Решение № 2990 от 16.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3391/2025
- Вид
- Решение № 2990
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 16.05.2025
- Състав
- Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова
Цитирани разпоредби
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 2990 гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100503391 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б. С. К., срещу решение № 3083/25.02.2025 г. на СРС, ГО, 117 състав по гр. дело № 44297/2024 г. Счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при наличие на абсолютна предубеденост и пристрастност от съда в полза на молителката.
Излага съображенията си.
Въззиваемата страна Е. Л. Д., с възражението срещу въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решениепотвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
Претендира разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представя списък на разноските.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.
1
С молба от 25.07.2024 г. Е. Л. Д. е поискала да се издаде заповед за защита срещу Б. С. К., който е неин съпруг, с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво се е изразявал акта на домашно насилие по отношение на нея, извършен от ответника на 24.07.2024 г., към 23 часа, както и за упражнявано от него системно психическо и емоционално насилие.
С решение № 3083/25.02.2025 г., СРС, ГО, 117 състав по гр. дело № 44297/2024 г., е издал заповед за защита срещу Б. С. К., в полза на Е. Л. Д., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, забранил му е да се доближава на по-малко от 100 метра от адреса й и от нея самата, за срок до 26.01.2026 г. Съдът е предупредил ответника, че при нарушаване на тази заповед ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК за неизпълнение на съдебно решение /наказание – лишаване от свобода/. С решението съдът е осъдил ответника да заплати разноски в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 80 лв. СРС.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените от въззивника доводи, че първоинстанционния съд е проявил предубеденост и пристрасност в полза на молителката, че е обслужил неправомерната цел на същата да лиши ответника от ползване на собственото му жилище, че същият не е с профил на насилник и сам е бил жертва на насилие в процесния случай, проявена от страна на молителката и общата дъщеря на страните, че е възможно в естествения си стремеж да отблъсне съвместните им насилнически действия, е възможно да е нанесъл нежелан и непремерен удар, че говореното на висок глас и ползването на цветисти и нецензурни думи и изрази, е далеч от упражняване на домашно насилие, настоящия съдебен състав счита за неоснователни.
Въззивната инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено на 24.07.2024 г. насилие се ангажираха гласни доказателства- разпита на свидетелката Ж. К.а-дъщеря на страните, за която и настоящия съдебен състав счита, че тъй като показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелката установява обстоятелства, за които има преки и 2 непосредствени наблюдения, предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията й при формиране на свободното си вътрешно убеждение . Свидетелката установява, че на процесната дата и час, страните и свидетелката са били в колата, майка й е шофирала, а баща й, който е бил подпийнал, на отворен прозорец, е плюел, викал и обиждал хората. Майка й е спряла, свидетелката е помолила баща си да слезе, той е отказал, свидетелката е отворила вратата, отново го е помолила да слезе, той отново е отказал. Свидетелката го е хванала за ръката през отворената му врата, но не е могла да го изтегли. Тогава майка й, без да слиза от автомобила, е помолила баща й, да слезе. На поканата на майка й, баща й е ударил майка с юмрук в лицето и очилата й са изхвърчали.
Свидетелят С. К.-брат на ответника установява, че в процесната вечер брат му не е прекалил с алкохола. На следващия ден, привечер, го е придружил до Пирогов да го изследват, тъй като брат му е имал наранявания по тялото-по ръката, по главата, била му е скъсана и тениската. Брат му е обяснил, че са го дърпали да излезе от колата и да се прибере пеша. Издали са му медицинско.
Разпитаните в първоинстанционнното производство С.С., Л.И. и К.К.полицейските служители, отзовали се на сигнала от дежурната част, за процесния случай дават показания, че в автомобила са установили мъж и жена- жената на шофьорското място, мъжът- на задната седалка.
Присъстващата в колата жена е казала, че докато е шофирала, мъжът я е удрял. Дъщеря им е дошла до колата и го е потвърдила. Мъжът е бил в нетрезво състояние. Предал е малък зареден пистолет. Отвели са го в районното управление.
С кредитираните свидетелски показания се установява извършено от ответника спрямо молителката домашно насилие, представляващо физическо насилие- удар с юмрук в лицето, което е умишлено сериозно засягане на физическата и психологическата неприкосновеност на молителката, причинявайки й болка, уплаха, стрес, психична и емоционална травма и негативни емоции.
При твърдения за извършено от молителката спрямо ответника домашно насилие на посочената дата, последния е разполагал с възможността да търси 3 защита правата си по ЗЗДН и в производство по НК, а психологичния профил на ответника- че не е агресивна личност, е неотносимо обстоятелство по делото- предмет на настоящото производство е наличието/липсата на извършено от ответника спрямо молителя насилие по смисъла на ЗЗДН.
Поради всичко изложено, съдът счита, че решението е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователен е доводът за необоснованост на решението.
Настоящият съдебен състав намира, че наложените от първоинстанционния съд мерки са напълно адекватни, съответстват на естеството и тежестта на констатираното посегателство. Те са предприети именно за гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадала, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на съпруга си.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивника, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв., искането му за присъждане на разноски, е неоснователно, но дължи разноски на насрещната страна- платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3083/25.02.2025 г. на СРС, ГО, 117 състав по гр. дело № 44297/2024 г.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. С. К., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
4
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН********** да заплати на Е. Л. Д.- К.а, ЕГН********** сумата от 800 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5