Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 29.10.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1099/2021
Вид
Решение № 1093
Подписан
29.10.2021
В сила
29.10.2021
Състав
Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000501099 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260138 от 08.01.2021г., постановено по гр.д. № 7402/ 2019г., на Софийски градски съд, ГО, 1 състав, Прокуратурата на Републи- ка България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Е. П. Н. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщете- ние за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016г. до окончателното изплащане, както и разноски за производството в размер на 849,20 лв., като е отхвърлил иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата до пълния претенди- ран размер от 100 000 лв.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлената част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.

Всяка страна оспорва жалбата на дру гата страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след- ното:

1

Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, при което наказа- телното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро- бен анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговор- ността на държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищцата за престъпления от общ характер, като наказателното производство е прекратено, тъй като не е било извършено престъпле- ние. При обосноваване размера на присъденото обезщетение за неимуще- ствени вреди съдът е отчел тежестта на престъплението, за което е била привлечена в качеството на обвиняем, продължителността на наказателно- то производство; обстоятелството дали е била привлечена в качеството на обвиняем и за друго престъпление; по какъв начин се е отразило всичко това на ищцата – цялостното отражение на предприетото срещу него нака- зателно преследване върху живота й – семейство, приятели, професия, об- ществен отзвук и др.

Съдът е взел предвид, че са останали недоказани твър денията на ищцата, че заболяванията, които са й установени, се намират в причинна връзка с наказателното производство.

По делото категорично са установени елементите на фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу ли- цето обвинение за умишлено престъпление, за което производството е пре- кратено, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението.

С оглед оплакванията в жалбите спори се по размера на обезщете- нието за неимуществени вреди от ищеца, а от ответника по основанието и размера на същото.

Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпле- ние и претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съобраз- но действително претърпените вреди от ищеца и болки и страдания, преце- нени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от ТР №3/2005 на ОСГК/.

Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за съответно на доказаните болки и страдания, търпени в следствие на на- казателното производство.

Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелст ва: тежест на повдигнатото обвинение, като в случая и двете престъпления представляват тежко умишлено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за едното е предвидено наказание „лишаване от свобода от десет до двадесет години“, а за другото – „лишаване от свобода от пет до петнадесет годи- ни“; установената продължителност на наказателното преследване – от 06. 11.2007г., когато е образувано наказателно производство срещу ищцата, на чален момент, на който последната се позовава в исковата молба, до 12. 05.2016г., когато е влязло 2 в сила постановлението на СГП за прекратява- нето му, или 8 години, шест месеца и седем дни; понесените от ищцата мо- рални вреди в следствие на неоснователното обвинение, изразяващи се в дълго търпени тревоги, притеснения и страх от осъждане, влошаване на отношенията с близки и приятели, негативно отражение в професионалната сфера, както и влошаване на психическото й състояние.

В случая наказателното производство е образувано с прокурорско постановление от 06.11.2007г. за престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр.1, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, /ал.3 и ал.4 за сина й – М. Н./ вр. чл.26, ал. 1 НК срещу ищцата като собственик и представител на ЕТ „Елин трейд – Е.Н.“, за това, че за времето 01.01.2004г. до 15.11. 2015г., в условията на продължавано престъпление, в съучастие – първата като извършител, а вторият като подбудител и помагач, са осъществили 41 броя износи на замразени заешки бутчета – общо 537 656 кг. на стойност 3 701 783 лв., като чрез използване на документи с невярно съдържание – представяне пред органите на граничен ветиринарно медицински контрол и митничски учреждения в Р.България и страни, членки на Европйския съюз на ветеринарни сертификати за произход, в които е отразено невярно- то обстоятелство, че заешкото месо е с произход от Аржентина /а истин ският произход е от неустановени месодобивни предприятие в Китай/, са получили без правно основание чуждо движимо имущество – 3 701 783 лв., съставляващо продажната цена на посоченото количество заешко месо във Федерална Република Германия, Република Франция и Кралство Испания, с намерение да го присвоят, като сумата е отпусната от фондове, принадле- жащи на Европейския съюз, измамата е в особено големи размери и пред- ставлява особено тежък случай – злепоставяне на Р България пред ЕС, на 27.01.2007г. е започнало административно разследване по случая от Евро- пейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/.

С молба от 17.12.2013г. Е.Н. и М. Н. сезирали СГС с искане по чл. 368, ал. 1 НПК, за разглеждане от съда на воденото срещу тях наказателно производство, което било оставено без уважение, тъй като към този момент не били привлечени като обвиняеми по последното. С постановление от 23.04.2015г. на СГП наказателното производство срещу двамата е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради несъставомерност на деянието. С постановление от 25.06.2015г. на САП е отменено постановлението за прекратяване, като производството е върнато на СГП за преценка наличието на данни за извър шени други престъпления. С постановление на СГП от 30.10.2015г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 242, ал.

