Определение № 457 от 10.07.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. М., 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500282 по описа за 2025 година ГПК. за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 Делото е образувано по частна жалба от "А." ЕАД, ЕИК ***, гр. С. представлявано от изп. директор З.Б., чрез пълномощник юрисконсулт Б.Д., срещу Разпореждане № 1586/05.04.2025 г. по ч.гр.д. № 811/2025 год. на РС – М., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.

П. В., ЕГН ********** от с. С., обл. М. в частта за парично вземане в размер на: 27,46 лева договорна лихва по договор за заем за периода от 09.01.2024 год. до 09.04.2024 год., 169,28 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 09.12.2023 год. до 09.04.2024 год. по договор за допълнителни услуги и 53,91 лева – лихва за забава за периода от 10.01.2024 год. до 31.03.2024 год. по договор за заем.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Излага аргументи, че в случая неправилно първоинстанционният съд е приел, че при сключването на процесния договор за кредит са нарушени императивните изисквания на чл.

11, ал 1, т. 10 ЗПК, тъй като в случая са предвидени допускания при изчисляването на ГПР, чиито компоненти са посочени процентно и като глобална сума по начин, който не би могъл да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции. Цитира практика на окръжни съдилища.

С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно в частта за сумите:

27,64 лева – договорна лихва, 169,28 лева – обезщетение за забава и 53,91 лева – лихва за забава и вместо него да постанови акт по същество.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 811/2025 год. на РС – М. е образувано по депозирано от "А." ЕАД, ЕИК ***, гр. С. чрез пълном. юрисконсулт Б.Д. Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. П. В., ЕГН ********** от с. С., обл. М., за заплащане на следните суми: 325,21 лв. – главница, 27,46 лева договорна лихва по договор за заем за периода от 09.01.2024 год. до 09.04.2024 год., 169,28 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 09.12.2023 год. до 09.04.2024 год. и 53,91 лева – лихва за забава по договор за заем за периода от 10.01.2024 год. до 31.03.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство – 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че задължението е по Договор за заем MicroCredit № 9042-00159354 и Договор за допълнителни услуги MicroCredit № 904200159354, сключени между М. АД и длъжника на 24.10.2023 год., като впоследствие вземането по двата договора е прехвърлено на заявителя по силата Приложение № 1 от 22.04.2024 год. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023 год. Длъжникът бил уведомен за цесията с писмо от 22.04.2024 год.

В обжалваното Разпореждане № 1586/05.04.2025 г. по ч.гр.д. № 811/2025 год., РС – М. е приел, че със сключването на договора за предоставяне на допълнителни услуги в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на допълнителни услуги следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора. Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Видно е, че с плащането по този договор ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е предпоставено от сключването на договор за допълнителни услуги. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните, поради което и длъжникът дължи връщане само на заетата сума.

Издадена е Заповед за изпълнение № 525/05.04.2025 год. за сумата от 325,21 лв. – главница, ведно съсзаконната лихва от 31.03.2025 год. до 2 изплащане на вземането, както и разноски – 25,00 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно от приложените съгл. чл. 410, ал. 3 ГПК писмени доказателства – договори и ОУ на цедента, по силата на Договор за заем MicroCredit № 9042-00159354/24.10.2023 год., сключен между длъжника М. П. В., ЕГН ********** от с. С., обл. М. и М. АД, първият като заемател е получил от дружеството заемодател сумата от 400 лв., които се е задължил да върне на 5 месечни вноски от по 88,27 лв., съгласно погасителен план. Договорен е фиксиран лихвен процент (ФЛП) – 40,47%. Посочен е ГПР 48,90%. Обща сума за погасяване – 441,35 лв.

На същата дата и между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги MicroCredit № 9042-00159354 – пакет „Комфорт“ за срок от 5 месеца и вноска 42,32 лв., платими на 9-то число (обща цена на договора не е посочена), за услугите: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на заемодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право на участие в специални промоции.

При така установените факти, настоящата съдебна инстанция достига до следните изводи от правна страна:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Правилно районният съд е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С-743/00, т. ЗЗ; Решение от 04.10.2007 г. По дело С429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.

Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора.

3

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

По отношение на отхвърлянето на заявлението относно договорната лихва, съдът споделя изцяло съображенията на районния съд за недействителност на договора за кредит, поради неточното посочване на ГПР в него. Липсват твърдения в заявлението и в жалбата стойността на допълнителните услуги да е включена в ГПР, но видно от размера на възнаграждението за допълнителните услуги (216.60 лв.), което е повече от половината главница, ГПЛ и дължимата сума /441.35 лв. без да е включено възнаграждението за допълнителните услуги/ съдът приема, че посоченото възнаграждение не е включено като общ разход по кредита, представлява търговска практика, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и поради това следва да се приеме, че посоченият ГПР не отразява всички общи разходи и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение.

Поради това съдът споделя мотивите, че договорът за потребителски кредит е нищожен и се дължи само чистата стойност по него.

По изложените съображения, жалбата в частта, която е насочена против разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумата 27,46 лева договорна лихва по договор за заем за периода от 09.01.2024 год. до 09.04.2024 год., е неоснователна.

Неоснователна е жалбата против разпореждането и в частта му, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение за лихвата за забава в размер на 53,91 лева – лихва за забава за периода от 10.01.2024 год. до 31.03.2024 год. по договора за заем. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По принцип законната лихва за вземания, основани на неоснователно обогатяване /каквито са тази по нищожен договор/ се дължи от поканата да изпълни, а при липса на такава - от датата на заявлението.

Относно дължимостта на възнаграждение по сключения договор за допълнителни услуги, което неправилно в жалбата е посочено като „169,28 лв. обезщетение за забава“:

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към 4 насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги по Договор за допълнителни услуги MicroCredit № 9042-00159354 от 24.10.2023 год. имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.

Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.