Решение № 4002 от 07.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4002 гр. Пловдив, 07.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330102154 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. П. П., ЕГН ********** против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № .... от 12.08.2022 г., по силата на който получил 1000 лева, платими на 12 погасителни вноски, при предвидени – „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ от 708,48 лева и „такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ от 708,48 лева, които не били дължими, предвид чл. 10а, ал. 2 ЗПК и недействителност на клаузите за тях в договора. Излагат се съображения за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП.

Моли за прогласяване нищожността на двете клаузи от договора за тези такси – уговорени в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143-146 ЗЗП, както и принципно недължими, съгл. чл. 10а ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Договорът бил валиден и обвързващ страните, на ищеца били предоставени СЕФ и преддоговорна информация, в които всички условия били ясно описани.

Императивните изисквания на ЗПК били спазени, при ясно посочени – ГЛП, ГПР и разпределение на вноските, а сочените нарушения не били налице. Кредиторът имал 1 право да получава такси във връзка с договора, като уговорените такива не противоречали на ЗПК, не били и включени в ГПР. Били начислени, поради изричната воля на ищеца да ползва описаните услуги. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 12.08.2022 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1000 лева, при уговорени „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ от 708,48 лева и „такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ от 708,48 лева, които не са платени от потребителя /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 5582/16.05.2023 г.- л.30-31/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При заем от 1000 лева са предвидени посочените по – горе такси в общ размер над заетата сума /1416,96 лв./. Няма допълнителни пояснения в договора относно дължимостта или начина на начисляването им.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че двете суми, уговорени като доп. такси за посочените услуги, представляват установени задължения на кредитополучателя, свързани именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузите за дължимостта им са уговорени изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

С предвиждането на тези такси реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получават две допълнителни възнаграждения.

С тях се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, след като 2 стойността само на тези две допълнителни плащания представлява 141,70 % от предоставения заем.

Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.

4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.;

Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.

Освен горното, клаузите са нищожни и поради противоречие с добрите нрави.

Дължимите суми представляват над 100 % от предоставения заем.

Видно е, че такива уговорки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорените клаузи. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно тези факти.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказва осъществяване на престация и извършване на действия/услуги, за които са уговорени така предвидените такси. Тоест и реално извършване на конкретни услуги или действия, свързани с предоставянето и погасяването на кредита, не се установява, за да се дължат предвидените суми /които принципно са недължими, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузите и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузите е пречка за възникване на задължения по тях /в т.см. - Решение № 1668/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2594/2022 г. на ПОС/.

Предвид изложеното, съдът приема исковете за основателни, при което следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 100 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на минимума от 530,04 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Ц. П. П., ЕГН ********** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, че клаузите, предвиждащи дължимост на „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 708,48 лева и такса за „изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 708,48 лева от сключения помежду им договор за паричен заем № ....от 12.08.2022 г., са нищожни.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да плати на Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес:....., сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. М. В. М., с адрес: ....., сумата от 530,04 лева с ДДС /петстотин и тридесет лева и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ц. П. П. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4