Акт от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20241110100803 по описа за 2024 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, по чл.240, ал.2, вр. чл.99 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД Ищецът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМА.Я моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Д. Т. О. е задължена да му плати следните суми: на осн. чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД сумата от 5170,33 евро, представляваща задължение за връщане на получената сума (главница) по договор за потребителски кредит от 15.1.2020 г. между ответницата и трето неучастващо по делото лице - БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.2.2022 г. с приложение от 8.8.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12490/23 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до изплащане на сумата, на осн. чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 441,40 евро – възнаградителна лихва за периода 1.10.2019 – 2.10.2020 г. по договора за потребителски кредит от 15.1.2020 г. между ответницата и трето неучастващо по делото лице - БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.2.2022 г.

1 с приложение от 8.8.2022 г., , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12490/23 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 601,83 евро – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД за периода 16.10.2021 – 8.3.2023 като

Ответникът Д. Т. О. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Твърди, че текстът на договора за потребителски кредит е със шрифт по-малък от 12, поради което е недействителен и не дължи плащането на сумите по него освен връщане на получената по договора сума. Сочи, че е погасила част от тази сума.

Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:

Относно иска по чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:

Съгласно чл.9 от ЗПКр договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. СтрА. по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Според чл.10, ал.1 ЗПКр Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от стрА.те по договора.

2

Съгласно чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това (ал.1). Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното (ал.2). Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне (ал.3). Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на предишния на последния от предишния кредитор.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквА.я води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирА. в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

Ето защо, претендираното от ищеца право да иска връщане на предоставената на ищеца сума е обусловено от доказване от негова страна, че с между ищеца и третото неучастващо по делото лице е сключен валиден договор за потребителски кредит – в т.ч. и оспорваното от ищеца обстоятелство относно изискването в писмената форма на договора на хартиен носител текстът да е изписан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12; предоставяне на ответника на сумата предмет на този договор, настъпването на падежа или хипотезата, при която цялото вземане става предсрочно изискуемо и упражняването на това право от страна на кредитора; също - и договора за цесия и съобщенията на кредитора до длъжника за извършената цесия. А при доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца, искът е обусловен и от доказване от страна на ответника че е 3 платил задълженията си по договора или поне е върнал получената от кредитора сума.

В случая ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, издадена е заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразила и това обуславя правния интерес на ищеца да предяви процесните установителни искове.

Не се спори, че на 15.1.2020 г. на 15.1.2020 г. ответникът е сключила договор за потребителски кредит с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Ето защо, ответницата има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП и транспонираната с него Директива 93/13 ЕИО. По отношение на нея приложение намират разпоредбите, гарантиращи правата на потребителите, включително чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22 ЗПК От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от платежно нареждане е видно, че кредиторът е предоставил на ищцата сумата от 14625,00 лв. срещу насрещното задължения на ответника да я върне заедно с възнаградителна лихва, а в случай на забава – и с обезщетение за забава. Не се спори също и, че вземА.ята по този договор са прехвърлени от кредитора на ищеца и че кредиторът е уведомил длъжника за цесията.

От приетата по делото ССчЕ и от представените от ищцата разписки е видно, че по договора за потребителски кредит е платила сума в общ размер на 9539,92 лв.

Спори се дали с плащането на тази сума са погасени задълженията по договора по реда на чл.76 ЗЗД или са погасени само главници предвид изпълнението на хипотезата по чл.22 и чл.23 ЗПКр поради недействителността на договора за потребителски кредит. Спорът е фокусиран в това дали размерът на шрифта отговаря на изисквА.ята по чл.10, ал.1 ЗПКр да е не по-малък от 12. Съдът приема, че тежестта за доказване на това изискване се носи от страна на ищеца, който следва да докаже изпълнението на всички условия за валидността на договора. Но и без нарочна експертиза от текста на договора е видно, че същият изписан на по-малък шрифт от шрифт 12. За установяването на това обстоятелство не са необходими специални познА.я, тъй като е очевидно при елементарно сравнение на текста с разпечатване на сравнителни образци от същия шрифт.

В своята константна непротиворечива практика /решение №60080/2021 г. по т. д. № 466/2020 г. на I т.о., решение № 60119/2021 г. по т. д. № 1024/2020 4 г. на I т.о., решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на I т.о., решение № 50131/2024 г. по т. д. № 1248/2022 г. на I т.о., ВКС и др./. касационната инстанция безусловно приема, че изготвянето на договора за кредит с потребител на шрифт по-малък от 12 се явява нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, което, с оглед правилото на чл. 22 ЗПК, води до неговата относителна недействителност спрямо ищеца.

Следователно кредиторът може да претендира единствено връщане на предоставения на кредит – в случая 14625,00 лв., от която сума следва да се приспаднат платените от ответника части - 9539,92 лв., т.е.5085,08 лв., което се равнява на 2599,96 евро.

Относно акцесорните искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1, чл.99 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Искът за установяване на вземане за възнаградителни лихви, основан на договор за потребителски кредит е обусловен от основателността на главния иск и от валидността на договора за потребителски кредит – чл.22 и чл.23 ЗПК. В случая този иск е неоснователен, тъй като се изпълнява хипотезата по цитирА.я чл.23 ЗПК.

Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказване от страна на ищеца на фактите по главния иск периода на забава и размера на обезщетението за забава. В случая ищецът не доказа ответникът да е в забава при изпълнението на дължимата част от главницата, тъй като не доказа да е покА.л длъжника да е платил задължението си преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В случая договорът между за потребителски кредит е недействителен и въз основа на него не може да се приеме, че стрА.те валидно са се съгласили за сроковете за изпълнение. Но дори и да не беше така и текстовете по недействителния договор за потребителски кредит относно сроковете за плащане на сумите да се възприемат като покана за изпълнение, то и в този случай ответницата не би била в забава за изпълнение на непогасената част от главницата, тъй като видно е от погасителния план, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 8.3.2023 г., главниците, спрямо които не са настъпили падежи /5290,27 лв./, респ. ответницата не е в забава да ги изпълни, са в по-голям размер от непогасената част от действително дължимата за връщане сума от 5085,08 лв.

Относно направените по делото разноски:

5

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължена да плати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете – 41,48 % от 461,40 лв. за разноските по настоящото дело и 293,05 лв. – по з заповедното дело, т.е. 191,38 лв. – по исковото, и 121,55 лв. по заповедното. С други думи ответникът е задължена на това основА.е за 97,85 евро, съответно 62,14 евро. В частта за направените от ищеца разноски не се включва сумата за направените по делото разноски за счетоводна експертиза, тъй като ищцата не е дала повод за тези разноски и за установяване размера на задължението на ответницата не е било необходимо да се иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза, а единствено да се представят наличните при ищеца доказателства относно предоставената на ищцата сума и платените от нея вноски. Затова тези разноски следва да се понесат от страна на ищеца.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Д. Т. О. с ЕГН ********** е задължена да плати на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМА.Я с ЕИК ********* на осн. чл.9, ал.1 ЗПКр, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД сумата от 2599,96 евро, представляваща задължение за връщане на получената сума (главница) по договор за потребителски кредит от 15.1.2020 г. между ответницата и трето неучастващо по делото лице - БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.2.2022 г. с приложение от 8.8.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12490/23 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 29.4.2021 г., до изплащане на сумата,

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ab84325-d9e7-49a6-9638-88058a2cd856