Решение № 81 от 09.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Перник, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Й. Михайлов като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600418 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 4 от 26.01.2023 г. по НОХД № 944/2022 г. на РС Перник подсъдимият Я.

В. А. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно в това, че на *** ***, е отнел чужди движими вещи /дамска чанта, съдържаща портфейл, мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4 бр. ключове, електронна цигара и сумата от 225 лв. /на обща стойност 397 лв./ от владението на И. К. Й. без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /нанесъл на Й. удари с ръце и крака, измъкнал тялото от автомобила и издърпал вещите от ръката /, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение, а е признат за виновен в това, че на*** ***, е отнел чужди движими вещи /дамска чанта, съдържаща портфейл, мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4 бр. ключове, електронна цигара и сумата от 225 лв. /на обща стойност 397,00лв./ от владението на И. К. Й., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично - на 1 основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК; и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца - на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.

С присъдата РС Перник е осъдил подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на бюджета на ОДМВР-Перник по сметка на ОДМВР – Перник сумата в размер на 1016,90 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство, както и да заплати на частния обвинител И. К. Й. – сумата в размер на 2600 лв. - разноски в хода на досъдебното и съдебното производство.

С присъдата е постановено също, на осн. чл. 111 от НПК, вещественото доказателство по делото – 1 бр. СD-R /диск/, находящо се на страница 125 от ДП, да остане по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да се унищожи с него.

Присъдата е обжалвана с въззивна жалба с вх. № 1737/27.01.2023 г. на повереника на частния обвинител И. Й. – адв. П. Б. и с въззивна жалба с вх. № 2709/08.02.2023 г. на защитника на подсъдимия Я. А. – адв. Р. Т., въз основа на които е жалби е образувано ВНОХД № 77/2023 г. по описа на ОС - Перник.

Във въззивната жалба на повереника се иска алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на РС, отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден за по-тежко наказуемото престъпление, за което му е било повдигнато обвинение – по чл. 198, ал. 1 НК, или изменение на присъдата и увеличаване на наложеното наказание.

В допълнение към въззивната си жалба повереникът е поискал назначаването на психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, както и изискване на предходно НОХД, по което същият е бил признат за виновен и му е било наложено наказание.

Във въззивната жалба на защитника се иска отмяна на присъдата в осъдителната част.

Районна прокуратура Перник не е изразила становище по жалбите.

С решение № 34 от 03.04.2023 г. по така образуваното ВНОХД № 77/2023 г. ОСПерник е изменил присъдата на първоинстанционния съд, като е увеличил наложеното на подсъдимия Я. В. А. наказание, както следва: пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – от по шест месеца на по десет месеца и двете, както и е наложил пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 4 и 6 от НК – „включване в програма за обществено въздействие“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от 100 часа.

В останалата част ОС - Перник е потвърдил присъдата, като решението е влязло в сила на датата на постановяването му – 03.04.2023 г.

По искане с вх. № 10255/16.05.2023 г. на Главния прокурор е поискано възобновяване на ВНОХД № 77/2023 г. на ОС - Перник поради липсата на индивидуализация на наказанието „пробация“ в частта относно наложените пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 4 и 6 от НК – „включване в програма за обществено въздействие“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от 100 часа.

С решение № 300 от 01.08.2023 г. по НД № 649/2023 г. САС е възобновил ВНОХД № 77/2023 г. на ОС - Перник, като е отменил решение № 34/03.04.2023 г.

Делото е върнато на ОС - Перник за ново разглеждане от друг състав, като е 2 образувано настоящото ВНОХД № 418 по описа на съда за 2023 г.

В открито заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник изразява становище да се постанови решение съобразно указанията на САС с решение № 300 от 01.08.2023 г. по НД № 649/2023 г.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Окръжен съд - Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.

314 НПК и след собствен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият е осъждан - със споразумение № 45 от 26.02.2020 по НОХД № 59/2020 г.

Районен съд - Радомир му е наложил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Подсъдимият Я. А. и пострадалата И. Й. се запознали през ***г. Последната била женена, но разделена със съпруга си, от когото имала две деца - момчета на ***г. и на ***г. Първоначално тя не споделила с подсъдимия този факт. През същата година двамата заживели заедно на квартира в ***. Връзката им била съпътствана от скандали по повод ревност. През ***г. подсъдимият и пострадалата се преместили да живеят в къщата на първия в село ***, ***. Издръжката се осигурявала изцяло от А., тъй като Й. не работела.

