Определение № 1031 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1031 гр. София, 17.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601299 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на осъдения Б. М. Р. срещу определение от 01.10.2024 г. на Окръжен съд - Враца (ОС-Враца), по н.ч.д. № 608/2024 г.

С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7 - дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 04.10.2024 г.) осъденият е депозирал частна жалба, с която иска определението да се отмени. Сочи, че независимо от заявеното желание, не е включен в програми за корекционно въздействие и е осъзнал вината си. Отправя искане за предсрочно условно освобождаване и с аргумента, че децата му имат нужда от неговото присъствие в семейството.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание, а именно общо 10 месеца и 14 дни, като остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 3 месеца и 16 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

Видно от документите в затворническото досие на Б. Р. той изтърпява общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 2 НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Преди това е изтърпявал наказания от лишаване от свобода, наложени му за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от 1

НК и чл. 343, ал. 3 от НК. Наказанието за последното престъпление е било приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като престъплението, за което е осъден по НОХД № 327/2018 г., е било осъществено от осъдения в рамките на определения изпитателен срок по предходното осъждане.

С определения по ЧНД № 196/2019 г. и по НЧД № 15/2022 г. – и двете по описа на ОС Враца Р. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанията лишаване от свобода, наложени му по две предходни негови осъждания.

Актуалното наказание една година и два месеца лишаване от свобода се търпи при определения първоначален строг режим, който не е смекчен в по-лек към настоящия момент.

От изготвения първоначален доклад е видно, че като проблемни зони са констатирани – липса на потенциал за разпознаване на факторите допринесли за криминалното му поведение; склонност да омаловажава вредата от извършеното правонарушение; злоупотреба с алкохол и неосъзнаване на последствията от шофирането след употреба на алкохол; липса на яснота относно вредното му влияние и намалената концентрация при шофиране на автомобил; ригидност в мисловния процес.

Първоначалният риск от рецидив е определен в средни стойности – 55 т., който след престоя в пенитенциарното заведение е бил намален с едва една един пункт до актуалните 54 т.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че осъденият не е наказван, но не е и награждаван поради липса на констатирана устойчива тенденцията на цялостното позитивно поведение.

Изяснено е, че осъденият взема участие и завършва корекционна програма „Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени по чл. 343б от НК“. Със Заповед №Л - 1922/12.06.2024 г. на Началника на затвора - гр. Враца, от 11.06.2024 г. е назначен на работа, като „Отговорник по чистотата и хигиената“, на основание чл. 80 от ЗИНЗС /4 часа/. Справя се добре с възложените трудови задачи. Редовно излиза на работа и поддържа добра хигиена. Лишеният от свобода Р. е записан за учебен процес в 7-ми клас за учебната 2024/2025 г. При това положение твърденията, наведени в жалбата, че въпреки желанието му, осъденият не е бил включен в програми за корекционно въздействие не могат да бъдат възприети като достоверни.

По-нататък, от актуалния доклад, изготвен по повод искането, става ясно, че поведението на осъдения е непоследователно. Дефицитни продължават да са зоните:

„Отношение към правонарушението“, „Злоупотреба с алкохола“ и „Умения за мислене“. Въпреки регистрирания напредък, не се наблюдава положителна промяна в мисловния процес. Няма устойчив вътрешен коректив, насочващ към спазване на законовите норми. Не осъзнава нуждата от промяна в модела на употреба на алкохол след освобождаване. Лишеният от свобода Р., не счита употребата на алкохол и шофирането в пияно състояние за сериозен личностов проблем. Не е наясно с негативното влияние на алкохола върху концентрацията при шофиране на автомобил.

Не разбира, че това представлява опасност за живота, както на самия шофьор, така и за пътниците и останалите участници в движението

От актуалния доклад е видно, че констатираните първоначално като проблемни зони все така продължават да са налице. Основната цел продължава да бъде формиране на умения за мислене и развиване на адекватни умения за осъзнаване на последствията от предприетите действия, тъй като именно в тези области са 2 съсредоточени най-сериозните дефицити в поведението му.

Както поради последното така и с оглед необходимостта да се проследи дали ще се запази прогресивната система на ресоциализация и позитивното развитие на личността на осъдения, инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, защото при него се редуват прояви на добро поведение, насочено към пълноценно осмисляне на престоя в затвора, с такива на невъзможност за разпознаване на вредите, които има вероятност да причини с поведението си в обществото, спазване на законовите норми и ограничаване на собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Злоупотребата с алкохол продължава да е отключващ фактор за извършване на нови правонарушения.

Факт е, че в местата за лишаване от свобода осъденият е демонстрирал добро поведение и не са регистрирани агресивни прояви и други форми на неподчинение, но това обстоятелство не може да се приеме за достатъчно и да мотивира извод за постигнат устойчив превъзпитателен ефект.

Проблемът в зоните с дефицит, особено в тази с уменията за мислене, не е преодолян, а той е съществен, защото се явява рисков фактор, предпоставящ възможни бъдещи криминални прояви. Еднородността на повечето престъпления, за които е бил осъден Р., е отчетлив индикатор за отрицателната му нагласа към спазване на правилата. Това определено препятства извеждане на заключение, че превъзпитателният процес е постигнал своите цели.

Касае се за поредно осъждане и пореден престой в местата за лишаване от свобода. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че Р. вече е бил освобождаван предсрочно от изтърпяване на наложени му предходно наказания лишаване от свобода и въпреки това е продължил да извършва умишлени престъпления от общ характер, с което е нарушил дадения му толеранс. Досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда.

Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.10.2024 г. на Окръжен съд - Враца, по н.ч.д. № 608/2024 г. , с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. М. Р. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4