Решение № 15849 от 22.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15849 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110130400 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на е с административен адрес: **, действаща чрез в срещу Министерството на вътрешните работи, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т.10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 936 лв., представляваща главница за незаплатени месечни такси за управление и поддръжка на етажната собственост за период от м.11.2017 г. до м.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата от 360 лв., представляваща незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.11.2017 г. до м.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024 г. по ч.гр.д.

№ 64644/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект /ап. 30/ в сграда в режим на ЕС, находяща се в **. Поддържа, че на 14.09.2017 г. на проведено ОС на ЕС е взето решение за събиране на месечни такси за поемане на разходи за общи части на етажната собственост в размер на 13 лв. за всеки живущ и такса в размер на 5 лв. на апартамент за фонд „Ремонт и обновяване“. Твърди, че за периода от м. ноември 2017 г. до м. ноември 2023 г. ответникът не е заплатил дължимите суми и на проведено ОС е взето решение за предприемане на съдебни действия срещу ответника. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Твърди, че на МВР е предоставено управлението на самостоятелен обект държавна собственост – апартамент №30 със застроена площ от 46,17 кв.м. с прилежащо мазе №31, находящ се в посочената е с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл.188. Посочва, че въз основа на издадена заповед № 8121з-168/26.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи е сключен договор за наем с рег.№ 5785р-5959/25.03.2016 г. между МВР и П. П. П., по силата на който на последната е предоставено ползването на процесното жилище. Посочва, че последната е влязла във владение на имота на 25.03.2016 г. съгласно чл. 5 от договора за наем, наемателят се е задължила да заплати в срок всички разходи, свързани с ползване на наетия имот, в това число, но не само и разноски за поддържане на общите части – портиер, чистач, асансьор и други. Излага, че наемателят П. П. е дисциплинарно уволнена със заповед № 5785з802/02.05.2018 г., поради което и на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от договора за наем и във връзка с чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС договорът за наем е прекратен. Наемателката П. е уведомена за прекратяване на договора за наем и е поканена да напусне процесния имот с писмо рег.№ 812100-13036/16.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, получено от адресата на 28.09.2018 г., но въпреки това не е освободила имота, предвид на което със Заповед № ДС20-15/09.08.2024 г. областният управител е разпоредил изземване на процесния недвижим имот-частна държавна собственост от П. П.. След обжалване с Определение № 15403/26.08.2024 г. по адм.д. 8443/2024 г. по описа на АССГ предварителното изпълнение на заповедта за изземване на имота е спряно с мотивите, че изземване на жилището ще причини на П. значителни и трудно поправими вреди, тъй като не разполага с друго жилище и се грижи за дъщеря си, която е със заболяване. Също така посочва, че с решение № 1484/26.01.2024 г. по гр.д. 31348/2021 г. по описа на СРС, 140 състав П. П. е осъдена да заплати обезщетение за ползване на жилището без правно основание за периода от 01.07.2018 г. до 02.06.2021 г. Излага, че посочените решения са доказателство, че в процесния период процесния недвижим имот е бил обитаван и ползван от П. П., а също така твърди, че посоченото обстоятелство е било известно на етажната собственост и професионалния домоуправител в. Предвид изложеното оспорва пасивната процесуална и материална легитимация на ответника МВР да отговаря по предявените искове. В условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че МВР няма задължение да изплаща разходите за поддържане и управление и сумите за фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като наемателят е длъжен да заплаща разходите за поддръжка и управление на общите части по чл. 232, ал. 1, предл. посл. ЗЗД. Поддържа, че наемателят П.

П. е задължена да заплаща и разноските за фонд ‚Ремонт и обновяване“ на основание чл. 14 от посочения договор за наем от 25.03.2016 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска привличането на трето лице помагач – П. П. П.. При условията на евентуалност /в случай, че главният иск предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на е с административен адрес: ** срещу МВР бъде уважен/, Министерството на вътрешните 2 работи предявява срещу третото лице помагач обратен иск за сумите, предмет на главния иск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния иск, до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Акт за частна държавна собственост № 09470/02.05.2017 г., с който самостоятелен обект в сграда с идентификатор 8134.207.56.4.30, с адрес: **, ет. 7, ап.

30 е актуван като имот – частна държавна собственост, като правата на управление върху имота са предоставени на Министерството на вътрешните работи.

Представен е протокол от ОС на ЕС от 09.10.2018 г., с обективирано в него решение за сключване на договор за възлагане на дейностите по поддържането на общите части на сградата с в срещу възнаграждение. В изпълнение на приетото решение ЕС е сключила договор от 15.10.2018 г. с в с предмет управление и поддръжка на общите части на сградата.

По силата на чл. 6.3 от договора на в е предоставено правото да представлява етажната собственост пред държавни, административни и съдебни институции.

