Решение № 1062 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100509840 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19617/10.07.2023 г., подадена от Б. С. Д. – ответник по гр. дело № 38503/2021 г., Софийски районен съд,170 състав срещу постановеното по него решение № 9891/09.06.2023 г., в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 167, 38 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се на адрес гр.

София, ул. “****, за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.01.2021 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 Закон за енергетиката /ЗЕ/, за сумата 27, 82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.- 30.12.2020 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, сумата 6,8 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, намиращ се в гр. София, ул.

“****, за периода 01.12.2017 г.- 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.01.2021 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2021г. по ч.гр.д. № 4574 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 170 състав.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Недопустимостта се обосновава с разминаване между твърдението в исковата молба за реално доставена топлинна енергия и установеното в съдебното решение задължение относно дълг за сградна инсталация. По отношение на основателността се счита, че по делото не било доказано ответникът да е ползвател на топлинна енергия. Липсвали доказателства, че такава е била доставяна до имота. Сочи се липсата на облигационна връзка между потребителя и топлиния счетоводител, за да бъде обосновано задължението за заплащане на такса за услугата дялово разпределение. Представените протоколи от ОС на 1

ЕС не касаели вх. В, а вх. Б на ЕС. Твърди се, че ищецът е отчитал неправилно доставяната топлинна енергия. Приложените към исковата молба документи били частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя си факти. Не било доказано от топлопреносното дружество, че е публикувало ежемесечно на интернет страницата си фактурите, както изисквали общите му условия. Липсвали доказателства общите условия да са влезли в сила. Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 19619/10.07.2023 г., подадена от С. П. Д.

– ответник по гр. дело № 38503/2021 г., Софийски районен съд, 170 състав срещу постановеното по него решение № 9891/09.06.2023 г., в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 592, 14 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се на адрес гр. София, ул. “****, за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.01.2021 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 83,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.- 30.12.2020 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 20,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, намиращ се в гр. София, ул. “****, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.01.2021 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2021 г. по ч.гр.д. 4574 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 170 състав.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Недопустимостта се обосновава с разминаване между твърдението в исковата молба за реално доставена топлинна енергия и установеното в съдебното решение задължение относно дълг за сградна инсталация. По отношение на основателността се счита, че по делото не било доказано ответникът да е ползвател на топлинна енергия. Липсвали доказателства, че такава е била доставяна до имота. Сочи се липсата на облигационна връзка между потребителя и топлиния счетоводител, за да бъде обосновано задължението за заплащане на такса за услугата дялово разпределение. Представените протоколи от ОС на ЕС не касаели вх. В, а вх. Б на ЕС. Твърди се, че ищецът е отчитал неправилно доставяната топлинна енергия. Приложените към исковата молба документи били частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя си факти. Не било доказано от топлопреносното дружество, че е публикувало ежемесечно на интернет страницата си фактурите, както изисквали общите му условия. Липсвали доказателства общите условия да са влезли в сила. Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна-ищец „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на подадените въззивни жалби. Счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Иска потвърждаването му.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по 2 чл. 269, изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за дължимостта на търсените суми. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Неоснователно се явява възражението в двете въззивни жалби за недопустимост на съдебното решение поради разминаване с ищцовото твърдение за реално доставена топлинна енергия и съдебното решение, с което било признато за установено, че задължението било за дялово разпределение. Коректния прочит на съдебното решение показва, че то е за доставена до имот – собственост на ответниците топлинна енергия.

Съобразно изложеното възражение следва да се добави следното:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл.

148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С оглед изложеното неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в исковата молба се претендира стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, а било установено, че в имота не са монтирани отоплителни тела и съответно липсват уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия като предмет на престацията от топлофикационното дружество, се състои от три елемента – за отопление на имота; за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. За редовността на исковата молба /чл. 127, ал. 1, т.

4 от ГПК/ не е необходимо ищецът да разграничава стойността на всеки един от тези компоненти, тъй като те не представляват отделни, самостоятелни претенции. Напротив, исковата претенция е една, тя произтича от едно правоотношение по продажба на топлинна енергия за конкретен обект. Ето защо е достатъчно в исковата молба да се посочи общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за исковия период, като без значение за допустимостта на иска, съответно на постановеното решение е, дали предявената претенция е формирана само от стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, или само от стойността на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, или включва и отопление на имота чрез монтирани отоплителни тела.

Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал.

1 ЗЕ. Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия.

Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота.

3

Неоснователно е твърдението, че ответниците не били потребители на топлинна енергия.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Предвид установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ - в редакцията, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.