Решение № 582 от 06.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Шумен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20263630100813 по описа за 2026 година

Подадени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – както установителен иск за доказване на съществуването на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение, така и осъдителен иск – за вземане, за което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу О. А.

О. с ЕГН ********** от с. ***, общ. Венец, обл. Шумен. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 6106/2025 г. на РС-Русе. Съдът издал заповед за изпълнение за част от вземанията, но длъжникът подал възражение срещу заповедта и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на установителен иск за вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.

Иска от съда да установи съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, представляващи: 4600 лв. (2351,94 евро) – главница по Договор за потребителски кредит № 40006321491 от 22.10.2021 г.; 1923,16 лв. (983,30 евро) – договорна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 05.06.2023 г.; 516,61 лв. (264,14 евро) – лихва за забава за периода от 02.12.2021 г. до 05.06.2023 г.; 3043,04 лв. – законна лихва за периода от 05.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и да осъди ответника да му заплати сумите, за които съдът е отказал издаване на такава, а именно: 1041,68 лв. (532,60 евро) – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 1961,79 лв. (1003,05 евро) – 1 възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Претендира и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, с който исковете са оспорени по същество. Твърди се, че уговорената по договора възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като е прекомерна и надвишава 3 пъти законната лихва за страната. По отношение на клаузите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на императивни норми на закона относно забраната за начисляване на такси за управление на кредита. Моли съда да отхвърли исковете.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете като сочи, че договорната лихва противоречи на добрите нрави, а клаузите за двете допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ – противоречат на закона.

Претендират се сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.10.2021 г. О. А. О. (като кредитополучател/длъжник) и „***” ЕООД (като заемодател/кредитор) сключили писмен Договор за потребителски кредит № 40006321491. С този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на кредитополучателя като кредит сумата от 5000 лв. Между страните няма спор, че сумата по договора за заем била предоставена на ищеца.

Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна лихва от 41 %, в срок до 01.11.2024 г. на 36 месечни вноски, от които 35 вноски по 243,48 лв. и 1 вноска по 243,22 лв. Дължимата сума по кредита възлизала на 8765,02 лв. Годишния процент на разходите бил посочен в размер на 48,55 %. От заключението на ССчЕ се установява, че така изчисления ГПР включва само договорната лихва като разход по кредита.

Освен това с чл. V от договора страните договорили, че кредитополучателят ще ползва две допълнителни услуги, наречени „Фаст“ и „Флекси“. Допълнителната услуга „Фаст“ предвиждат приоритетно разглеждане на документите, с които потребителят е поискал отпускане на кредита, а допълнителната услуга „Флекси“ – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Стойността на тези две допълнителни услуги възлизат на съответно 1250 лв. за услугата „Фаст“ и 2300 лв. за услугата „Флекси“. Тези суми се дължат разсрочено, ведно с вноските по кредита и така общо дължимата от потребителя сума става 12315,02 лв., дължима на 36 месечни вноски, от които 35 вноски по 2

342,09 лв. и 1 вноска по 341,87 лв.

На 24.10.2025 г. „***” ЕООД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 6106/2025 г. на РС-Русе.

Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 3009 от 24.10.2025 г. срещу О. А. О., с която е осъдил същият да заплати на заявителя сумите от 4600,26 лв., представляваща главница за неплатена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва за период от 23.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1923,16 лв., представляваща договорна лихва – неплатено договорно възнаграждение до датата на предсрочната изискуемост за периода от 01.06.2022 г. до 05.06.2023 г., ведно със законната лихва за период от 23.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 3559,65 лв., представляваща мораторна лихва – лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 02.12.2021 г. до 23.10.2025 г., както и направените в производството разноски. Отхвърлено е искането за заплащане на дължимите суми по двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Длъжникът О. А. О. е подал възражение с вх. рег. № 20454 от 19.11.2025 г., което е дало основание на съда да укаже на ищеца да предяви иск за вземанията си.

