Решение № 44 от 29.06.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Павликени, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомил Горчев при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Административно наказателно дело № 20234140200041 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. М. Б. с ЕГН ********** от гр. П.,ул. ***, депозирана чрез защитника и съдебен адресат адв. Х. Д. от ВТАК срещу Наказателно постановление (НП) № *** от 09.11.2022 г. на Началник на РУ към ОДМВР - В. Т., РУ - П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

104Б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 (десет) лева. Навежда подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли неговата отмяна. В с.з. лично и чрез защитника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – РУ - П. - редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, становище не ангажира, с изключение на такова за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, намира за установено:

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и 1 от наказаното лице - надлежна страна, чрез редовно упълномощен защитник.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за този извод са следните:

На 07.10.2022 г. св. А. Н., в присъствието на св. П. П. и на жалбоподателя съставил против последния приложения Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № *** за това, че на същия ден, „в 23:30 часа в гр. П. по бул. *** срещу сградата на Община П., Б. управлява лек автомобил Мерцедес Е 320 с регистрационен номер *** лична собственост, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсирането на двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задна част на МПС по посоката на движение, първо на дясно - последователно на ляво, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението. Б. не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС.“ Поводът за спирането и съставянето на горния акт, според показанията на св. Н. и П. бил начинът, по който бил управляван автомобила и който Н. бил описал и квалифицирал като нарушения по чл. 104Б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и заявил да има възражения.

С обжалваното НП, издадено въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и приповтарящо приетата в него фактическа обстановка са наложени на Б. горните наказания. Установява се от изисканите доказателства материалната компетентност на АНО и актосъставител.

Гореизложените фактически положения съдът възприе от приложения АУАН, Наказателно постановление, Заповеди на Министъра на вътрешните работи и други писмени доказателства.

От събраните по делото гласни доказателства под формата на показания на актосъставителя и свидетеля при констатиране нарушението и съставяне на АУАН се установява същите да поддържат констатациите за мястото, датата и часът на вмененото нарушение и начина на управление, вменен на жалбоподателя.

В съдебно заседание свидетелите при режим на довеждане И. и Б. всяка поотделно дават показания, от които се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, но без да извършва описаното в АУАН и НП, т.е. без да е извършвал „дрифт“ и по-скоро да е изгубил за кратко контрол над автомобила поради неопитност, лошата пътна настилка на мястото и с оглед на обстоятелството, че скоро придобил въпросния автомобил. Потвърждават проверката на полицейските органи.

От приобщения видеозапис от охранителни камери, монтирани на сградата на Община П. не се установява посоченото в АУАН и НП форсиране на мотора, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задна част на МПС по посоката на движение, първо на дясно - последователно на ляво.

2

Относно нарушението посочено в точка първа на НП жалбоподателят е обвинен в извършването нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на административнонаказателна отговорност в чл. 175А, ал. 1, предл. трето от същия закон, а именно на водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана са предвидени кумулативни административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Под този състав на административно нарушение е подведено следното поведение на водача: не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използва с цел извършване на форсиране на мотора, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задна част на МПС по посоката на движение, първо на дясно - последователно на ляво, с което застрашава останалите участници в движението, т.е. става реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението.

Съставът на административното нарушение по чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участници с движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и фактическо обвинение и това е така защото описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение на водача на МПС, като такова, създаващо опасност за останалите участници в движението, сочи на нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 1 от

ЗДвП, което нарушение обаче не се субсумира в административнонаказателния състав на чл. 175А от същия закон. Така костатираното нарушение се явява такова, препятстващо правото на защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания.

Извън изложеното вмененото нарушение, според настоящия състав се явява и недоказано - в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. Съгласно мотивите на оспорения акт нарушението на закона представлява неизползване на пътя по неговото предназначение за превоз на хора и товари чрез демонстративно управление – т.нар. дрифт.

На първо място, следва да се отбележи, че от административнонаказващия орган не са предоставени безспорни доказателства за констатираното нарушение под формата на видеозапис или фотоснимки.

Приобщения видеозапис, изготвен от охранителна камера на Община П., не носи информация, която да потвърждава обвинението. След оспорването и като липсват доказателства за начина на движението на автомобила в конкретния ден и час, то състава на твърдяно административно нарушение не е доказан. Свидетелските показания на св. П. и Н. сочат, че на процесната дата и място жалбоподателя управлява по посочения начин, но тези показания видно от мястото на което се намират свидетелите – на 3 паркинга пред сградата на Община П. и освен това между тях и автомобила управляван от жалбоподателят са се намирали и други автомобили, които в голяма степен пречат на пряката видимост не могат да се приемат безрезервно и не установяват целта и причината за извършването на описаните маневри. Не са установени и съответно не се сочат състояние на гумите и техническото състояние на автомобила, поради което следва да се приеме да липсват доказателства, че това управление да не е случайно, поради неопитност или вследствие внезапно възникнали технически проблеми, както се твърди от защитата.

Дрифтът е техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени и приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, която норма забранява на водачите на превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическото описание на нарушението в случая – еднократно завъртане на автомобила на пътя чрез завиване на надясно и наляво не може по несъмнен и категоричен начин да бъде установено извършването на деянието назовавано с термина „дрифт“ не се установява от събраните по делото доказателства целенасочено и постоянно извършване на описаните действия от жалбоподателя с цел използване на пътния участък не по предназначение, а само еднократно завъртане на автомобила. В тази насока са както показанията на свидетелите полицаи, така и на спътниците на жалбоподателя. Разликата е, че полицаите твърдят това завъртане да било умишлено, докато спътниците и самият жалбоподател да не е такова и най-вече поради мощността на превозното средство, което Б. още не бил свикнал да управлява. При това положение и с оглед установените по делото факти, не може да се установи по безспорен и несъмнен начин извършване на нарушението от жалбоподателя от субективна страна, а именно, че умишлено да е „дрифтил“. Очевидно е, че този еднократен акт на завъртане в една посока не би могъл да обоснове автоматично извод, че жалбоподателя при управлението на автомобила не е използвал конкретния пътен участък по предназначение, а за други цели, поради което административното обвинение за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като основание за налагане на административна санкция по чл. 175а, ал.

1, пр. 3 от ЗДвП се явява фактически недоказано и необосновано.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не е 4 достатъчно само предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на вмененото нарушение.

Констатираното поведение на водача следва да е извършено съзнателно, преднамерено и целенасочено, а не да почива на предположения, да е установено по несъмнен и категоричен начин.

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Действително на приобщения видеозапис е видно Б. да се движи със скорост, по-висока от тази на останалите водачи, които са заснети, налични са и такива показания на св. Н. и П. и поднасянето, ако го е имало е възможно да следствие на това превишение, но скоростта не е измерена, съответно не би могло да се търси административна отговорност за такова нарушение, като недоказано.

Относно нарушението посочено в точка втора на НП:

Безпротиворечиво – в практиката и доктрината, се приема, че актът за установяване на административно нарушение няма презумптивна доказателствена сила – така Постановление № 10 на Върховния съд от 1973 г., т.7 и съответно в производството пред районния съд, за да се ангажира административно-наказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 14, ал. 2 НПК, при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.