Решение № 214 от 12.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Гоце Делчев, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102044 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ищецът „Е.-П. П.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. В. В. Т. - Г, бул. „В. В.” №*** чрез процесуалния си представител адв. Х. И. (АК – В., претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника ЕТ „И. - Х.Х.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С. П. № **, представлявано от Х. Г. Х. съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев. Искът обхваща сумата от ***** лева – главница за потребена и незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за стопански обект (небитов клиент), находящ се в гр. С. ул. „С.П, № ** (абонатен номер *****, клиентски номер № ****), обективирана в 18 броя фактури за периода от ****** г. до ********г., както и сумата от ******* лева – мораторна лихва за забава върху главницата, начислена от падежа на всяка фактура до 15.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ответникът ЕТ „И. - Х. Х.“, чрез своя представител, е депозирал в законоустановения срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. На първо място посочва, че е ползвал процесния обект временно в качеството си на наемател, след което е прекратил дейността си там. На следващо място релевира изрично правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания за главница и мораторна лихва, като сочи, че е изтекъл 1 предвиденият в закона тригодишен давностен срок за периодични плащания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим, като подаден в законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен поради следните правни съображения:

Вземанията на енергийните дружества за доставка на електрическа енергия, както и за съпътстващите ги мрежови услуги (достъп и пренос), по естеството си представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Те се дължат на определени интервали от време (ежемесечно) и се фактурират периодично. Поради това, приложимият давностен срок за тяхното принудително събиране е кратката тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, тригодишна е давността и за вземанията за лихви и други обезщетения за забава (каквато е претендираната мораторна лихва).

Ищецът претендира главница и лихви, начислени въз основа на 18 броя фактури, обхващащи периода от ***** г. до 09.07.2021 г. Давността за всяко отделно периодично вземане започва да тече от деня, в който изтича срокът за неговото доброволно плащане (падежът на съответната фактура). За последната хронологично издадена фактура в процесния период падежът е настъпил през месец ** 2021 г. Следователно, тригодишният давностен срок за най-новото вземане по този договор е изтекъл окончателно през месец *** 2024 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2025 г., което съставлява първото предприето от кредитора действие за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, е подадено в съда едва през 2025 година.

Към датата на подаване на заявлението тригодишната погасителна давност за абсолютно всички вземания (както за главницата за периода 2014–2021 г., така и за съответните мораторни лихви) е била изцяло изтекла.

Релевираното от ответника ЕТ възражение за давност е надлежно упражнено, основателно е и следва да бъде уважено изцяло. Изтичането на погасителната давност лишава ищеца от възможността да реализира вземането си по съдебен ред, поради което предявеният иск за признаване съществуването на сумите от ****лв. (главница) и *****лв. (акцесорна мораторна лихва) следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен. Поради отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на заявлението. При този изход на спора въпросът дали ответникът е бил временно наемател на обекта остава ирелевантен и не следва да се обсъжда.

С оглед на пълното отхвърляне на предявения иск, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има единствено ответната страна. Ищцовото дружество няма право на разноски и неговите претенции следва да останат за негова сметка.

2

Ответникът ЕТ „И. - Х. Х.“ е направил разноски в производството за адвокатско възнаграждение. В съответствие с изричното изискване на съда и спецификата на постановеното нарушение, сумите за разноски следва да бъдат присъдени в единната европейска валута. Разноските на ответника възлизат на *****евро (*****евро), която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати.

Воден от изложеното и на основание чл. 422 от ГПК, Районният съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-П.П. АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. - Г, бул. „В.в В.” № **против ЕТ „И. - Х. Х.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С. П.” №**, представлявано от Христо Г. Х. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от [Дата] г. по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, а именно: сумата от **** лв. (с*********) – главница за потребена и незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа съгласно 18 броя фактури за периода от 05.12.2014 г. до ******г. за стопански обект с абонатен номер *****, находящ се в гр. С. ул. „С.П.” № **, както и сумата от ****лв.

(*********) – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, като ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Е.-П. П.“ АД, ЕИК ******** със снета по-горе управителна самоличност и адрес, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „И. - Х. Х.“, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ****** € (***** евро).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Гоце Делчев, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102044 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ищецът „Е.-П. П.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. В. В. Т. - Г, бул. „В. В.” №*** чрез процесуалния си представител адв. Х. И. (АК – В., претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника ЕТ „И. - Х.Х.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С. П. № **, представлявано от Х. Г. Х. съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2025 г. по описа на РС – Гоце Делчев. Искът обхваща сумата от ***** лева – главница за потребена и незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за стопански обект (небитов клиент), находящ се в гр. С. ул. „С.П, № ** (абонатен номер *****, клиентски номер № ****), обективирана в 18 броя фактури за периода от ****** г. до ********г., както и сумата от ******* лева – мораторна лихва за забава върху главницата, начислена от падежа на всяка фактура до 15.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ответникът ЕТ „И. - Х. Х.“, чрез своя представител, е депозирал в законоустановения срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. На първо място посочва, че е ползвал процесния обект временно в качеството си на наемател, след което е прекратил дейността си там. На следващо място релевира изрично правоизключващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани вземания за главница и мораторна лихва, като сочи, че е изтекъл 1 предвиденият в закона тригодишен давностен срок за периодични плащания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим, като подаден в законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен поради следните правни съображения:

Вземанията на енергийните дружества за доставка на електрическа енергия, както и за съпътстващите ги мрежови услуги (достъп и пренос), по естеството си представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Те се дължат на определени интервали от време (ежемесечно) и се фактурират периодично. Поради това, приложимият давностен срок за тяхното принудително събиране е кратката тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, тригодишна е давността и за вземанията за лихви и други обезщетения за забава (каквато е претендираната мораторна лихва).

Ищецът претендира главница и лихви, начислени въз основа на 18 броя фактури, обхващащи периода от ***** г. до 09.07.2021 г. Давността за всяко отделно периодично вземане започва да тече от деня, в който изтича срокът за неговото доброволно плащане (падежът на съответната фактура). За последната хронологично издадена фактура в процесния период падежът е настъпил през месец ** 2021 г. Следователно, тригодишният давностен срок за най-новото вземане по този договор е изтекъл окончателно през месец *** 2024 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2025 г., което съставлява първото предприето от кредитора действие за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, е подадено в съда едва през 2025 година.

Към датата на подаване на заявлението тригодишната погасителна давност за абсолютно всички вземания (както за главницата за периода 2014–2021 г., така и за съответните мораторни лихви) е била изцяло изтекла.

Релевираното от ответника ЕТ възражение за давност е надлежно упражнено, основателно е и следва да бъде уважено изцяло. Изтичането на погасителната давност лишава ищеца от възможността да реализира вземането си по съдебен ред, поради което предявеният иск за признаване съществуването на сумите от ****лв. (главница) и *****лв. (акцесорна мораторна лихва) следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен. Поради отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на заявлението. При този изход на спора въпросът дали ответникът е бил временно наемател на обекта остава ирелевантен и не следва да се обсъжда.

С оглед на пълното отхвърляне на предявения иск, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има единствено ответната страна. Ищцовото дружество няма право на разноски и неговите претенции следва да останат за негова сметка.