника да е член на ВСК, и лихва от 360 лв., без да е писмено уговорена, накърнява добрите нрави. Чрез тази конструкция кредиторът се стреми да финансира както лихвата, така и дяловата вноска в капитала и ги плаща сам на себе си, като главницата остава в размер на 5240 лв. Въпреки това в настоящото производство като главница се претендира не тази сума, а неплатеният остатък от 8000 лв. след приспадане на плащане в размер на 538 лв., или 7462 лв. Тази сума се претендира като главница, въпреки че реално получената сума е само 5240 лв. По този начин кредиторът превръща в главно вземане както реално дадения заем, така и финансирана от 4 кредитора възнаградителна лихва, която ответникът се задължава да изплати на вноски. Включвайки събраната лихва в главницата, и претендирайки цялото вземане като главница, кредиторът препятства възможността на заемополучателя да се защитава срещу претенцията за лихва, което би се погасило с изтичане и на по-кратка погасителна давност.