Решение № 2399 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2399 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100513671 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР срещу решение № 19103 от 23.10.2025 г., постановено по гр. дело № 12330/2025 г. по описа на СРС, 159 състав, с което е уважен предявеният от Б. Л. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20 лв., представляваща недължимо платена сума за глоба, наложена с фиш, серия GT № 1641039/20.08.2023 г., издаден от 04 РУСДВР, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2025 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, доколкото плащането, чието основание се оспорва, било извършено доброволно. Въззивникът излага доводи и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като счита, че доколкото сумата е платена от ищеца доброволно, то е налице плащане на нравствен дълг и не се дължи връщане. Поддържа, че след изтичане на срока за доброволно плащане фишът е влязъл в сила и представлява законосъобразен административен акт, въз основа на който с основание е платена наложената глоба, като ищецът не е оспорил 1 констатираното нарушение или наложеното наказание в момента на съставяне на фиша, поради което не е било необходимо образуване на административно-наказателно производство по общия ред. Ето защо моли за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемият Б. Л. Т. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че фактът на доброволно плащане на оспореното задължение е неотносим към допустимостта на предявения иск за връщане на платената сума. Наличието на правен интерес като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното право, което се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор. В настоящия случай в исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е платил сумата от 20 лв. без основание, поради което има правен интерес да претендира връщане на сумата без оглед на обстоятелството дали същата му е била събрана по принудителен ред или доброволно, а дали твърденията му отговарят на обективната действителност е въпрос по основателността на претенцията, който следва да се реши с крайния акт по съществото на спора.

Обжалваното решение е неправилно поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД при твърдения, че ищецът е платил сумата от 20 лв. като глоба по издаден в негова тежест фиш серия GT № 1641039 от служител на 04 РУ – СДВР, 2 но в седемдневен срок от издаване на фиша е оспорил същия, поради което съобразно нормативната уредба фишът е следвало да бъде анулиран и да бъде издадено наказателно постановление. Вместо това фишът е бил изпратен за принудително събиране от публичен изпълнител, като според ищеца същият не е годно основание за плащане на посочената сума. При така конкретизираните фактически твърдения в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на търсената сума в полза на ответника, а в тежест на последния – наличие на валидно правно основание за получаване, респ. за задържане на сумата.

Между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е платил посочената сума като глоба за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП (движение на МПС без задължително включени светлини). За констатиране на описаното нарушение и налагане на наказанието „глоба“ на 20.08.2023 г. оправомощен полицейски служител от 04 РУ –СДВР е издал фиш на основание чл. 186, вр. с чл. 185 ЗДвП, който е бил подписан от служителя, както и от нарушителя Б. Л. Т.. В случая административният акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1 ЗДвП – в присъствието на нарушителя, като в тази хипотеза съобразно изр. трето на посочената разпоредба, фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Според разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт.

Фишът по чл. 186, ал. 1 ЗДвП представлява административен акт, с който се налага глоба за определени нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Подписването на фиша от нарушителя означава, че той приема констатациите и се съгласява да плати наложената глоба, като в този случай не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а процедурата приключва с издаването и подписването на фиша. Това е изрично уредено в чл. 186, ал. 2 ЗДвП, според който само при отказ за подпис или изразено несъгласие се съставя акт. При систематично тълкуване на двете алинеи на чл. 186 ЗДвП следва несъмнен извод, че фишът, издаден в присъствието на нарушителя, следва да бъде подписан от последния само ако той не оспорва извършеното нарушение и е съгласен да плати глобата. В този смисъл е и изрично включеният текст в утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на бланката на фиша, съобразно който с подписа си нарушителят се съгласява, че е получил екземпляр от глобата с фиш, не оспорва допуснатото нарушение и ще заплати глобата в 7-дневен срок чрез пощенски запис или чрез банков превод по посочената банкова сметка.

