Решение № 23 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. *, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205726 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. С. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. * № *, чрез адв. С. Й. срещу Електронен фиш серия К № 11401021 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – *, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради неправилно определяне на правното му качество, послужило за ангажиране на отговорността му. Взема становище неправилно в електронния фиш да е посочен за собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като да е бил само негов ползвател. По отношение на квалифициращия признак повторност поддържа след издаване на електронния фиш да е последвал по-благоприятен материален закон, изключващ приложението на по-тежко наказуемия състав. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 126472/08.12.2025 г. от повереника адв. Г. Й., приложена на лист 27 от делото, се поддържа жалбата.

Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М. П. оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му 1 да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустимата грешка за типа средство за измерване. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа да е правилна квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг, по-рано издаден електронен фиш не е обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. С. Й., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.09.2025 г., установено от приложената по преписката справка от АИС АНД, а жалбата е подадена на 30.09.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 8503383 на жалбоподателя Г. С. Й. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. На 11.03.2025 г. така наложената глоба била платена по електронен път и електронният фиш влязъл в сила.

На 08.07.2025 г. в 21:17 часа в гр. *, по бул. "*" № * в посока от изток към запад жалбоподателят Й. управлявал лек автомобил „Пежо 208“ с рег. № ** **** ** със скорост от 72 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Регистриран ползвател на автомобила било дружеството "*" ЕАД с ЕИК ******** Изпълнителният директор С.В.С. доброволно бил предоставил автомобила за управление на жалбоподателя Й. в 20:58 ч. на 08.07.2025 г.

Движението на лекия автомобил „Пежо 208“ с рег. № ** **** ** със скоростта от 72 км/ч на посоченото място в 21:17 ч. на 08.07.2025 г. било 2 заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCЕ0. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя Й. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 11401021, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В електронния фиш било прието, че нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 8503383.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 120CCЕ0 е преминало последваща периодична проверка на дата 25.09.2024 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-16160/10.07.2025 г. се установява, че на дата 08.07.2025 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с идентификационен № 120CCЕ0 е заснела статични изображения с поредни номера от 0260508 до 0260867, с начален час на работа 19:30 ч. на 08.07.2025 г. и краен час на работа 06:30 ч. на 09.07.2025 г. и с място на контрол гр. *, бул.

„*“ до № *, с посока на движение на контролираните МПС от изток към запад.

От снимка № 0260602 от АТСС с № 120CCЕ0 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ** **** **, стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 08.07.2025 г. в 21:17 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Пежо 208“, собственост е на „**“ ЕООД, а в свидетелството му за регистрация има вписан ползвател – „*“ ЕАД, ЕИК: 204787918.

3

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 317000-15736/18.09.2025 г. от С.В.С. в качеството му на изпълнителен директор на „*“ ЕАД се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР – *, че на 08.07.2025 г. в 21:17 часа процесният лек автомобил с рег. № ** **** ** е бил предоставен във владение на жалбоподателя Г. С. Й.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 16.09.2025 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на жалбоподателя Й..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

В обжалвания електронен фиш са изпълнени всички задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочени са: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР *; мястото – гр. *, бул. "*" № * в посока от изток към запад; датата – 08.07.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 21:17 часа; регистрационният номер на МПС – ** **** **; ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят Г. С. Й.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 200 лева/102,26 евро; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.

От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 08.07.2025 г. в 19:30 часа и е приключила в 03:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0260508, а последното - с № 0260867.

4

Процесната снимка с № 0260602 и следователно е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с № 120CCЕ0 на дата 08.07.2025 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е посочен като собственик на автомобила в електронния фиш. Трите имена на нарушителя са изписани срещу графата: „Собственик, на когото е регистрирано МПС/Ползвател“. Тя се използва за указване на самоличността не само на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, но и на ползвателя на автомобила. Електронният фиш е издаден в съответствие с одобрен образец. В същия не е предвидено собствениците и ползватели на превозните средства, с които е извършено нарушението, да се отбелязват на отделни места или в различни графи и колони. Нормативната уредба също не поставя такова изрично изискване. По делото се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателят Й. е имал качеството на водач на автомобила към момента на извършване на нарушението, а авторството на деянието е установено по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно жалбоподателят Й. е наказан в качеството си на ползвател, какъвто той действително е бил и това е правилно отбелязано в съдържанието на електронния фиш. Непровеждането на изрично разграничение между собственик и ползвател в ЕФ не представлява процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените, и то не дава самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Не е предизвикано ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, на възможността му да узнае фактическите рамки на обвинението и да се защитава пълноценно.