Решение № 283 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. П., 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 322/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4833/2024 г., Пазарджишкият районен съд е признал за незаконно и отменил уволнението на Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. П., ул. „Т.“ № 24, с пълномощник - адв. С. А. от АК П., извършено със Заповед № 200/08.11.2024 г., издадена от кмета на Община П. П.К..

Възстановил е Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. П., ул. „Т.“ № 24 на длъжността „детегледач“ в Община П., Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ с. З., която е заемала преди уволнението й със Заповед № 200/08.11.2024 г. на кмета на Община П. П.К., по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Осъдил е Община П., със седалище и адрес на управление гр. П., бул.

„Б.“ № 2, представлявана от П.К.- кмет да заплати на Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. П., ул. „Т.“ № 24, с пълномощник - адв. С. А. от АК П., по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 6319,30 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 08.11.2024 г. до 13.03.2025 г., като е отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от 8131,20 лева и за периода от 14.03.2025 г. до 08.05.2025 1 г., като неоснователен.

Осъдил е Община П., със седалище и адрес на управление гр. П., бул.

„Б.“ № 2, представлявана от П.К.- кмет да заплати на Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. П., ул. „Т.“ № 24, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1388,60 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдил е Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. П., ул. „Т.“ № 24, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община П., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от П.К.- кмет сумата от 18,57 лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК Община П., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от П.К.- кмет, да заплати по сметка на РС П. сумата от 412,78 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.

Постановил е предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

На първо място се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Като пример се сочи представянето на длъжностните характеристики на детегледач в ЦНСТ за 15.12.2021 г. и 03.07.2023 г., които не били обсъдени от районния съд. Според тези характеристики детегледачът отговарял за цялостното развитие, в т.ч. и интелектуалното развитие на детето, но от данните по делото ставало ясно, че детето Н., който вече бил пълнолетен, чете трудно, което сочело на извод, че няма резултат от работата на ищцата. Съдът не приложил като доказателство и исканите от Община П. писмени доказателства, отразяващи работата на ЦНСТ – журнали, дневници и др., които били от значение за решаването на спора, но неоснователно съдът приел, че по отношение на тези писмени доказателства е настъпила преклузия.

Неправилно районният съд приел, че е необходимо в уволнителната заповед да бъдат посочени качествата, които липсват на уволнения служител, за да може да изпълнява трудовите си задължения. В своята практика ВКС приемал, че липсващите качества могат да бъдат посочени в друг документ, към който уволнителната заповед да препраща. Освен това фактът, че ищцата е изпълнявала стриктно задълженията си до уволнение нямало отношение към самото уволнение, защото преценката на работодателя касаела проявените качества и резултатите от работата на служителя към точно определен момент.

2

Ищцата не била освободена заради неспазване на трудовата дисциплина, а свидетелите установили само, че тя е спазвала работното време, но не установили факти, свързани с качеството на работата й.

Неправилно районният съд присъдил и обезщетение за оставане без работа, тъй като по делото липсвали доказателства, установяващи по безспорен начин, че ищцата не е сключвала нови договори, в т.ч. и трудови и не е получавала заплата.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. С присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът по въззивната жалба Т. Р. П. чрез нейния процесуален пълномощник е депозирал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи в подкрепа на изводите на съда и моли да й бъдат присъдени разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Община П. ищцата Т. Р. П. е твърдяла, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 175/14.12.2021 г., когато ищцата постъпила на работа в Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ с. З. на длъжност „детегледач“. Договорът бил безсрочен със срок на изпитване 6 месеца до 15.06.2022 г. вкл., при пълно осемчасово работно време, 5-дневна работна седмица и основно месечно възнаграждение в размер на 720 лева, вкл. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 11,4%. Със сключването на допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудов договор № 175/14.12.2021 г. основното месечно възнаграждение било уговорено в размер на 1120 лева а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – на 21 %. На ищцата два пъти е била връчвана длъжностна характеристика - на 15.12.2021 г. и на 03.07.2023 г..

