Решение № 2904 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2904 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330105629 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу Г. Д. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3955,30 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № **/** г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ** г., и сумата в размер на 994,58 лева обезщетение за забава за периода 14.03.2022 г. – 26.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 10987/30.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22293/2024 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемополучател, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № **/** г., по силата на който на последния била отпусната сумата в размер на 11 425,56 лева, която следвало да бъде върната на 98 месечни вноски с краен срок за погасяване – 14.11.2027 г. След усвояване на кредита, ответникът погасил част от месечните си вноски, но преустановил плащанията, поради което вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми.

1

Навеждат се съображения, че на ** г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който били прехвърлени задълженията по процесния договор. Навеждат се съображения, че за част от главницата, договорната лихва и обезщетение за забава ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 2415/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която влязла в сила, като бил издаден изпълнителен лист за посочените в нея суми. Въз основа на същия било образувано изп. дело № **/** г. на ЧСИ **, като задължението било изцяло изплатено. За останалата част от главницата и за допълнително обезщетение за забава ищецът депозирал ново заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 22293/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил, с оглед на което бил предявен настоящият иск по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че сключеният между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото липсвали дата и място на сключване на договора, условията за прилагане на лихвения процент и методиката за формиране на ГПР. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като заемодател и Г. Д. П. като заемополучател е възникнало правоотношение по повод на Договор за потребителски паричен кредит № **/** г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 11425,56 лева. Отразеният в договора лихвен процент е 19,99 %, годишният процент на разходите е 18,92 %, а задължението следва да се погаси на 98 равни месечни вноски. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника П. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ** г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се е случило с писмо от ** г.

От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ от вещото лице П. Н. се изяснява, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не могат да 2 предоставят данни каква сума по договора е усвоена, доколкото с него е преструктурирано задължение по Договор № **. По процесния договор за кредит ответникът е заплатил на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сумата в размер на 1640,49 лева, а на ищеца – сумата в размер на 12019,50 лева. Вещото лице посочва, че по делото липсва счетоводна информация от ищеца за начислените задължения и отчетените плащания от ответника.

Поради изложеното, ако се приеме, че заплащаните суми от ответника са в реда – разноски, лихви, главница, до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.12.2024 г., дължимата главница е в размер на 4190,16 лева, а обезщетението за забава върху нея за периода 04.04.2024 г. – 26.12.2024 г. е в размер на 425,22 лева.

В хода на съдебното дирене е изслушвано и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Н., от което се изяснява, че усвоената главница от ответника по процесния договор за кредит е в размер на 11425,00 лева, като с нея е преструктурирано задължение по Договор № **.

По делото е приета и СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Т. С., от което се изяснява, че основният текст на договор за потребителски кредит и общите условия е отпечатан с шрифт, който е размер 11 пункта.

Съдът кредитира заключенията по приетите ССчЕ и СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.

Същите не се оспорват и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от ** г. и Приложение № 1 към него, се установява, че именно ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е титуляр на процесните вземания. Несъмнено по делото се установи, че ответникът е уведомен за извършената цесия чрез връчване на писмо на ** г.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ EAД като заемодател и Г. Д. П. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 11425,56 лв., която сума е усвоена чрез преструктуриране на друго задължение на ответника към заемателя.

Следва да се посочи и че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

3

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че основният текст на договор за потребителски кредит и общите условия е отпечатан с шрифт, който е размер 11 пункта. Предвид изложеното, то явно е, че нито договора, нито който и да било елемент към него, не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на процесния договор за заем и договора за допълнителни услуги към него. Следва да се посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като договорът за кредит не отговаря на формалното изискване да е съставен в шрифт не по- малък от „12“, то това винаги ще води до извод за неговата недействителност.

Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От материалите по делото и предвид дадените по- горе разяснения се установява, че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 11 425,56 лева. От заключението по назначената ССчЕ се изясни, че длъжникът е извършил плащания по недействителния договор за кредит, които са в общ размер от 13 659,99 лева, от които сумата в размер на 1640,49 лева е заплатена на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а сумата в размер на 12019,50 лева – на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поради изложеното по делото несъмнено се установи, че ответникът е заплатил по процесния договор за кредит, който настоящият съдебен състав прие за недействителен, сума, надвишаваща чистата стойност по кредита.

Изложеното води до извод за неоснователност на предявените искови претенции, доколкото ответникът е заплатил всички дължими суми по договора за кредит. С оглед изложеното и същите следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатен депозит по допуснатата СТЕ в размер на 127,82 евро, които следва да му бъдат присъдени.

В рамките на настоящото производство, на ответника са предоставени правни услуги от адв. Т. Д., като съобразно Договор за правна защита и съдействие (л. 55-56), е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Д., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и 4 необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.