Решение № 135 от 22.07.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Първомай, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100821 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „Кредит Тайм“ ЕАД, ************, представлявано от А. С. Г. в качеството на управител, да му заплати по банкова сметка с IBAN: ************, сумата от 186, 84 лева (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание като еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 280, 92 лева по сключения помежду им Договор № ************ г. за паричен заем.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за паричен заем № ************ г. ответникът предоставил на ищеца заем от 400, 00 лева, който последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 10, 00% и годишен процент на разходите от 10, 16%, а съгласно клаузата на т. 3 от съглашението – и да му заплати еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 280, 92 лева. Заемателят усвоил изцяло заемните средства и погасил частично задължението си за процесната такса със сумата от 186, 84 лева, но счита последната за платена от него без основание, доколкото уговорката за дължимостта й е нищожна поради накърняване на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 1 и т. 10 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4691/13.12.2024 г., с който ответникът оспорва иска като недопустим, както и като неоснователен, по съображения че ищецът не е заплащал такава такса.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Писмено становище вх. № 365/22.01.2025г., депозирано от пълномощника му, поддържа исковата претенция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По силата на сключен между страните Договор № ************ г. за паричен заем (л.

4 – л. 6) и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Заемодател”, предоставил на ищеца паричен заем от 400, 00 лева, а последният, от друга като „Заемополучател”, се ангажирал да възстанови на първия заемната сума и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 10, 00%, а съгласно клауза от Раздел 3 „Условия по заема“ на съглашението – и такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер съответно на 280, 92 лева и 281, 04 лева, или да престира общо 984, 00 лева (888, 00 лева с отстъпка до и на падеж) при годишен процент на разходите от 10, 16%. Погасяването следвало да се осъществява разсрочено в периода от 28.07.2021 г. до 28.08.2021 г. на 12 месечни вноски от по 82, 00 лева (74, 00 лева с отстъпка до и на падеж) с падеж на 28-о число от месеца, подробно описани в неразделен към контракта Погасителен план (л. 7).

В договорния текст е обективирано изявление на заемателя с характер на разписка, че е усвоил заемните средства.

Видно от приложените Приходни касови ордери № № 212157/31.07.2021 г. (л. 8), 223060/21.10.2021 г. (л. 9), 223361/19.11.2021 г. (л. 8) и 223362/19.11.2021 г. (л. 9), издадени от кредитора, и според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 40 – л.

42), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, в периода от 31.07.2021 г. до 19.11.2021 г. кредитополучателят е извършил плащания по процесния договор в общ размер на 667, 84 лева, с които е погасил задълженията си за: главница – 400, 00 лева, договорна лихва – 14, 85 лева, и такса за експресно разглеждане – 253, 84 лева.

Изчисленията на вещото лице показват, че последната не е включена при пресмятане на договорната величина на годишния процент на разходите по кредита, която отчита само оскъпяването с възнаградителна лихва.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 186, 84 лева като платена на основание нищожна клауза за дължимост на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по Договор № ************ г. за паричен заем, поради което искът му намира 2 материалноправната си опора в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже даването на материалната ценност в изпълнение на оспорената договорна уговорка и пороците, с които обосновава недействителността й.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане се оспорва с конкуриращи се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

3

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Процесната уговорка принадлежи към Договор за паричен заем № ************ г., който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл.

286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за 4 кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.