От представения по делото протокол от ОС на ЕС от 14.09.2014 г., е видно, че органът по управление на процесната е - общото събрание, е обсъдил и взел решение за размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата и за фонд „ремонт и обновление“, а именно: за управление и поддръжка на общите части – по 13 лв. на обитател/ползвател (за етажи 3-15) и по 11 лв. на обитател/ползвател (за етажи 1-2); за фонд „ремонт и обновяване“ – 5 лв. месечно на самостоятелен обект.

По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 8121з-168/26.02.2016 г. за настаняване в държавно ведомствено жилище, включено във ведомствения жилищен фонд на МВР, по силата на която министъра на вътрешните работи, на основание чл. 22 от ЗДС, и чл. 25 от Правилника за прилагане на ЗДС, чл. 33, т. 9 от ЗМВР, е настанил П. П. П. и семейството й - пп /съпруг/ и гп /дъщеря/ в държавно ведомствено жилище, находящо се на адрес: **, ет. 7, ап. 30. На основание чл. 2 и чл. 3 е възложено на директора на ДУССД от името на МВР да сключи писмен договор за наем с П. П. Петкова и да извърши необходимите действия за фактическото предаване и приемане на жилището.

Представен е и договор за наем на жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи, рег. № УРИ 5785 Р-5959/25.03.2016 г., сключен между МВР като наемодател и П. П. П., въз основа на които е предоставен за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора наемателят се задължава да заплаща в срок всички разходи, свързани с ползване на наетия имот – за студена вода, електрическа енергия, топлинна енергия за топла вода и отопление, телефон, включително и консумативни разходи за поддържане на общите части на сградата – портиер, чистач, асансьор.

Видно от приложения протокол-опис от 25.03.2016 г. на посочената дата П. П. е 3 въведена във владение на процесния недвижим имот.

Като доказателство по делото е прието писмо, рег. № 812100-13036/16.07.2018 г., адресирано до П. П., видно от съдържанието на което е обективирано изявление на министъра на вътрешните работи за прекратяване на договора за наем, считано от 30.06.2018 г. на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 от ЗДС.

Със Заповед № ДС-20-15/09.08.2024 г. на областния управител, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС и чл. 59, ал. 1 АПК е наредено да се изземе недвижим имот държавна собственост – апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, бл. 188, ет. 7 от П. П..

Видно от определение № 15403/26.08.2024 г., постановено по адм. д. 8443/2024 г. по описа на АССГ, е спряно предварителното изпълнение на заповед № ДС-20-15/09.08.2024 г. на областния управител на област София.

От приетите писмени доказателства се установява още, че на 02.02.2018 г. ищецът е изпратил имейл до ДУССД, с което е поискано съдействие за установяване на собственика на апартамент 30, тъй като има натрупани задължения към ЕС в общ размер на 1196 лв.

С писмо, рег. № 578500-1036/07.02.2023 г., ответникът е уведомил ищеца, че жилище, находящо се в ** се обитава от П. П. П., поради което същата следва да заплаща такси за управление и поддържане на общи части на е.

По делото като писмено доказателство е приложено извлечение от книга на етажната собственост, видно от което за ап. 30, разположен на етаж 7 е посочено, че собственик е МВР, а като лице, живеещо в имота са посочени П. П. П., пп и гп, като за начална дата на обитаване е посочено 2017 г.

В откритото съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г. третото лице-помагач П.

П. посочва, че от 3 месеца не живее в процесното жилище. Заявява, че действително дължи разноски за е, но не е съгласна разноски да се заплащат за трима човека, защото в имота години наред са живели само тя и дъщеря й. Посочва още, че няма възможност да плати разноски наведнъж.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявените първоначални искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т.10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС:

За основателността на предявените искове е необходимо да се установи, че ответникът е собственик/обитател на апартамент в процесната сграда, че са взети валидни и стабилизирани по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС решения на общото събрание на собствениците, въз основа на които е избран за управител на ЕС през исковия период и е сключен договор за управление, както и че са приети валидни решения на ОС за одобряване на вноски за поддръжка и управление на общите части и за фонд „Ремонт на ЕС“ в претендираните размери.

При установяване от ищцовата страна на горните факти ответникът следва да докаже, 4 че е погасил процесните задължения.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Видно от протокол № 6 от проведено общо събрание на собствениците в е на адрес: гр. София, ж.к. Красно село, бл. 188 от 09.10.2018 г. е прието решение на общото събрание на етажната собственост, въз основа на което е избран 3-членен състав на контролния съвет за сключване на договор с външен домоуправител – фирма в, за което няма данни да е оспорено по реда и в сроковете по чл. 40 ЗУЕС. В изпълнение на приетото решение ЕС е сключила договор от 15.10.2018 г. с професионален домоуправител в за управление и поддръжка на общите части на ЕС. Предвид посоченото съдът намира за неоснователно възражението на ответника в отговора на исковата молба, че ищецът е нередовно представляван от в, доколкото е налице решение на общото събрание на етажната собственост, което възлага сключване на договор с професионален домоуправител от името на етажната собственост.