П. е твърдяла, че на 08.11.2024 г. отишла в кабинета Г.И. - заместниккмет по социални дейности в Община П., където й била връчена Заповед за уволнение № 200/08.11.2024 г., с която се прекратявало трудовото й 3 правоотношение. Като причина за това се сочела липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Заедно със заповедта на ищцата била показана жалба, написана от лицето Н. А. - дете, което е напуснало центъра през май месец 2024 г. поради навършване на пълнолетие и с което ищцата била работила четири години. При запознаване с жалбата ищцата констатирала, че почеркът не е на детето Н. А.. Ищцата отказала да подпише заповедта, поради което същата й била връчена в присъствието на двама свидетели. Твърдяла е, че прекратяването на трудовото й правоотношение е свързано с личен конфликт между нейния съпруг и общински съветник В.Я.. Посочила е, че дъщеря й записала телефонен разговор, в хода на който детето Н. А. разказал, че общинският съветник В.Я. го завел в община П. и там една жена му дала да разпише написан на ръка документ, като му било обяснено, че това е документ във връзка с назначаването му на работа. Н. заявил, че е бил излъган, че се разписва на друг документ за работа. Впоследствие разбрал, че се е подписал на жалба срещу ищцата.

Ищцата е твърдяла, че оспорваната заповед е издадена на основание чл.

328, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, но не била мотивирана.

Изтъкнала е, че посоченото в заповедта основание било безвиновно и то не можело да се мотивира с дисциплинарни нарушения, какъвто мотив бил вменен на ищцата при връчване на заповедта. Основанието за уволнение по т.

5 трябвало да се преценява винаги конкретно и с оглед изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение, отразено в длъжностната характеристика на съответния работник или служител. При наличие на такива факти можело да се обоснове основание за уволнение по този текст, като това следвало да бъде изложено в доклад, но ако заповедта за прекратяване на трудово правоотношение само възпроизвежда законовия текст, то тя била незаконна. Необходимо било в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, а в оспорваната заповед конкретизация за причини за прекратяване на трудовия договор липсвали и бланкетно бил възпроизведен законовият текст „липса на качества на работникът или служителят за ефективно изпълнение на работата“. Не било спазено и изискването за отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ.

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на Т. Р. П. за незаконно и отмени Заповед № 200/08.11.2024 г., издадена от Кмета на Община П.; да възстанови ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.

4

225, ал. 1 от КТ в размер 8131,20 лева за времето, през което е останала без работа, а именно за периода от 08.11.2024 г. до 08.05.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил изцяло исковете с твърдения за неоснователност.

Не е оспорил обстоятелството, че по силата на сключен между страните трудов договор ищцата е заемала длъжността „детегледач“ при ответната община.

Оспорил е твърденията на ищцата, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана. В този смисъл е цитирал съдебна практика, съгласно която липсващите качества можели да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ.

Счел е за неотносими твърденията на ищцата в ИМ, че винаги стриктно и отговорно е изпълнявала задълженията си, тъй като за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, било без значение дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е била продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност.

Поддържал е, че обжалваната заповед е законсъобразна и издадена при спазване на изискванията на материалния закон.

Възразил е по отношение на периода, за който се претендира обезщетението по чл. 225 от КТ.

Посочил е, че в процесната заповед се съдържало изявление за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие и неспазването му било нетносимо към прекратяването на трудовото правоотношение.

Не е спорно между страните, а и с изготвения доклад районният съд е приел за безспорни фактите, че между ищцата и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор № 175 от 14.12.12021 г., по силата на което ищцата е била назначена на длъжност „детегледач“ в Община П., Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ с.

З.. В трудовия договор е уговорено, че се сключва за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. По силата на допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудовия договор трудовото правоотношение е изменено, като е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1120 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 5

21 %. Горното се установява от приложените по делото доказателства.

От приетите като доказателства по делото пред районния съд длъжностни характеристики за длъжността „детегледач“ в Център за насТ.ване от семеен тип, връчени на ищцата на 15.12.2021 г. и на 03.07.2023 г., се установява, че те са с идентично съдържание и в тях са изброени основните задължения и отговорности, характеризиращи длъжността, като например, че детегледачът отговаря за опазване живота и здравето на децата и взема мерки за тяхното лечение при заболяване или инцидент, стимулира и отговаря за тяхното психическо, интелектуално, емоционално и поведенческо развитие и предприема действия за справяне с трудностите и проблемите, които ги съпътстват; служителят е длъжен да не оставя децата без надзор и грижа, отговаря за опазване на професионалната тайна спрямо потребителя; спазва етичния кодекс за работа с деца; уважава потребителя и колегите и т.н.