Решение № 110 от 05.05.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Враца, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500093 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 319/16.01.2025г., подадена от В. М. Й. чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М. М. – управител против Решение № 341 от 12.12.2024г. по гр.д. № 570/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което на основание чл. 26, ал. ал.2, предл.4 от ЗЗД е провъзгласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г., сключен между В. М. Й. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК ***, с който се обезпечава Договор за паричен заем №***/08.09.2021г. между В. М. Й. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. М. Й. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1542,80 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г. между страните по делото, като неоснователен и недоказан.

„Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *** е осъдено и да заплати на В. М. Й. разноски за първоинстанционното производство, както да заплати на адвокатско възнаграждение за предоставено на В. М. Й. безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С въззивната жалба се иска отмяна на Решение № 341 от 12.12.2024г. по гр.д. № 570/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. М. Й. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1542,80 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г.

По делото не било спорно обстоятелството, а се доказвало и от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, че жалбоподателят заплатил възнаграждение за поръчителство в размер на 1542,80 лв. Самият ответник още с отговора на исковата молба 1 признавал иска. Съдът освен, че не се съобразил с това признание, приел, че по делото липсвали доказателства кредиторът да е превел сумата за поръчителство на гарантиращото дружество. Възражение в тази връзка не било правено от ответника, нито били навеждани твърдения в тази посока. Именно поради тази причина не било поискано вещото лице да изследва и да отговори на този въпрос.

Съгласно чл.2, ал.2 от договора кредиторът бил овластен да събере дължимото възнаграждение за поръчителство и това дали го е превел на гарантиращото дружество или не е било без значение за изхода на спора, тъй като било предмет на вътрешните правоотношения между кредитор и поръчител.

Иска се постановяване на решение, с което да се отмени атакуваното и бъде уважен предявеният осъдителен иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника си адв. Д. А. Д. – САК е постъпил писмен отговор.

В него се посочва, че на 08.09.2021 г. между ищеца и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД бил сключен Договор за възлагане на поръчителство. Излага разсъждения във връзка с първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В представен фискален бон в първоинстанционното производство от 09.05.2022г. била посочена обща сума в размер на 847,32лв., като издател на фискалния бон бил „Кеш Кредит“ ЕАД и макар да било отразено, че сумата е равна на сбор от 75,98лв. - за „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и 771,34лв. - за "Кредит Гаранция" ЕООД, нямало приложени доказателства, от които да се установява, че дружеството „Кеш Кредит“ ЕАД е заплатило посочената сума на дружеството „Кредит Гаранция“ ЕООД. В представените писмени доказателства ищецът не доказал, че сумата в размер на 1542,80лв. е изплатена на "Кредит Гаранция" ЕООД. Ищецът не доказал плащането на сумата на дружеството „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Иска се постановяване на решение, с което изцяло да се потвърди обжалваното решение и да се приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани и съответно да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Бяла Слатина е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. М. Й., чрез пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М., срещу "Кредит Гаранция" ООД, ЕИК ***, гр.София, с която се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство, с който се обезпечава договор за кредит № *** е нищожен, както да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – частичен иск от 4609,20 лв. като сума, платена без основание.

С молба с вх. № 640/11.11.2024 г. ищецът е поискал изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД чрез неговото увеличаване и същият да се счита за предявен в размер на 1542,80 лв., като иск вече не бил частичен, а представлявал пълният размер на вземането, като това увеличение е допуснато от съда с протоколно определение от 12.11.2024 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че кредиторът не е включил 2 възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР в договора за кредит, който обезпечавал и по този начин е заобиколил чл.19, ал. 4 ЗПК. Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не бил посочен годишен лихвен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Посочва се, че договорът за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство ищецът не бил получил каквато и да е била услуга, а задължението му се прехвърляло от едното към другото дружество, като двете дружества били свързани.

В договора за кредит, така и в договора за поръчителство била посочена една и съща банкова сметка, а именно, че възнаграждението се заплаща по сметка на кредитора.

Клаузата на чл.2, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните и договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие отново щяло да бъде заплатено на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Договорът за предоставяне бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради факта, че сумата, която се претендирала като възнаграждение по него не била включена в ГПР, като при включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на поръчителство, действителният ГПР би бил различен от този размер. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която бил уговорена като възнаграждение била в размер на над половината от сумата по отпуснатия заем. Така бил нарушен принципът на добросъвестността и справедливостта били накърнени добрите нрави.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Кредит Гаранция" ООД, ЕИК ***, гр.София, с който се изразява становище да бъде постановено решение при признание на иска като се приложи чл. 237 ГПК. Иска се да в тежест на ответното дружество да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не било дало повод за завеждане на делото. В настоящия случай били налице двете предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищеца – с отговора бил признат предявения от ищеца иск като основателен, а с извън процесуалното си поведение дружеството не било дало повод за завеждане на процесния иск. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалваното решение първостепенният съд е постановил решение при признание на иска по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 и ал.2, предл. 4 ЗЗД, а иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД е отхвърлил с мотиви, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че ответното дружество е получило процесната сума, респективно, че от представените писмени доказателства не се установява претендираната сума в размер на 1542,80 лв. да е изплатена на „Кредит Гаранция“ ЕООД.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл.269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

3

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства.

Предмет на въззивната проверка е решението само в частта му, в която е отхвърлен предявеният от В. М. Й. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1542,80 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г., а в останалата му част – досежно установителния иск, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият състав намира за неправилно отхвърлянето на иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска и по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД. С отговора на исковата молба е изразено становище да се постанови решение при признание на иска и това признание следва да се презюмира и по отношение и на двата предявени с исковата молба иска – установителен и осъдителен. Отделно с молба с вх. № 6422/11.11.2024 г. от ответното дружество чрез адв. Д. Д. е заявено да бъде даден ход на делото в отсъствие на процесуалния представител, че се поддържа отговора на исковата молба, по същество да бъде прието становището на дружеството по подадения отговор на исковата молба, както и че се прави възражение срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като същия се счита за прекомерен. Предвид така изложеното, въззивният съд намира, че са били налице предпоставките за произнасяне с решение при признание на иска и по отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД и районният съд е следвало да съобрази това признание.

Отделно от това от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза пък се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество по договор за паричен заем № *** обща сума от 6000,44 лв., от които 1542,80 лв. възнаграждение по договор за поръчителство от 08.09.2021 г. Заключението не е оспорено от страните, настоящият състав го кредитира изцяло, като заключението установява размерът на исковата претенция по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и предвид това, то същата се явява основателна и доказана. По изложените съображения, въззивният съд намира, че предявеният иск се явява и доказан и следва да се уважи изцяло. Посочената сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.