Спречкванията между двамата продължили, като в един момент се стигнало и до физическо насилие, тъй като подсъдимият разбрал, че пострадалата има и второ дете за което не му била казала. Така вследствие на конфликтите през ***г. те се разделили. И. отишла да живее при своя баща в апартамент под наем на *** заедно с децата си. Същата започнала и нова работа в ***“, находящ се в ***. Подсъдимият разбрал къде работи пострадалата и често започнал да посещава работното място, но и там скандалите помежду им продължили. В един момент през ***г. Я. А. разбрал от свой приятел, че И. си имала нов „интимен приятел“ - свидетеля П. П. Това силно провокирало неговата ревност, тъй като той все още имал чувства към нея и желаел отново да се съберат заедно. На *** подсъдимият решил да провери дали двамата се срещат, паркирал на паркинг в близост до дома на пострадалата и зачакал. На същия ден пострадалата приключила работа към 22.00 часа вечерта и свидетелят П.П. я взел с личния си автомобил. Така те пристигнали в центъра. Управляваният от П. автомобил завил в паркинга на ***, което било в непосредствена близост до мястото, където пострадалата И. живеела, и спрял колата. Двамата започнали да си приказват, без да слизат.

Няколко минути по-късно, след като ги възприел, подсъдимият А. отворил предната дясна врата на колата и поздравил. Започнал да пита И. Й. защо го лъже и попитал свидетелят П.

П. дали и него лъже. Това накарало пострадалата да му каже да си върви или ще повика полиция. Я. А. започнал да моли И. Й. отново да се съберат и да подновят отношенията си, но същата не искала и му казала, че ще повика полиция. Подсъдимият поискал телефона , за да отвори чатовете , но тя казала, че няма да му го даде и да се отмести, за да слезе от колата. В този момент Я. А. се ядосал и ударил пострадалата в лицето, сграбчил я, издърпал я от колата и нанесъл удари с ръце и крака. През това време свидетелят П.П. излязъл от автомобила, а подсъдимият тръгнал да бяга, като взел чантата на И. Й.. На място била повикана полиция и Спешна помощ. След като отнел чантата от пострадалата, ведно с намиращите се в нея движими вещи, подсъдимият А. се качил в автомобила си и потеглил към дома си в ***. По пътя, след като се осъзнал, извадил от чантата на пострадалата 3 телефона , за да се опита да види съдържанието му, но телефонът бил с кодове и той не успял да го отключи. Поради това спрял пътьом край река *** до село ***, общ. ***, слязъл и без да проверява останалото съдържание в чантата, я изхвърлил в реката. От извършената съдебно-медицинска експертиза е установено, че в резултат на нанесените удари пострадалата е получила травматични увреждания с характер на лека телесна повреда по смисъла на НК - разкъсно-контузна рана в лява челна, окосмена област на главата, лек оток и кръвонасядане в дясна челна, в дясна слепоочна и в дясна ябълчна области, в основата на носа и по долния клепач на дясното око, лек оток в тилната област на главата-вдясно, кръвонасядане с лек оток по гръдния кош отпред вдясно, както и кратковременно протекло мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието от типа на зашеметяване, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото доказателства, въз основа на които след направен собствен съвкупен и обстоен анализ, настоящият съд излага фактите.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Неоснователни са упреците на повереника на частната обвинителка за неправилна трактовка на показанията на свидетеля П. и обясненията на подсъдимия. Без правно значение относно повдигнатото обвинение е дали между тези две лица са се разменяли реплики и какви са били те. Данните, съобщени от тях, са еднопосочни по отношение на това, че конфликт е възникнал само между А. и Й. и той е бил на основата на ревността на първия. И двамата съобщават, че в началото разговора е бил сравнително спокоен, като в един момент подсъдимият е започнал да иска телефона на пострадалата, за да види съдържанието му, както и да я моли да се съберат. Тогава, когато последната е отказала и е заплашила А. с полиция, той внезапно се ядосал и нанесъл удар в лицето, след което я издърпал от колата и продължил с физическата агресия. Като е приел и изложил фактите в посочения смисъл, първоинстанционният съд е придал на цитираните доказателствени средства действителния смисъл, който те имат. Неоснователни са и доводите в жалбата на повереника, че районният съд превратно и едностранно е изтълкувал данните за отношенията между подсъдим и пострадала. Първата инстанция ясно е приела, че връзката на двамата е била съпътствана почти непрекъснато с конфликти на битова и личностна основа - обвинения за неподдържане на домакинството, ревност и т.н. Включително е посочено упражненото от Я. А. физическо насилие, довело до мерки по реда на ЗЗДН.