Решение № 285 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200469 по описа за 2023 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив и жалба от адвокат Д. Б. - повереник на гражданския ищец и частен обвинител А. Б. И. срещу въззивна оправдателна присъда № 81 от 24.11.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановена по ВНОХД № 1788/2022 г.

В протеста и допълнението към него се претендира нарушение на закона и допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила поради приета различна фактическа обстановка от тази в мотивите на първоинстанционната присъда в резултат на превратна и избирателна оценка на събраните доказателства, вследствие на което изводите на ОС - Пловдив относно извършителя на престъплението и неговата вина прокурорът счита за погрешни. Конкретно се оспорва изводът на въззивния съд за липсата на доказателства подсъдимият С. Д. да е осъществил деянието посредствено, чрез посочените в обвинителния акт лица, както и същият да е поръчвал на Т.

И. или на когото и да било друг да вдигне и предаде на скрап процесния булдозер и да е организирал вдигането или да е помагал за това и на последно място да е взел част от парите, които са платени за булдозера. С доводи за нарушение в аналитичната дейност на въззивния съд при мотивиране на новата присъда, липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими към предмета на доказване обстоятелства и нарушение на 1 чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което се предлага ВКС да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Пловдив.

В касационната жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител и двете писмени допълнения към нея се сочат същите касационни основания - по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на прокурора и частния обвинител и граждански ищец. Жалбоподателят акцентира на подробния доказателствен анализ в мотивите на първоинстанционната присъда и счита за правилен подхода на районния съд да не даде вяра на обясненията на подсъдимия, като във въпросителна форма изброява фактите от предмета на доказване, срещу които представя свои отговори в подкрепа на обвинението. Оспорва приетата от въззивния съд нова фактическа обстановка поради това, че не е събрано нито едно ново доказателство, както и позоваването на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетели, защото не е отчетена като причина за промяна на показанията им тяхната служебна зависимост от подсъдимия, който и понастоящем е кмет на селото. Сочи се също, че неправилният и едностранчив анализ на доказателствата и неспазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими към предмета на делото обстоятелства води до нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, а изводът, че деянието не е извършено от подсъдимия, е резултат от нарушение на принципа за непосредственост при събиране и оценка на доказателствата. Новата оправдателна присъда се оспорва и в частта за гражданския иск, като се моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста, като намира за основателни конкретните доводи за недостатъци в аналитичната дейност на въззивния съд и подкрепя изложените в протеста аргументи срещу недоверието на въззивния съд в показанията на „посредствените извършители“ - свидетелите П. И., Т. И. и И. Н.. Не съзира противоречия и неясноти в тези показания, а констатираните такива от въззивния съд счита за отстранени със съответните процесуални техники.

Акцентира на факта, че всички свидетели са заявили пред първоинстанционния съд, че поддържат показанията си от досъдебното производство. По аналогични съображения прокурорът от ВКП изразява становище за основателност и на касационната жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител, поради което предлага да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Гражданският ищец и частен обвинител А. Б. И. не се явява пред ВКС, редовно призован. Явява се повереникът му – адвокат Б. и заявява, че поддържа касационната жалба и се присъединява към становището на прокурора от ВКП, поради което моли да се отмени въззивната присъда и делото да се върне на друг състав на въззивната инстанция.

2

Подсъдимият С. Д. и защитникът му – адвокат К. Д., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не сочат уважителни причини за това.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260126 от 06.07.2021г., постановена по НОХД № 3837/2019 г. на Районен съд – Пловдив подсъдимият С. Г. Д., роден на ******** г., *******гражданин, (семейно положение), неосъждан, кмет на с.С., обл. П., е бил признат за виновен в това, че на 09.02.2012 г. в с. С., област П., при условията на посредствено извършителство, чрез П. И. И., И. И. Н. и С. Я. К., е отнел чужда движима вещ – булдозер *****, модел ****, без гребло, на стойност 8350 (осем хиляди триста и петдесет) лева от владението на А. Б. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и за извършването на кражбата са използвани технически средства – автокран марка „*****“ с регистрационен № ***** и моторно превозно средство – товарен автомобил марка „******“ с регистрационен № ******, поради което и на основание чл.

195, ал. 1, т. 2, т. 4 пр. 1-во и 2-ро вр. чл.194, ал. 1 и чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл.304 от НПК първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия С. Г. Д. за това стойността на открадната вещ да е 8500 лв. т.е. за разликата над 8350 лв., както и да е извършил престъплението в условията на посредствено извършителство и чрез Т. И. И..

С присъдата РС - Пловдив е уважил предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД, като е осъдил подсъдимия С. Г. Д. да плати на гражданския ищец и частен обвинител А. Б. И. обезщетение за причинените му от деянието, предмет на обвинението, имуществени вреди в размер на 8350 (осем хиляди триста и петдесет) лева ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение на повереника.

