Определение № 15884 от 27.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15884 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110140798 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по искова молба от „***“ ЕАД с ЕИК: **** против И. Б. А., ЕГН:

**********.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.06.2026 г. – 09,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ОТЛАГА ЗА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ произнасянето по исканията на ищеца за експертизи, след изслушване становището на страните.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 53147/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от „****“ ЕАД, ЕИК ****, представляван от Ал. Сл. Ал., с адрес гр. **** срещу И. Б. А., ЕГН: ********** и адрес: гр.

****, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 494,10 евро (966,38 лева) представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Буная“ № 4, ет. 2, ап. 3, аб. № 357460 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,08 евро (193,78 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 27.08.2024 г., сумата от 9,39 евро (18,36 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,56 евро (5,01 лева), 1 представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 53147/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „*****“ ЕАД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който моли делото да бъде прекратено, доколкото представя доказателства, от които твърди да се установява, че е заплатил сума в общ размер на 605,13 евро (1183,53 лева), респ. че е изпълнил задълженията си към ищеца.

Със становище с вх. № 54795 от 19.02.2026 г. ищецът потвърждава, че ответникът е извършил в негова полза плащане на сумата от 605,13 евро, с която били погасени мораторни лихви в размер на 1,10 евро, главници в размер на 494,10 евро, ведно с начислените законни лихви в размер на 97,98 евро, съдебни разноски в размер на 2,56 евро, вкл. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 9,39 евро.

Твърди, обаче, че към настоящия момент остават непогасени задължения за главници в размер на 9,39 евро, ведно със законната лихва от датата на стореното плащане до окончателното погасяване на задължението, мораторни лихви в размер на 100,54 евро, съдебни разноски в размер на 23 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3,39 евро. Моли съда да постанови решение съобразно извършеното плащане и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на ответниците в забава съгласно Общите условия.

В доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си в срок.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява 2 възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ответника и препис от становище с вх. № 54795 от 19.02.2026 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3