Определение № 26039 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26039 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110103921 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗАД „АСЕТ Иншурънс“ АД срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4593,60 евро с равностойност 8 984,26 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – лек автомобил „Хавал Жолион“, с рег. № ******* при настъпило на 22.12.2024 г., при движение по второкласен път II-35, през Троянски проход, в близост до хотел „Панорама – Беклемето“ ПТП по вина на застрахования при ответника водач на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № *********, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2026 г. до окончателното плащане, и сумата от 342,61 евро с равностойност 670,09 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 25.06.2025 г. – 12.02.2026 г.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2024 г., при движение по второкласен път II-35, през Троянски проход, в близост до хотел „Панорама – Беклемето“ водачът на л.а. „Хавал Жолион“, с рег. № ******* е предприел разрешен завой наляво, в посока хотел „Виа Траяна“, а водачът на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ****** е извършил неправилно и неправомерно изпреварване, поради което е настъпило ПТП.

Излага съображения, че с поведението си водачът на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ****** е нарушил разпоредбите на чл. 43, т. 2 ЗДвП и чл. 90, т. 2 от ППЗДвП, като е предприел маневра за изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища, където това е забранено. В резултат на ПТП на л.а. „Хавал Жолион“, с рег. № ******* са нанесени множество щети. В изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователа полица № ***********, валидна от 15.11.2024 г. до 15.11.2025 г. в ищцовото дружество е образувана преписка по щета № ***********, и на сервиза, извършил ремонт на автомобила на 18.06.2025 г. е заплатена сумата от 8969,29 лв. Поддържа, че на основание чл. 411 КЗ със заплащане на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на отговорния за ПТП водач, поради което с покана, получена от ответника на 25.06.2025 г. е предявил искане за възстановяване на заплатената сума, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски. С писмо от 18.07.2025 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

1

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, изтекъл на 27.04.2026 г. /работен ден/ ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД не е подал отговор на исковата молба.

В становище, постъпило по електронната поща на съда на 28.04.2026 г. ответникът оспорва предявените искове. Оспорва вината на застрахования при ответника водач за настъпване на ПТП и поддържа, че декларираното събитие не отговаря на действителната фактическа обстановка. Релевира възражение за съпричиняване и твърди, че вина за настъпване на ПТП носи водача на л.а. Хавал“, който е предприел маневра за завой на ляво и е ударил заобикалящия го автомобил, с което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Оспорва предявения главен иск и по размер и поддържа, че претендираната сума не отговаря на действително претърпените вреди. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и предявения акцесорен иск. Поради това, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разпределение на доказателствената тежест:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума; изпадането на ответника в забава и че размерът на обезщетението за забава съответства на претендираната сума.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил задълженията си.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", по която се е задължил да застрахова отговорността на водача на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ******, както и че ищецът е застраховател по застраховка „Каско“ за л.а.

„Хавал Жолион“, с рег. № *******; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 8969,29 лв.

По доказателствата:

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Представените с исковата молба и становището на ответника писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Следва да се уважи искането за допускане изслушването на САТЕ със задачи, посочени в исковата молба и в становището на ответника.

Следва да се уважат исканията за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника да представи застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да бъде оставено без уважение, тъй като посредством него се цели установяване на обстоятелство, което е обявено за безспорно между страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 12:30 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и становището на ответника документи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. Г.

Х. ЕГН: **********, с адрес: гр. Ловеч, **********, при режим на призоваване за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства при депозит в размер на 35 евро, вносими от ищеца в петдневен срок от съобщението, в който следва да се представи и документ за внесен депозит.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Я. К., роден на ******** г., с адрес гр. Пловдив, **********, телефон: **********, при режим на призоваване за установяване на посочените в становището на ответника обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП при депозит в размер на 35 евро, вносими от ответника в петдневен срок от съобщението, в който следва да се представи и документ за внесен депозит.

ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за адреси на свидетелите (постоянен, настоящ и по месторабота), като същите ДА СЕ ПРИЗОВАТ едновременно на всички установени по делото адреси, включително и по телефона, посочен в ДПК, приложен към исковата молба след представяне на документ, че депозитът е внесен.

ДА СЕ ВПИШАТ в изпратените до свидетелите призовки следните указания на съда: че при неоснователно неявяване в съдебното заседание, за което е призован, съдът ще му наложи ГЛОБА в размер на сумата 75 евро и ще постанови ПРИНУДИТЕЛНОТО му ДОВЕЖДАНЕ за следващото открито съдебно заседание.

Същите да се съобщят на свидетеля и по телефона.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, и в становището на ответника, при депозит в размер на 350 евро, от които 225 евро, вносими от ищеца, и 125 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., автоексперт оценител, адрес: гр. София, *********, тел.: **********.

УКАЗВА на вещото лице Й. да работи по назначената експертиза след събиране на гласните доказателства.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.