Решение № 425 от 26.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Добрич, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20253230101081 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявените от Е. А. Е. с ЕГН ********** срещу „**** гра д С**** с ЕИК **** и „****“ **** град С**** с ЕИК **** искове, както следва:-иск на Е. А. Е. срещу „**** гр. С**** за прогласяване нищожност на договор за кредит № **** от 18.03.2025, сключенв противоречие на закона чл.19 ал.4 от ЗПК, защото с допълнителните разходи за обезпеченаване на кредита със сключване на договор за поръчителство се стигало до нарушаване на предвидения в закона максимален размер на годишния процент н разходите/ГПР/;

-иск на Е. А. Е. срещу „****“ **** гр. С**** за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за поръчителство от 18.03.2025г. поради противоречие на добрите нрави.

Предявените искове са с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Претендират се разноските в производството .

Излагат се следните обстоятелства :

1

Ищецът е сключил с първия ответник „****” ЕАД договор за потребителски кредит № **** от 18.03.2025 година на стойност 2500 лева с период 12 месеца, 12 погасителни вноски, ГПР - 44,67 %, фиксиран годишен лихвен процент - 36,07 %.

На същата дата 18.03.2025 година Е. Е. е сключил с втория ответник „****” **** договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „****“ ЕАД , по силата на който да отговаря пред „****“ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 1995,14 лева, платимо на месечни вноски заедно с месечните вноски по потребителския кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство потребителят имал правото да заплаща възнаграждението по сметка на „****” ЕАД като по този начин общата месечна вноска по договора за кредит и договора за поръчителство възлизала на 432,55 лева. В конкретния случай са били посочени процентните стойности на ГПР в договора - 44,67 %, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран годишния процент на разходите. Не ставало ясно как допълнителния т разход за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително би надхвърлил максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размера на законната лихва. Твърди се, че горното съставлява недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.

Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите били сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Кредиторът вкючвал възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при формирането на месечните 2 погасителни вноски. Излага се още, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Въпреки че всеки един от договорите - за кредит и за предоставяне на поръчителство формално представлявали самостоятелни договори, двата договора следвало да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установявала от сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит- с одобрено от заемодателя лице, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита.

Недействителността на договора за кредит неминуемо рефлектирала и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията. Твърди се още ,че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, в размер близък до този на получената в заем сума ищецът потребител не получава каквато и да било услуга и договорът се явявал нищожен, като накърняващ добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани отговори на исковата молба с вх. № ****/11.08.2025 г. от ответника „****“ **** и с вх. № ****/11.08.2025г. от ответника „****.

С депозирания отговор ответникът „**** оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. отЗПК във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин“). В Приложение №1 към процесния договор по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), като е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР са посочени в Общите условия в т.11 от Раздел VII.Кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът имал необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и 3 допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „****“ **** не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, защото не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Формулирана в пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не било задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита. Оспорва,че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Тъй като не бил задължителен разходът не се включвал ГПР и нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „****“ **** е договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Претендира заплащане на разноски в производството.

С депозирания отговор ответникът „****“ **** оспорва исковете.

Твърди, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗ с наименование „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „****„ ЕАД , за да гарантира като поръчител поетото от ищеца задължение по договора за кредит. Предоставянето на поръчител в лицето на „****" **** било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, който имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит. Прави възражение,чевъзнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на пар.

1 т. 1 от ДР на ЗПК. За да бъде включено едно парично задължение в ГПР то трябвало да има следните три характеристики: да е разход за кредитополучателя, който е свързан с договора за кредит и е известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в 4

ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". Сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика". Излага още, че в Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен за потребителя начин е посочен размера на вноската по кредита и размера на вноската за погасяване на възнаграждението на поръчителя. В придружаващия таблиците текст са използвани конкретни и еднозначни термини, потребителят лесно би формирал извод колко пари би дължал към кредитодателя и поръчителя, съответно какво е оскъпяването на кредита и възнаграждението за допълнителната услуга.

Настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че на 18.03.2025г. между "****" ЕАД и Е. А. Е. с ЕГН ********** е сключен договор за потребителски кредит № **** от 18.03.2025 година на стойност 2500 леваза срок от 12 месеца при годишен процент на разходите - 44,67 %, фиксиран годишен лихвен процент - 36,07 %.

13.04.2022 г. Е. Е. е усвоил изцяло заемната сума.

На същата дата 18.03.2025 година Е. Е. е сключил с втория ответник „****” **** договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „****“ ЕАД , по силата на който да отговаря пред **** солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 1995,14 лева, платимо на месечни вноски заедно с месечните вноски по потребителския кредит.

Сключеният между Е. А. Е. и „**** „ еад договор е потребителски, поради което намира правна регламентация в Закона потребителя по за потребителския кредит.

С оглед изложеното преценката

5 относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит.

Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 44,67 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "****" ****, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 6 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.