Решение № 4239 от 02.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4239 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100100472 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът О. Д. М. с ЕГН **********, с. Ябланово, обл. Сливен, общ. Котел, ул. ********* и ответникът Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на следните суми: сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на сл. дело 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № 11- 048/1999г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва от 15.01.2022г. /три години преди предявяване на исковата молба/ до плащането.

Ищецът твърди, че е пострадал от т.нар. „възродителен процес“, проведен в периода 19851989г. в България от установения тоталитарен режим на БКП по насилствена асимилация на етническите турци, изразяваща се в принудителна смяна на имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права.

Ищецът твърди, че е бил задържан и малтретиран в следствения арест в гр. Сливен от 18.02.1985г. до 16.05.1985г.; бил отведен, държан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене от 16.05.1985г. до 04.04.1986г. и бил поставен в нечовешки условия на живот; бил отведен, държан и лишен от свобода в затвора в Бобов дол от 04.04.1986г. до 09.05.1987г.; бил изселен в с. Ябълково от 09.05.1987г. до 29.12.1988г., бил отделен от семейството си и бил под постоянното наблюдение на тогавашната Държавна сигурност. В началото на юни 1989г. бил изгонен от страната заедно със семейството си - властите тогава му наредили да напусне страната и да се премести в Австрия в срок до 24 часа и му връчили 1 изготвени документи за пътуване за Виена. В Австрия поискали убежище от посолството в Р Турция, където се установили да живеят.

В исковата молба се посочва, че след свалянето от власт на Тодор Живков и падането на 10.11.1989г. на тоталитарния режим в България в цялото семейство се породила надежда и очакване, че новата демократична власт ще предаде на съд и накаже виновниците с поддържана вяра за поне частично възмездие за репресиите, на които е бил подложен ищецът.

След като узнал новината за започнало разследване, ищецът заедно с други пострадали от възродителния процес учредили сдружение „За справедливост, права, култура, и солидарност на Балканите“, което да ги подпомага в усилията по търсене на информация за развитието на делото и предприемането на законови действия по него в качеството им на пострадали лица. Твърди се, че първите разпити на пострадалите по делото са започнали едва след 2000г. Заявява, че е бил разпитван като свидетел през 2002г. Въз основа на горното ищецът сочи, че въпреки предприетите действия за ускоряване досъдебното производство, същото не е приключило и към момента на депозиране на ИМ и тази продължителност довела до прекратяването му срещу виновните лица поради тяхната смърт и изтичането на давностните срокове за реализиране на наказателно преследвано срещу обвиняемите. По този начин бил лишен от възможността да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец и да поиска възмездяване на причинените му вреди. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо него деяния ще бъдат наказани и ще получи справедливост за разбития си живот; чувствал се безпомощен и излъган, а дългите години на безплодно очакване го направили раздразнителен, емоционално напрегнат, затворил се в себе си. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България.

По отношение на иска за обезщетение за забава сочи, че обезщетението се дължи от датата на увреждането, но съобразява настъпилата погасителна давност за периода, предхождащ три години от датата на подаване на исковата молба

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, с който е изразил становище, че искът е неоснователен. Сочи, че вредите на ищеца като пострадал е следвало да се възмездят по реда на специалния Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, а не по реда на ЗОДОВ, като развитието на наказателното дело не го е препятствало да упражни правата си.

КЗПЧОС гарантира на пострадалите от престъпление единствено гражданскоправния аспект за обезщетяване на вреди от престъплението, а не „частно възмездие“. Заявява, че производството е протекло ритмично и липсва бездействие на Прокуратурата, което да е причина за продължителността на производството. Сочи, че за вреди, претендирани за 2 периодите след внасянето на обвинителния акт в съда до връщането му на органи на Прокуратура на РБ, тя не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря. Посочва, че делото на два пъти е внасяно в съда и два пъти е връщано за изпълнение на задължителни указания, което изпълнение е предпоставено от действията на трето лице. За забавени действия в съдебното производство Прокуратура на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря. Досъдебно производство № II-048 от 1999 г.на ВОП - София се отличава със сериозна фактическа и правна сложност, като продължителността на същото се дължи на дадените с разпореждания на съда задължителни указания за прокуратурата, предвиждащи извършването на огромна по обем оперативно-издирвателна дейност, свързана с установяване на общо 446 свидетели, като голяма част от тях не са в страната. Оспорва размера на исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните кумулативни предпоставки:

1. образуване на наказателно производство за престъпление, от което ищецът е пострадал, което да е продължило над разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в резултат на действия или бездействия на ответника;

2. претърпяване от ищеца на описаните в исковата молба неимуществени вреди;

3. причинно-следствената връзка между забавянето на разследването на престъплението, от което ищецът е пострадал, над разумния срок и настъпилите вреди.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетите писмени доказателства и свидетелските показания се установява, че ищецът О.

