Определение № 150 от 09.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Кюстендил, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500026 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д.Г., със съдебен адрес: гр. ***, ул.***,ет***,офис****, който е процесуален представител попълномощие на Д. Г. О., ЕГН **********, с адрес: р. ***, кв. ****, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** против Определение № 1273 от 17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1548/2025 г. описа на Районен съд- Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и поточно относно присъденото по реда на чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв.

Д.Г., чрез тяхното увеличение от присъдения размер 300 лева с ДДС до сумата от 575. 04 лева с ДДС.

Така постановеното определение се обжалва с доводи за неговата неправилност.

Частният жалбоподател счита, че размерът на определеното по реда на чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение е несправедливо занижен и неотговарящ на пазарните цени за този тип дела. Последните съвпадали с описаните в НВАР размери. Ето защо и дължимото му в производството възнаграждение определя на сумата от 575.04 лева. Изложени са съображения за демотивиране на адвокатите при такова драстично намаляване на техните възнаграждения, което би довело до затруднения на потребителите при необходимост от ангажиране на адвокатска защита в производства, установяващи нарушение на техни потребителски права. Искането е да бъде увеличено дължимото в хипотезата на чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение до размер от 575.04 лева.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК, от лице, имащи право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото на районния съд е образувано по искова молба на Д. Г. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв. Запад 69, вх. Б, ет. 1, ап. 33, чрез адв.

Д.Г. против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, ул. „Анна Ахматова“ № 9.

С Решение № 1062/24.09.2025 г. съдът прогласил за недействителен, на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Индивидуален договор за паричен заем № 114363/22.04.2022 г., сключен между Д. Г. О., ЕГН **********, с адрес: гр.***,кв.***,вх.***,ет.***,ап.*** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗАдв. осъдил ,„Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на адв. Д.Г., член на АК-***, личен № ******, със съдебен адрес: гр.****,ул.**** №***,ет.***,офис**** сумата в размер на 300,00 лева /триста лева и 0 ст./ с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В срока за обжалване на решението е депозирана молба с вх. № 12375/15.10.2025 г. от адв. Д.Г., съдържаща искане по чл. 248 от ГПК, а именно – за изменение на Решение № 1062/24.09.2025 г. в частта за разноските. Твърди се, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането на процесуалния представител дължимото му възнаграждение да бъде определено с начислен ДДС. Изложени са съображения в подкрепа на тезата, че предоставената от адвоката, регистриран по реда на ЗДДС, услуга, макар и безплатна за страната, не е безвъзмездна. На следващо място, определеният от съда размер на адвокатско възнаграждение от 300 лева е оценен като неправомерно занижен с оглед пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Заявено е, че размерът на възнаграждението следва да бъде увеличен до сумата от 575.04 лева с ДДС.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез тяхното увеличение, аргументирайки се с липсата на фактическа и правна сложност на спора, проведено само едно открито съдебно заседание, на което страната, респективно нейният процесуален представител не е участвал, както и наличието на многобройна съдебна практика относима към аналогични съдебни спорове.

При тази фактическа установеност, настоящия съдебен състав намира искането за частично основателно.

В случая не е спорно, че ищцата е била представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл. 38 от ЗАдв., поради което и на основание ал.1 от този текст на закона той има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда.

Преценката досежно размера му, като е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.

Пред сезирания съд е бил предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за обявяване за недействителен Индивидуален договор за паричен заем №114363/22.04.2022 г., сключен между Д. Г. О. и „Кредит тайм“ ЕООД. С решението си районният съд е уважил така предявения иск, като с оглед изхода на спора е възложил в тежест на ответника сторените в производството разноски, като го е осъдил да заплати на ищцата О. сумата от 71.68 лева разноски за заплатена държавна такса, а на адв. Д.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с включен ДДС.

В конкретния случай се претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в рамките на исковото производство в размер на 575.04 лева.

За да определи размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т. 60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита 2 за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил ответникът пред първата инстанция още с отговора на исковата молба, следва да бъде съобразено доколко така договореният размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата.

В тази връзка, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и писмено становище /без явяване в о.с.з./, като производството е приключило с едно открито съдебно заседание, без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела.

Съобразими също така от съда следва да бъдат и високата образователна квалификация, която по принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, притежава, високата степен на дължима грижа при осъществяване на произтичащите от договора и закона задължения, имуществената отговорност по договора за правна помощ и предвидената в закона дисциплинарна отговорност.

Настоящият състав намира, че справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение за адвокат в исковото производство е сума от 350.00 лева, респективно. 420 лева с включен ДДС равняващи се на 214.74 евро.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1273 от 17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1548/2025 г. по описа на Районен съд-Кюстендил, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №1062/24.09.2025 г., постановено по гр.д.№1548/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, в ЧАСТТА на разноските, които "Кредит тайм" ЕООД е осъдено да заплати на адв. Д.Г. от АК – ***, рег. № ******, със служебен адрес: гр.***,ул.***,ет.***,офис*** за възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на Д. Г. О., като УВЕЛИЧАВА размера му от 300 лева с включен ДДС на 420 лева с включен ДДС / равняващи се на 214.74 евро/.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3