Решение № 889 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110143269 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Х. К. срещу „***********“ ЕООД, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9 426.09 лв. по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 559/08.08.2008 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 08.08.2008 г. е сключил с „***********“ АД Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 559/08.08.2008 г., по силата на който банката му отпуснала кредит в размер на 15 000 лв. Посочва, че на 04.12.2017 г. банката прехвърлила непогасения остатък от вземанията си по договора на „***********“ ЕООД, което, от своя страна, ги прехвърлило на 26.09.2018 г. на „***********“ ООД, а с Договор за цесия от 15.10.2018 г. вземанията били прехвърлени от последното на ответника „***********“ ЕООД. Излага, че не е надлежно уведомен за нито една от извършените цесии. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по договора за потребителски кредит, като счита, че в случая е приложима кратката 3-годишна давност поради периодичния характер на задълженията. Посочва, че между страните не е налице висящо заповедно, исково или изпълнително производство и за процесната сума няма издаден изпълнителен лист, респ. до този момент не е пристъпвано към принудителното събиране, поради което давността не е прекъсвана. Твърди, че въпреки това ответникът продължава да претендира извънсъдебно от него процесната сума, представляваща сбор от главница в размер на 4 877.16 лв., лихва и други вземания, чрез изпращане на множество писмени покани, както и подава неверни данни до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца и отказва да заличи вписаните данни в Централния кредитен регистър въпреки нарочните искания на ищеца за това, като вписването възпрепятства възможността му да кандидатства за отпускане на нов кредит. Сочи, че съдебното решение, с което бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума поради погасяването по давност, ще послужи като основание за отписване на оспорените вземания от Централния кредитен регистър и от търговските книги 1 на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като недопустим при твърдения, че извънсъдебното претендиране на погасени по давност вземания и подаването на информация до Централния кредитен регистър за кредитната задлъжнялост на ищеца не са достатъчни да обосноват наличието на спор между страните, респ. на правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск. Счита, че погасяването на процесните вземания по давност има за резултат единствено отпадане правото на принудително изпълнение на кредитора, каквото в случая ответникът не е предприемал, но не води до недължимост на вземанията. Поддържа, че вписването в Централния кредитен регистър на наличието на непогасени вземания към ищеца е нормативно задължение на ответника и не представлява действие, насочено към принудителното им събиране. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и придобиването на оспорените вземания от него по силата на договор за цесия от 15.10.2018 г., както и прехвърлянето им със сочените от ищеца предходни два договора за цесия. Счита, че ищецът е уведомен за последната цесия. Моли за прекратяване на производството като недопустимо. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В становище с вх. № 362877/05.11.2025 г. ищецът обосновава наличието на правен интерес от търсената съдебна защита с твърдения, че ежемесечното подаване на данни в Централния кредитен регистър за погасени по давност вземания ограничава достъпа му до кредитиране и уронва кредитната му репутация, както и че ответникът отказва да заличи вписаната в регистъра информация. Излага, че към настоящия момент ответникът все още инициира извънсъдебна кореспонденция с него чрез изпращане на покани за плащане и предложения за сключване на споразумение, с което оказва нерегламентиран натиск върху длъжника с цел да новира погасени по давност вземания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника задължения по договор за кредит, сключен с „***********“ АД, придобити от ответника чрез поредица от договори за цесия.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК.

В случая не се спори по делото, че ответникът подава регулярно информация в Централния кредитен регистър към БНБ за задълженията на ищеца по процесния договор за кредит. Установява се, че същевременно отказва да преустанови подаването на такава информация и да зачете извънсъдебното възражение на длъжника за погасяване на вземанията по договора по давност, вместо което предлага на ищеца да сключи споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията и за разсрочено плащане.

Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗКИ БНБ създава и поддържа информационна система за паричните задължения на клиентите към банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната, регистрираните лица по чл. 3а, с изключение на чуждестранните финансови институции, които извършват директно дейност на територията на Република България, и купувачите на кредити по чл. 7 от Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, които придобиват вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции. На основание чл. 56, ал. 4 ЗКИ, според който условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея се определят с наредба на 2

БНБ, е приета действащата Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър.

Според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от нея Централният кредитен регистър осигурява на институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 информация за кредитната задлъжнялост на клиентите им чрез достъп до регистъра по електронен път срещу заплащане на такса, като информацията за кредитната задлъжнялост се предоставя на институциите и лицата по чл. 4, ал. 1, както и на физически и юридически лица, и включва данни за текущото състояние на кредитите, за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период, за сключени нови договори за кредити, както и данни за лицата, които са съдлъжници и поръчители по кредити. Според чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от наредбата институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, както и да подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец, като те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съгласно чл. 17, ал. 2 от наредбата институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни. Следователно задължените лица по чл. 10, ал. 1 от наредбата подават информация относно кредитите, които по смисъла на наредбата биват активни и погасени /неактивни/. Едва след погасяване на кредита той се превръща в погасен /неактивен/. Според актуалните към датата на устните състезания Указания № БНБ43305/20.03.2017 г. за подаване и получаване на информация от информационната система на Централния кредитен регистър на БНБ /отм. с Указания № БНБ-193982/22.12.2025 г. за подаване и получаване на информация от Централния кредитен регистър на БНБ, в сила от 01.01.2026 г./ относно кредитите се подава чрез номенклатурни кодове определена информация, като не е предвидена номенклатура или код за погасен по давност кредит. С оглед целта на създаване и поддържане на Централния кредитен регистър той следва да съдържа ясна и точна информация относно кредитната задлъжнялост на лицата, а погасяването на вземане по давност има за резултат единствено отпадането на правото на взискване за кредитора, но не и заличаване на задължението като недължимо, т.е. погасените по давност задължения са съществуващи задължения, които единствено са лишени от правото на взискване. Ето защо съдът намира, че в актуалната наредба под „погасяване“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от нея се има предвид погасяване чрез плащане. Ето защо това, че ответникът продължава да подава информация за процесния кредит в Централния кредитен регистър, е изпълнение на негово нормативно задължение, което само по себе си не сочи на извод, че той претендира извънсъдебно процесната сума от ищеца.

Такъв извод обаче несъмнено следва при съвкупната преценка на горния факт, наред с безспорното по делото обстоятелство, че ответникът е цесионер на вземанията по процесния договор и че въпреки неколкократно извършеното от ищеца пред него извънсъдебно позоваване на изтекла погасителна давност за вземанията дружеството отказва да се съобрази с нея, посочвайки, че въпросът е от компетентността на съда, като едновременно с това предлага на ищеца сключване на споразумение и разсрочено плащане на задължението, т.е. продължава да претендира сумата от него извънсъдебно. С оглед изложеното се налага извод, че за ищеца е налице правен интерес от отричане на претенцията на ответника, респ. предявеният иск е допустим.

В производството по отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За 3 разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определен сума кредиторът /ответник по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

Следователно в случая в тежест на ответника е да докаже, на първо място, сключването между ищеца и „***********“ АД на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 559/08.08.2008 г. и неговото съдържание, както и прехвърляне на ответника на вземанията по договора за кредит в претендираните от него вид и размер.

В случая с Определение № 47636/17.11.2025 г., в което е инкорпориран съставеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между ищеца и „***********“ АД на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 559/08.08.2008 г. за сумата от 15 000 лв.; прехвърляне на вземанията по договора за кредит на „***********“ ЕООД с Договор за цесия от 04.12.2017 г., на „***********“ ООД с Договор за цесия от 26.09.2018 г. и на ответника с Договор за цесия от 15.10.2018 г.