С присъдата подсъдимият е осъден да плати деловодните разноски, както и дължимата държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

При въззивната проверка, осъществена при разглеждане и решаване на ВНОХД № 1788/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, била постановена атакуваната понастоящем нова въззивна присъда, с която първоинстанционната присъда била отменена в наказателно - осъдителната и гражданско - осъдителната части, както и в частта за разноските и държавната такса за гражданския иск и потвърдена в оправдателните части, като подсъдимият бил изцяло оправдан по обвинението за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 пр. 1-во и 2-ро вр. чл.194, ал. 1 и чл.54 от НК, а гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен и недоказан и за разноските било постановено да останат за сметка на държавата.

Касационният протест и касационната жалба са допустими, но разгледани 3 по същество са неоснователни.

Изложените в тях и писмените допълнения доводи в подкрепа на наведените аналогични касационни основания до голяма степен се припокриват и са взаимно свързани, поради което и доколкото главно се оспорва доказателствената оценъчна дейност на въззивната инстанция относно съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, те следва да бъдат разгледани съвкупно.

От внимателния и непредубеден прочит на мотивите към атакуваната присъда се установява, че въззивният съд не е допуснал сочените от касаторите (макар отнесени от частния обвинител и граждански ищец към нарушенията на материалния закон) съществени отклонения от процесуалните правила относно изискванията, произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл.107 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така поддържано оплакването не намира опора в данните по делото. Въззивният съд е подходил обективно при анализа на доказателствения материал, като при точно спазване на процесуалните разпоредби е проверил допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателства, доказателствени средства и автооценъчните експертизи. По същество, с посочените аргументи в касационния протест, касационната жалба и допълненията към тях, макар и с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, всъщност се оспорва обосноваността на въззивния съдебен акт, като се изразява несъгласие с приетите от контролирания съд нови фактически констатации, въз основа на които е формиран изводът за недоказаност на обвинението подсъдимият Д. да е участвал като посредствен извършител в осъществяване на кражба на булдозер. Необосноваността не е касационно основание, като извън правомощията на ВКС е да прави собствена оценка на доказателствените материали, установявайки нови фактически положения, различни от приетите от контролирания съд, включително да ги замени с фактическите изводи на първоинстанционния съд, както недопустимо настоява повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, с които обратно на установеното от фактическа страна от въззивния съд, ПРС е приел, че подсъдимият е посредствен извършител на въпросната кражба, за фактическото осъществяване на която използвал свидетелите П. И., И. Н. и С.

К..

В компетентността на касационния съд е да извърши единствено проверка на осъществената доказателствена дейност във връзка със спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект ВКС констатира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин в обем, удовлетворяващ параметрите на постижимата обективна истина по предмета на доказване на база допустими според процесуалните правила доказателствени материали. Не се установяват и претендираните от повереника на частния обвинител и граждански ищец 4 нарушения при мотивирането на атакуваната въззивна присъда, като съдържанието й отговаря на установените в чл.339, ал.1 и ал.3 и чл.305, ал.3 от НПК изисквания. Окръжният съд е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, като е извършил собствен и задълбочен анализ на доказателствените източници, на базата на който убедително е защитил обратно на първоинстанционния съд заключение относно основнорелевантния факт от предмета на доказване, че подсъдимият не е съпричастен към инкриминираното деяние, не е участвал нито лично в осъществяването му, нито чрез посредници в лицето на посочените в обвинителния акт и в осъдителния диспозитив на първоинстанционната присъда трима свидетели като оръдия на посредствено извършителство, инициирано от него, съобразно фактическата и правна рамка на обвинението.

На стр.8-31 от мотивите на новата присъда [1] изключително подробно са обсъдени показанията на всички разпитани свидетели. Като се е позовал и убедително и пространно е анализирал непоследователността и вътрешните противоречия в показанията на основните свидетели Т. И. и П. И., въззивният съд ясно и недвусмислено е аргументирал защо те обуславят оправдателните му изводи, а именно, защото не разкриват еднопосочно и по несъмнен начин подсъдимият като посредствен извършител. Следва да се отбележи, че са разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е направила прецизно разграничение между посредствен извършител и „оръдията“/посредниците за извършване на престъплението, като правилно е приела, че само наредителят/поръчителят може да е посредствен извършител, но не и лицата, които той използва като „оръдия“ за осъществяване на изпълнителното деяние. Изложените в тази връзка съображения на л.34 от мотивите на въззивната присъда[2] се споделят изцяло от ВКС и се подкрепят от правната теория, съгласно която лицето, осъществяващо изпълнителното деяние по поръчение на „посредствения извършител“ е посредник или “непосредствен деец“[3], но не и посредствен извършител, както счита прокурорът от ВКП.