1, б „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за контрабанден износ на същите стоки чрез из- ползване на документи с невярно съдържание. Не е взета мярка за неоткло- нение. С постановление на СГП от 19.02.2016г. наказателното производст- во отново е прекратено срещу двамата на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Ищцата е обжалвала постановлението от 19.02.16г. поради непрецизност в посочените състави на престъпленията, като с опре- деление от 18.03.2016г., постановено по н.ч.д. № 1163/2016г. на СГС жал- бата й е оставена без разглеждане като недопустима. САС със определение от 05.25.2016г., постановено по в.ч.д.№ 517/2016г. е отменил определе- нието на СГС от 3

18.03.2016г., като е върнал делото на първоинстанцион- ния съд за произнасяне по жалбата.

СГС със определение от 31.05.2016г., постановено по н.ч.д.№1163/2016г. е отменил прокурорското постановле- ние от 19.02.2016г. на СГП, като е върнал делото за отстраняване на до- пуснати процесуални нарушения при изготвянето му. Последното е обжал- вано с частен протест, като по него е образувано в.ч.н.д. № 675/2016г. на САС. С определение от 01.07.2016г. въззивният съд е отменил протести- раното определение, като в мотивите си е изложил, че Определение № 979 от 18.03.2016г., постановено по ч.н.д. № 1163/2016г., с което оставена без разглеждане жалбата на ищцата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.02.2016г., е влязло в сила на 12.05.2016г.

Действително ищцата не е била привлечена като обвиняем за пре- стъпление по чл. 212, ал.

5, вр. ал. 3, пр. 1, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 НК, по което е образувано първоначално наказателното произ- водство. Последната е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 242, ал. 1, б „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК и то на доста по-късен етап от досъдебното производство. Въпреки това настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че началната дата на периода, за който ищцата може да търси обезщетение за вреди, е именно датата на образуване на наказателното производство – 06.11.2007г. Макар първоначално да не е би- ла привлечена като обвиняем, очевидно е, че разследването е водено сре- щу нея, в качеството й на едноличен търговец за престъпления, свързани с дейността й като такъв. Вследствие на проведеното срещу нея незаконно наказателно преследване последната е търпяла вреди, при което съдът на- мира, че е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

От заключението на приетата пред първата инстанция СПЕ се уста- новява, че при Е. П. Н. не се установяват анамнезни или клинични данни за психично разстройство от ранг на психоза, както в ми- налото, така и към момента на изготвяне на заключението. Липсват данни за депресивно заболяване. От психиатричното изследване вещото лице е заключило, че образуваното и водено срещу нея наказателно производство за периода 2007г. – 2016г., е довело до интензивни негативни емоционални преживявания, вследствие на които е възникнала тревожно-депресивна симптоматика с протрахиран ход, което може да се определи диагностично като „протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство“. Експертът е разяснил, че тези разстройст- ва са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени събития, жи- тейски кризи и стресогенни преживявания.

Психотравматичните преживя- вания, свързани с наказателното производство, не са оказали влияние вър- ху съзнанието на ищцата, а по отношение на поведенческите нагласи е налице информация за вербално агресивни прояви към децата й и към коле- гите й, с които е работила до фалита на фирмата през 2009г. Това е довело до адаптивни затруднения в социалното й функциониране и междулично- стовите отношения. Вещото лице допуска, че през първата година след об- разуването на наказателното производство са били налице описаните симп- томи. Експертът посочва, че без извършен преглед на ищцата към този 4 период е трудно да се определи степента и интензитета на негативни емо- ции и невротични симптом, но въз основа на анамнезните данни може да се допусне, че симптомите са били по-интензивни през първата година на наказателното производство, като вероятно някои от тях са персперирали до прекратяването му, но в по-слаба интензивност. Последната споделила, че във връзка с воденото срещу нея наказателно производство цялото й достойнство се сринало, като всички се отдръпнали от нея. Вещото лице е констатирало, че към момента на изготвяне на експертното заключение не- вротичната симптоматика при ищцата е компенсирана, психичното й функ- циониране е възстановено, но са налице анамнезни данни за промяна на личностовите й характеристики и начина на живот (станала затворена, без социални контакти, емоционално нестабилна). Няма информация ищцата да е страдала от психотично заболяване преди образуването на наказател- ното производство, поради което експертът смята, че адаптационното раз- стройство е възникнало вследствие на него. Отношенията й с нейните си- нове са били влошени и конфликтни, тя е изпитвала „ненавист“ към тях за известен период от време, тъй като ги е обвинявала за случилото се.