В случай че нарушителят оспорва нарушението или не е съгласен да подпише фиша (респ. не е съгласен да плати глобата), на същия се съставя акт съобразно нормата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, като оспорването в тази хипотеза следва да бъде 3 извършено от нарушителя в момента на съставяне на фиша – така вместо да го подпише и с подписа си да се съгласи с констатациите на административнонаказващия орган, нарушителят следва да изложи възраженията си и с отказа си да подпише фиша да инициира съставяне на акт, респ. евентуално издаване на наказателно постановление срещу него, което би могъл до обжалва по общия ред. При липса на оспорване на нарушението в момента на съставяне на фиша от нарушителя последният не разполага с право да възрази срещу наложената глоба в по-късен момент – с подписването на фиша същият е признал, че е извършил описаното нарушение и се е съгласил с определеното му наказание. Подписаният фиш има характер на споразумение между органа и нарушителя, с което последният се съгласява с констатациите и санкцията. След като оспорването на фиша не е извършено незабавно при връчването му, съответно – не е издаден акт за установяване на административно нарушение, той се смята за влязъл в сила, а производството по налагане на глоба с фиш се смята за приключило. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Определение № 5664/31.05.2023 г. по а.д. № 4471/2023 г. на ВАС, VII о. и др.

Целта на предвидения в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДвП ред за издаване на фиш в присъствието на нарушителя е да създаде възможност за опростено и бързо провеждане на административно-наказателно производство при липса на спор относно извършеното нарушение. В тези случаи законът мотивира нарушителя да плати своевременно в 7-дневен срок наложената глоба с цел по-бърза и ефективна събираемост на наложените парични наказания, като намалява размера й с 20 % при доброволно плащане в посочения кратък срок (арг. чл. 7 на чл. 186 ЗДвП). Ако обаче плащане не постъпи в това време, фишът се приравнява на влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичен изпълнител по силата на чл. 186, ал. 8 ЗДвП. Посочената разпоредба не създава право на нарушителя да оспори нарушението, след като вече веднъж се е съгласил с него, подписвайки фиша, като дори и да подаде възражение в този срок, това няма да доведе до анулиране на фиша и до необходимост от издаване на наказателно постановление. Това е така, тъй като по силата на цитираната разпоредба на чл. 186, ал. 8 ЗДвП неплащането на глобата в 7дневния срок води до автоматично трансформиране на фиша във влязло в сила наказателно постановление, без оглед на причините, поради които глобата не е била платена. Законът лишава нарушителя от възможността да възрази срещу наложеното административно наказание, след като същият веднъж вече се е съгласил с него, а ако не го плати доброволно в 7-дневния срок, следва да търпи и санкцията на загубената привилегия да погаси задължението си в намален размер.

От изложеното е видно, че в настоящия случай Б. Л. Т. е платил претендираната сума от 20 лв. на годно правно основание – неплатен в 7-дневен срок подписан от нарушителя фиш, който се счита за влязло в сила наказателно постановление. Ищецът 4 се е съгласил с наложеното му наказание и не е отказал да подпише фиша при съставянето му, поради което същият не би могъл да възрази срещу него в по-късен момент, респ. подаденото на 25.08.2023 г. и на 28.08.2023 г. възражение до началника на ОПП – СДВР и до началника на 04 РУ - СДВР не поражда задължение за административно-наказващия орган да анулира фиша и да пристъпи към издаване на акт и наказателно постановление по общия ред. Доводите на ищеца и цитираната от него съдебна практика в обратен смисъл са неотносими, тъй като се отнасят до хипотезата на чл. 186, ал. 3 ЗДвП – издаване на фиш в отсъствие на нарушителя, в който случай последният няма възможност да изрази становището си по констатациите на органа при съставяне на акта и поради това разполага с определен срок, в който или да плати глобата, ако е съгласен с нея, или да я оспори, като в последния случай фишът ще се счита анулиран и за налагане на административно наказание ще е необходимо издаване на акт по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, респ. наказателно постановление.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че претендираната сума от 20 лв. е платена на годно правно основание, което не е отпаднало, поради което искът за връщането й е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло за пълния предявен размер от 20 лв.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът-ответник има право на сторените по делото пред двете инстанции разноски, както следва: сумата от 25 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата от 105 евро, юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство (за първата инстанция разноски на ответника не се дължат, тъй като в хода на производството пред СРС не е направено своевременно искане в този смисъл).

Разпечатката съдържа 25 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ab95cd7-8acf-428c-91a0-873592140c52