Д. М. е пострадал от т.нар. „Възродителен процес“. Установява се, че е бил задържан в следствения арест в гр. Сливен от 18.02.1985г. до 16.05.1985г.; бил лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене от 16.05.1985г. до 04.04.1986г., както и в затвора в Бобов дол от 04.04.1986г. до 09.05.1987г.; бил изселен в с. Ябълково от 09.05.1987г. до 29.12.1988г., бил отделен от семейството си и бил под постоянното наблюдение на тогавашната Държавна сигурност. В началото на юни 1989г. бил изгонен от страната заедно със семейството си.

Относно т.нар. „Възродителен процес“ било образувано сл. дело 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а след това ДП № 11048/1999г. по описа на ВОП-София. Наказателното производство по ДП № 11-048/1999г. по описа на ВОП-София било прекратено с постановление от 31.05.2022г. на ВОП – гр. София, потвърдено от СГС, но прекратяването е отменено с окончателно определение от 22.12.2022г. по ч.н.д. № 821/2022г. на САС, поради което и към момента наказателното производство е висящо. Делото два пъти е внасяно в съда с обвинителни актове за извършени престъпления по чл. 387, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, но е връщано за допълнително разследване, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установява се, а не е и спорно по делото, че образуваното през 1991 3 г. производство и към настоящия момент, след период от над 30 години, е на досъдебна фаза.

За установяване на конкретните вреди, претърпени от ищеца, по делото е проведен разпит на свидетелката С.Ю., която сочи, че познава ищеца от 1989 г., тъй като е бил въдворен с нейния баща в Белене и Бобов дол. Изживял тежък живот, бил изтезаван, а през 1989г. – изгонен в Турция. Свидетелката сочи, че е председател на сдружение в Турция на пострадали от т.нар. „възродителен процес“, като целта на сдружението била да се потърси отговорност на виновните. Събирали се, разговаряли, искали информация от прокуратурата за движението на разследването, но то не напредвало, а след това било прекратено. Те направили всичко възможно по закон прекратяването да бъде отменено, за да получат справедливост. О. идвал два пъти да дава показания по делото през 2002 и 2015г., да каже кой го е изтезавал, бил много активен, но липсата на резултата го карала да се чувства безсилен, притеснен и разочарован от липсата на напредък в разследването.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

От правна страна, съдът намира, че ищецът е легитимиран да търси обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. В съдебната практика последователно се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС попадат, както страните в едно наказателно производство, така и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко и решаващо от производството. Понятието "граждански права и задължения" от чл. 6 § 1 от Конвенцията, към който пряко препраща чл. 2б от ЗОДОВ не се стеснява само до страните по гражданско и наказателно производство. То обхваща и пострадалите, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението и спрямо техните наследници при смърт на пострадалото лице /чл. 74, ал. 2 от НПК/, както и други лица, чиито права и задължения се засягат пряко от производството. В конкретния случай се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът има качеството на пострадал от Възродителния процес, тъй като е бил в задържан, а след това изселен в с. Ябълково.

Не се спори, че ищецът е един от пострадалите от престъплението по чл. 387, ал. 2 НК, за което е било повдигнато обвинение срещу три лица по досъдебно производство с последна номерация II-048/1999 г. на ВОП. Не се спори, че разследването по това дело е започнало през 1991 г. и че все още не е приключило, т. е. че разследването не е извършено в разумен срок. Както приема ЕСПЧ в практиката си, относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Затова по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото.

При образувано наказателно производство срещу конкретен обвиняем, гражданският съд не 4 може да установи факта дали дадено длъжностно лице е злоупотребило с властта си или със служебното си положение, не е изпълнило задълженията си по служба или е превишило властта си и от това са произлезли тежки вредни последици /арг. чл. 124, ал. 5 ГПК/. В този смисъл е и тълкуването, дадено с решение № 69/29.04.2020 г. по гр. д. № 3169/2019 г., IV г. о., ВКС, според което когато гражданският съд не разполага с компетентност да установи факт от значение за гражданско право, защото фактът е престъпление, образуваното наказателно производство за престъплението е дело по "определяне на гражданските права" на пострадалия по смисъла на чл. 6 § 1 КЗПЧОС. Престъплението се установява по надлежния ред с влязла в сила присъда, която има задължително действие за гражданския съд /чл. 300 ГПК/. Гражданският съд няма компетентност да установи дали има извършено престъпление, дори когато престъплението е факт от значение за гражданското право, предявено с иска. В случая наказателното производство обуславя определянето на гражданско право на ищеца и неговото забавяне попада в обхвата на чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС.