Решение № 6622 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6622 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100510153 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 8743/14.05.2024 г., постановено по гр. д. 53426/2022 г., по описа на СРС, 67 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, че К. Н. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 566,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от 3.06.2022г. до изплащане на вземането , сумата 58,08лв. , представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.10.2020г. до 25.05.2022г. и сумата 91,05лв. , представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода 1.05.2019г. – до 30.04.2021г. ведно със законната лихва от 3.06.2022г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с аб.№ 1302, за които суми по ч.гр.д.№ 29704/2022г. по описа на СРС, 67 с-в , е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за сумата 17,32лв., представляваща претендирана мораторна лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода 1.07.2019г. – 25.05.2022г. Със същото решение К. Н. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 73,23лв. представляваща разноски за заповедното производство и сумата 414,96лв. разноски в исковото производство.

Недоволен от решението, ответникът, сега въззивник, К. Н. К. го обжалва в осъдителната 1 му част. Оспорва размера на задължението си за ползвана топлинна енергия , като посочва, че същата е неправилно изчислена. На второ място, посочва, че районният съд неправилно е приложил ЗМДВИП и не е взел предвид направеното от него в срок възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени като неправилно решението в обжалваната част.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивна жалба, не заявява становище по основателност на същата.

Третото лице помагач „Бруната България“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът поддържа подадената от него въззивна жалба. Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице помагач „Бруната България“ ООД не изпращат представител, не депозират становище.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично. В частта, с която искът на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Н. К. за сумата 17,32лв., представляваща претендирана мораторна лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода 1.07.2019г. – 25.05.2022г. е отхвърлен, не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 19268/ 06.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 29704 по описа за 2022 г. длъжникът К. Н. К. е уведомен на 12.08.2022 г.

В законоустановения 1 месечен срок, а именно на 08.09.2022г. длъжникът е депозирал в съда възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

За указанията на съда по чл.415 ал.1 от ГПК заявителя е уведомен на 19.09.2022 г.

Исковата молба е предявена в съда на 03.10.2022 г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок.

По реда на чл.422 от ГПК, ищецът претендира на договорно основание установяване по отношение на ответника вземането му за сумата 566,75 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането, вземането за сумата 58,08 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 2

16.10.2020 г. до 25.05.2022 г., вземане за сумата 91,05 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022г. до изплащане на вземането и вземане за сумата 17,32 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г. Горните суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. ****, абонатен № 13021.

Ответникът К. Н. К. е оспорил предявените срещу него искове и е поискал от съда да ги отхвърли като неоснователни. Посочил е, че „Топлофикация София“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение „Бруната“ ООД не са извършвали коректно отчитане на показанията на монтираните в процесния имот индивидуални разпределители, че е налице надписване в изравнителните сметки при замерване на водомерите и при изчисляване на битовото горещо водоснабдяване. Направил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Третото лице помагач „Бруната“ ООД не е изразило становище по основателността на предявените искове.

Районният съд е събрал писмени доказателства, вкл. приел е заключението на съдебно – техническа експертиза.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел предявените искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за допустими, и основателни до размера установен от приетата и неоспорена от страните експертиза. Съобразявайки разпоредбите на чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, съдът е приел, че с придобиването на собственост върху имот в сграда, присъединена към топлопреносно предприятие, възниква договорно правоотношение за доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди. Собствениците на имоти в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена на топлинната енергия при условията и реда на Наредбата по чл.36 от ЗЕ. Ищецът е собственик на топлоснабдено жилище, поради което между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение. В имота на ответника са монтирани индивидуални топломери на отоплителните тела. Индивидуалното измерване на същите и вътрешното разпределение на разходите за отопление и за топла вода на имотите в сградата, в която се намира и собствения на ответника имот, е възложено на „Бруната“ ООД с решение на ОС на ЕС. Съдът е посочил, че се дължи и заплащане на услугата дялово разпределение в претедирания размер съобразно ОУ. Намерил е за неоснователно възражението за изтекла давност по отношение на претендираните от ищеца вземания, като е съобразил действието на чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давност не е текла. Съдът е уважил и претенцията за търсена мораторна лихва върху двете главници за претендирания период.