От назначената и изцяло кредитирана от съда ССчЕ се установява, че за целия период на договора ответникът О. А. О. е заплатил на няколко пъти суми в общ размер на 1885,20 лв., а именно: на 05.01.2022 г. – 359,80 лв.; на 22.03.2022 г. – 388,80 лв.; на 29.03.2022 г. – 339,00 лв.; на 10.06.2022 г. – 398,80 лв.; на 29.06.2022 г. – 398,8 лв.;

С постъпилите суми кредиторът погасил 399,74 лв. главница, 817,66 лв. за лихви, 546,53 лв. за доп. услуги, лихви за просрочие в размер на 51,27 лв. и 70,00 лв. за такси.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 6106/2025 г. на РС-Русе. Осъдителният иск по чл. 422 от ГПК от своя страна пък е предвиден от законодателя като възможност на заявителя по едно заповедно производство да докаже дължимостта на вземания, за които съдът е отхвърлил заявлението и така да се снабди с изпълнително основание.

За преценка основателността на исковете съдът съобрази следното:

Договор за потребителски кредит № 40006321491 от 22.10.2021 г., сключен между „***” ЕООД и О. А. О. по съществото си представлява договор за заем по смисъла на чл.

3

240 от ЗЗД, с който кредиторът се задължава да отпусне средства в определен размер на кредитополучателя, при лихва и условия, определени в договора, а клиента се задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва, разноски и други) в определения в договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора параметри. Особеното при този договор за заем е, че Кредиторът е търговец, чиято основна търговска дейност е предоставянето на заеми, основно на физически лица. Доколкото кредитополучателят е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор, по който действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13 от ДР към ЗЗП. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи. В Закона за потребителския кредит също има разпоредби, чието нарушаване води до нищожност на договора и за спазването на които съдът следи служебно. В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи, които противоречат на ЗПК и/или са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПП.

Съдът намира, че клаузите за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват именно такива неравноправни клаузи. Тези допълнителни услуги предвиждат: приоритетно разглеждане на документите, с които длъжникът е поискал отпускане на кредита (допълнителна услуга „Фаст“) и възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства (допълнителна услуга „Флекси“).

В първия случай няма никаква яснота относно предоставената услуга – приоритетното разглеждане на документите предполага разглеждането им с предимство преди други лица, които не са поискали тази услуга и в рамките на 1 час, но тъй като никъде в Общите условия на кредиторът няма яснота в какви срокове се разглеждат документите, по никакъв начин не може да се направи обективна преценка дали в действителност потребителят получава някаква услуга срещу тази сума. Не е и ясно каква информация му се предоставя предварително, за да може да вземе информирано решение дали му е необходима тази услуга – напр. колко подадени и подлежащи на разглеждане заявки за кредит има към момента и дали въобще има заявки, спрямо които ще получи приоритетно разглеждане. А същевременно цената на тази услуга е 1250 лв. без никаква насрещна престация от страна на кредитора – 25 % от главницата.

Във втория случай – по отношение на допълнителната услуга „Флекси“ – в действителност потребителят не получава никаква услуга. Той получава една бъдеща несигурна възможност. Освен това в действителност след прочит на Общите условия се установява, че тази възможност зависи и от наличието на определени предпоставки, а не 4 само от закупуването на услугата, които ограничават възможността за използването на тази т.нар. допълнителна услуга. Същевременно цената на тази „услуга“ се заплаща независимо дали потребителят ще се възползва от нея или не. В действителност той заплаща за възможността евентуално в бъдеще да ползва услугата. Една бъдеща несигурна възможност, която е толкова силно ограничена от други предпоставки, не оправдава цената от 2300 лв. – цели 45 % от стойността на главницата. Неравнопоставеността в престациите е очевидна.

Сборът на двете допълнителни услуги надхвърля 2/3 от размера на главницата по договора за кредит, а полученото насреща като услуга не може да оправдае такава цена.

Налице е съществен дисбаланс в правата и задълженията на двете страни. Предвид това съдът намира, че тези две клаузи са неравноправни, а като такива са нищожни и не са породили правен ефект.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ab94dc9-6348-40f1-a0b7-9853e9b119f3