Решение № 234 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500161 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №2082/29.12.2025г., постановено по гр.д.№449/2025г. по описа на РС – Плевен състав на същия съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.с чл.92 от ЗС, по отношение на ответника Г.

Д. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* ап.*, че Ц. А. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* ап.*, е собственик на 3/8 ид.части, а Д. Ц.

Г., ЕГН **********, от с.***, общ.В.Д., обл.В. – на 1/8 ид.ч., от следния имот:

ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор №***., с адрес – с.***, ул.К. №*, с функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; брой етажи – 2; застроена площ – 64 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно – ПИ с идентификатор ***, с адрес – с.***, ул.К. №*, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра, площ – 1798 кв.м., стар номер – 213, кв.52, парцел XXIV по плана на с.***, при граници и съседи на ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ***., ***, ***. и ***, като правото на собственост върху посочените идеални части е възникнало по силата на приращението и по наследство.

Съдът е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.с чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на по отношение на ответника Г. Д. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* а п . 1* , че Ц. А. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* ап.*, е собственик на останалите 3/8 ид.части, а Д. Ц. Г., ЕГН **********, от с.***, общ.В.Д., обл.В. – на останалите 1/8 ид.ч. от имота 1

– ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор №***., с адрес – с.***, ул.К. №*, с функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; брой етажи – 2; застроена площ – 64 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно – ПИ с идентификатор ***, с адрес – с.***, ул.К. №*, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра, площ – 1798 кв.м., стар номер – 213, кв.52, парцел XXIV по плана на с.***, при граници и съседи на ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ***., ***, ***. и ***, като правото на собственост върху посочените идеални части е придобито по силата на изтекла придобивна давност, настъпила към 27,06,2015 г.

Съдът на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменил нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587, ал.1 от ГПК - №5, том 2, рег.№2737, дело №161/2016 г. от 06,04,2016 г. на нотариус С. И., вписан в Служба по вписванията П. с вх.рег.№4867 от 06,04,2016 г., акт №65, том 9, дело №1822, с който Г. Д. Я., ЕГН **********, е признат за собственик на 1/8 ид.ч., а В. Д.а Я., ЕГН ********** – на 3/8 ид.ч. от недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ XXIV-213, с площ по скица 1700 км.в., в стр.кв.52 по плана на с.***, общ.П., при граници и съседи на ПИ: улица, УПИ VII-213 на Г. Д. Я. и наследници на Г. Д. Я., УПИ XIII-218 на наследници на Х. Х. Д., УПИ XIV – 219 на Х. Я. Г., УПИ XVIII-205 на П. И. П. и УПИ VI-на Х. П. Х..

Съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил Г. Д. Я., ЕГН**********, от гр.П., да заплати на Ц. А. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* ап.*, и Д. Ц. Г., ЕГН **********, от с.***, общ.В.Д., обл.В., сторените деловодни разноски, в общ размер на 1100,00 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от Г. Д. Я., ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Т. М. от АК-Плевен срещу решение №2082/29.12.2025г., постановено по гр.д.№449/2025г. по описа на РС – Плевен в частта, с която са уважени исковете: по чл.124, ал.1 вр. чл.79 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответника Г. Д. Я., ЕГН **********, че Ц. А. Я., ЕГН ********** е собственик на останалите 3/8 ид.части, а Д. Ц. Г., ЕГН ********** – на останалите 1/8 ид.ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор №***., с адрес – с.***, ул.К. №*, с функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; брой етажи – 2; застроена площ – 64 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно – ПИ с идентификатор ***, с адрес – с.***, ул.К. №*, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра, площ – 1798 кв.м., стар номер – 213, кв.52, парцел XXIV по плана на с.***, при граници и съседи на ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ***., ***, ***. и ***, като правото на собственост върху посочените идеални части е придобито по силата на изтекла придобивна давност, настъпила към 27,06,2015 г., както и в частта, в която е уважен иска по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим 2 имот по реда на чл.587, ал.1 от ГПК - №5, том 2, рег.№2737, дело №161/2016 г. от 06,04,2016 г. на нотариус С. И., вписан в Служба по вписванията Плевен с вх.рег.№4867 от 06,04,2016 г., акт №65, том 9, дело №1822, с който Г. Д. Я., ЕГН **********, е признат за собственик на 1/8 ид.ч., а В. Д.а Я., ЕГН ********** – на 3/8 ид.ч. от недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ XXIV-213, с площ по скица 1700 км.в., в стр.кв.52 по плана на с.***, общ.П., при граници и съседи на ПИ: улица, УПИ VII- 213 на Г. Д. Я. и наследници на Г. Д. Я., УПИ XIII-218 на наследници на Х. Х. Д., УПИ XIV – 219 на Х. Я. Г., УПИ XVIII-205 на П. И. П. и УПИ VI-на Х. П. Х..

