Решение № 344 от 27.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 709/2023
- Вид
- Решение № 344
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1, изр.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.487, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 344 гр. Стара Загора, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500709 по описа за 2023 година
Производството по делото е на осн. чл.435, ал.2, т.2 и чл.444, т.7 от ГПК във вр. с чл.39, ал.2 от ЗС.
Делото е било образувано по подадени в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1, пр.1 от ГПК жалба вх.№ 17271/02.08.2023г. от длъжникапълнолетния български гражданин Т. Ж. К. от с.П., *** против действията по насочване принудителното изпълнение по изп.д.№ 20218650400001 по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие района на ОС- Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ- София, срещу твърдяното от него единствено негово жилище, находящо се в поземлен имот в с.П., ***. Твърди, че не притежава друг свой жилищен имот, тъй като предходния такъв бил продал съгласно представения Предварителен договор за покупко- продажба от 22.01.2017г., който му бил вече изцяло изплатен от купувача. Счита, че ЧСИ била насочила принудителното изпълнение върху неговото несеквистируемо имущество/единствено жилище/ в нарушение на чл.435, ал.2, т.2 и чл.444, т.7 от ГПК във вр. с чл.39, ал.2 от ЗС, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмените изпълнителните действията на ЧСИ М.Д.- С.З. по насочване принудителното изпълнение по изп.д.№
20218650400001 срещу несеквестируемо негово имущество/единственото му жилище/, като незаконосъобразен и неправилен, ведно със законните последици от това.
В законните 3- дневни срокове по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК не е постъпило възражение от първоначалния взискател М. Б. М. от гр.С.З. и от присъединения взискател ТД на НАП- гр.Пловдив.
1
По делото в законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК са приложени Мотиви на Частния съдебен изпълнител/ЧСИ/ по обжалваните негови действия, както и заверено копие от цялото висящо изп.д.№ 1/2021г. по описа на ЧСИ М.Д.- гр.С.З., рег.№ 865 на КЧСИ- София, която излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на атакуваните нейни действия по принудителното изпълнение срещу недивжимия имот на длъжника- жалбоподател.
Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като се запозна с материалите по приложеното пълно заверено копие от изп.дело, като взе предвид Мотивите на ЧСИ и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен начин следното :
Изп.д.№ 1/2021г. по описа на ЧСИ М.Д.- гр.С.З., рег.№ 865 на КЧСИСофия, е било образувано на 04.01.2021г. въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2020г., издаден по ч.гр.д.№ 5248/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, като поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника/жалбоподател/ на 22.03.2021г. и описа на недвижимия имот, за който длъжникът е бил редовно уведомен, е бил извършен на 17.05.2023г. в присъствието на вещо лице, като при извършване на описа е насрочена дата за предявяване на изготвена от вещото лице оценка на имота, за която дата страните по изпълнението са били редовно призовани с протокола с опис. Оценката е предявена на 26.05.2023г. и не е била обжалвана от никоя от страните по изпълнението. От ЧСИ е била насрочена публична продан на имотите от 14.08.2023г. до 14.09.2023г., за която длъжникът- жалбоподател К. е бил редовно уведомен на 26.07.2023г.
От теоретична страна съгласно императивната разпоредба на чл.444, т.7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице/какъвто безспорно е жалбоподателя/, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Целта е законова гаранция спрямо длъжника, че правната принуда срещу него ще бъде упражнена в такива установени законови рамки, които да не застрашават възможността му за в бъдеще да посрещне елементарните си битови и житейски нужди и това да не се застраши съществуването му. Поради което за прилагането на чл.444, т.7 от ГПК няма значение кое жилище е "основно" за длъжника и е без значение дали длъжникът сам живее в него, тъй като условието, при което жилището се ползва от закрилата на несеквестируемостта, е то да е единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които той живее. Предвид което правният смисъл на несеквестируемостта по реда на чл.444, т.7 от ГПК изисква да се изключи изпълнението върху единственото жилище на длъжника при определени законови условия. В конкретния случай от извършените в изпълнителното производство справки за вписванията в имотния регистър на 12.01.2021г. и на 01.03.2023г. е видно, че длъжникът/жалбоподател/ е едноличен собственик на 2
2 бр. отделни жилищни имоти- процесният УПИ VII- 157, кв.23, ведно с построените в него жилищни сгради и гараж, заедно с всички подобрения в него, по плана на с.П. и вторият УПИ IX-85, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, масивно стопанска сграда/гараж/, масивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда, заедно с всички подобрения в него, по плана на с.Х.А.- и двете в ***. Следователно принудителното изпълнение може да се насочи срещу притежавания еднолично от длъжника недвижим имот в с.П. и същият не е несеквестируем към момента на течащото принудително изпълнение по настоящото дело при наличие на еднолично притежаван от него друг, втори жилищен имот. Представеното от длъжника с повторна молба към жалбата доказателство за сключен предварителен договор от 22.01.2017г./от преди 6 г./ не доказва прехвърляна собствеността на този втори имот от длъжника на друго, трето лице/купувача/ и не води до никакви други правни и фактически изводи. Поради което в тази си част жалбата се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици.
По отношение на второто оплакване в жалбата- за незаконосъобразност поради неспазване разпоредбата на чл.487, ал.1 от ГПК по отношение на недвижимия имота по т.4 от обявлението за публична продан за УПИ VII-157, кв.23, ведно с построените в него жилищни сгради и гараж, заедно с всички подобрения в него, по плана на с.П., общ.***, за твърдяната незаконосъобразност на публичната продан и несеквестируемост на имота, налице е редовно и надлежно разгласяване на учредените вещни права върху двата имота в полза на трети лица, понеже видно от самото обявление за публична продан, приложено по делото, наличието на учредени вещни права са посочени ясно, конкретно и недвусмислено, като негови тежести.
С оглед на всички тези гореизложени съображения съдът счита, че двете оплаквания в жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради което те следва да се оставят без уважение, като се потвърдят изцяло атакуваните извършени от ЧСИ изп.действия и негови актове. В тази връзка следва да се има предвид и, че съгласно нормата на чл.435 от ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебните изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове и действия, подлежащи на обжалване от лимитативно изброен кръг от лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител предвид задължителното за всички т.8 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС- София.
Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.435, ал.2, т.2 и чл.444, т.7 от ГПК във вр. с чл.39, ал.2 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ изцяло Без уважение жалба вх.№ 17271/02.08.2023г. от длъжника Т. Ж. К. от с.П., *** против действията по принудително изпълнение по изп.д.№ 20218650400001 по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие района на ОС- Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ- София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4