Всъщност, приетата СТЕ е установила по-висок размер дължими суми за доставена топлоенергия за претендирания период. Съдът е присъдил търсеното в исковата молба.

Досежно мораторната лихва върху стойността на услугата дялово разпределение, СТЕ е 3 установила, че се дължат 17,32лв. по-малко, което съдът е съобразил и е отхвърлил иска за тази сума. Присъдени са и съответните разноски.

Основните възражения на въззивника са, че изчисленията за ползвана топлоенергия са грешни и не дължи сумите, за които е осъден, както и че вземанията на ищеца, сега въззиваема страна са погасени по давност.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд съобрази следното:

Страните не спорят, че въззивникът К. Н. К. е собственик на жилище, което се намира в сграда, етажна собственост, присъединена към абонатна станция, чрез която се доставя топлинна енергия до отделните имоти, вкл. и в жилището на въззивника. Топлинната енергия се ползва за отопление и за гореща вода за битови нужди, и се доставя от Топлофикация София ЕАД. Топлоенергията се разпределя вътре в сградата чрез сградна инсталация, която включва абонатна станция и мрежа от разпределителни тръбопроводи и вертикални щрангове, които преминават през всеки апартамент. На проведено Общо събрание на етажната собственост през 2002г. е взето решение собствениците на индивидуални имоти да поставят на отоплителните си уреди индивидуални разпределители, като отчитането им както и отчитането на водомерите за топла вода да се извършва от „Бруната България“ ООД. „Бруната България“ ООД от своя страна е сключила договор с „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост. През 2002г. в жилището на въззивника са монтирани 8 индивидуални разпределителя. От представени по делото от „Бруната България“ ООД отчети е видно, че през м.юли 2020г./края на отоплителния период 2019-20г./ и през м.юни 2021г. /края на отоплителния период 2020-21г./ в жилището на въззивника е отчетена консумация по отоплително тяло, което се намира в кухнята му, както и консумация на топла вода в кухнята и в банята. В останалите стаи от жилището на въззивника не е отразена консумация на топлоенергия по индивидуалните разпределители.

Въз основа на протоколите за отчет, които са подписани от въззивника, вещото лице е изчислило стойността на потребената топлоенергия – сума за отопление на имота, сума за топла вода, сума за сградна инсталация. Въззивникът не е заявил съгласие със заключението на вещото лице, но не е и заявил ново доказателствено искане, не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си , че въззиваемата страна е надписвала сметките, каквото твърдение той поддържа през целия процес. Както и районният съд му е указал, в негова доказателствена тежест е да установи твърденията си. Всъщност, от експертизата се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, и от отчетеното количество се приспадат технологичните загуби на абонатната станция, които са за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД и които са нормативно определени. При тези данни, въззивният съд намира, че твърденията на въззивника за произволно надписване на сметки от страна на въззиваемата страна, не се подкрепят от доказателствата по делото. Напротив, опровергават се от констатираното от вещото лице, че отчитането на общия топломер, който отговаря на изискванията на Закона 4 за измерванията, се извършва без човешка намеса, а изчислението и приспадането на разходите, които са за сметка на въззиваемата страна, съгласно изискването на НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е по определен ред в наредбата, който отново не зависи от въззиваемата страна. На следващо място, отчета на индивидуалните разпределители през 2020 и 2021г. е извършен от „Бруната България“ ООД и приет от въззивника, поради което намеса на „Топлофикация София“ ЕАД също не изглежда възможна. Както отчитането, така и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия между етажните собственици в сградата, в която се намира имота на въззивника, е възложено на „Бруната България“ ООД, по отношение на чиято дейност въззивникът не е заявил претенции. Не е установена повреда на индивидуалните измервателни уреди за отчитане потреблението на топлина и топла вода в жилището на въззивника, нито на общия топломер в абонатната станция. Цената на топлоенергията не зависи от „Топлофикация София“ ЕАД. Тя се определя от КЕВР и е публично оповестена.