В жалбата са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът не е изследвал правилно въпроса за давностното владение на ищците. Излага се становище, че по делото не са събрани доказателства, че ищците като наследници на починалия Д. Я. са владяли съсобствения процесен недвижим имот за себе си, като се излагат твърдения, че същите са били единствени държатели на идеалните части, собственост на наследодателя на ответника. В заключение се прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции на ищците.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни Ц. А. Я., ЕГН ********** и Д. Ц. Г., ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. М. И. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който оспорват същата като неоснователна. Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна Г. Я. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Т. М. от АКПлевен, която поддържа изложеното в подадената въззивна жалба. Допълва, че решението на Районен съд Плевен по отношение на възникване на съсобствеността върху процесната къща е правилно и е постановено съобразно съдебната практика. Излага съображения, че съдът погрешно е приел началния момент, от който започва тече давността.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна Ц. А. Я. и Д. Ц. Г. не се явяват, представляват от адв. М. И. от АКПлевен, който поддържа отговора на въззивната жалба. Прави се искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират разноски.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА

ЖАЛБА е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен иск по чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение на Г. Д. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* ап.*, че Ц. А. Я., ЕГН **********, от гр.П., жк.С. бл.* вх.* ап.*, е собственик на 3/8 ид.части, а Д. Ц. Г., ЕГН **********, от с.***, общ.В.Д., обл.В. – на 1/8 ид.ч., от следния имот:

ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор №***., с адрес – с.***, ул.К. №*, с функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; брой етажи – 2; застроена площ – 64 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно – ПИ с идентификатор ***, с адрес – с.***, ул.К. №*, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра, площ – 1798 кв.м., стар номер – 213, кв.52, парцел XXIV по плана на с.***, при граници и съседи на ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ***., ***, ***. и ***, като правото на собственост върху посочените идеални части е възникнало по силата на приращението и по наследство. В условията на евентуалност е въведено допълнително основание за предявяване на иска, а именно, че процесният имот е придобит по силата на придобивна давност, изтекла в полза на ищците от дата 27.06.2015 г.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че от представеното копие от нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по наследство, №20, том 6, дело №К-1273/1982 г., от 12,10,1982 г., се установява, че Д. Г. Я. и Ц. Г. Я. са признати за собственици, при равни права, на дворно място от 3400 кв.м. в с.***, съставляващо парцел IV, пл.№277 в стр.кв.52 по плана на селото, заедно с къща и стопанска сграда в него, както и че от представеното копие на Договор за доброволна делба от 15,10,1998 г., се установява, че Д. Г. Я. и Ц. Г. Я. са разделили имота, описан в нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по наследство, №20, том 6, дело №К1273/1982 г., както следва: Д. Я. получава в дял дворно място от 1700 кв.м., с придаваеми по регулация 60 кв.м., с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел VII, с пл.№213, стр.кв.52 по плана на селото, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в двете парцели жилищна сграда, а Ц. Я. получава в дял дворно място от 1700 кв.м., с придаваеми по регулация 20 кв.м., с неуредени регулационни сметки, съставляващо парцел XXIV, с пл.№213, стр.кв.52 по плана на селото, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в двете парцели жилищна сграда.

4

Съдът е приел, че от представеното копие от Разрешение за строеж №114 от 09,09,1994 г., издадено от Началник отдел „Архитектура, строителство, екология“ към Община П., се установява, че същото е издадено на Ц. Г. Я. за строеж на жилищна сграда в парцел XXIV-213, кв.52 по плана на с.***, като е издадено възоснова на молба с вх.№АСЕ-94-И-94/22,07,1994 г., както и че с последваща декларация от 27,06,2005 г., нотариално заверена, Д.

Г. Я. е заявил, че няма претенции към своя брат Ц. Г. Я. за ½ ид.ч. от нова жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от стопанска сграда, построени в УПИ XXIV-213, кв.52 по плана на с.***. Съдът е мотивирал, че от представеното копие от удостоверение за наследници №14-2011 от 14,05,2024 г. на Община П. се установява, че Ц. Г. Я. е починал на *** г. и е оставил за наследници съпруга Ц. Я. и дъщеря Д. Г., а от представеното копие от удостоверение за граждански брак №278 от *** г. се установява, че Ц. Г. Я. е сключил гр.брак с Ц. А.