Решение № 36 от 03.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Казанлък, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. И.А при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И.А Административно наказателно дело № 20255510200945 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0284-001118 от 05.06.2025г.на Христо Любомиров Христов-ВПД Началник сектор в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък.

Жалбоподателят,недоволен от наложените му наказания,моли съда да ги отмени.

Въззиваемата страна,чрез пълномощника си в с.з.,оспорва жалбата.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 13.04.2025г.,около 03,50 ч.в гр.Н.,на ул.“Г.Б.“,в посока запад-изток жалбоподателят П. И. управлявал лек автомобил БМВ 5 ЕР Peихе с рег.№ *************,негова собственост,като преминал през градския парк,форсирал двигателя на автомобила,извършил резки маневри,преднамерено извеждал МПС-во извън контрол,чрез презавиване до загуба на сцеплението на задните гуми,отклонявал /приплъзвал/ задната част 1 на автомобила последователно,в ляво и дясно.С поведението си водачът създал опасност за здравето и живота на другите участници в движението.АНО приел,че деянието не е маловажно.

АНО приел,че жалбоподателят преминавал с ППС в парк,градина или детска площадка в населено място извън обозначените за това места,с което виновно нарушил чл.15,ал.7 от ЗДвП; и като водач на МПС използвал пътищата,отворени за обществено ползване за други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,с което виновно нарушил чл.104Б,т.2 от ЗДвП.

На основание на горното и на основание чл.53 от ЗАНН; чл.185 от ЗДвП; и чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лв.; ГЛОБА в размер на 3000 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца.

Съдът,след като извърши цялостна проверка по процедурата по съставянето на АУАН и по издаването на наказателното постановление, не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.

Съдът намира за неоснователно становището на пълномощника на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя П. да състави АУАН,тъй като видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.на Министъра на МВР,актосъставителят като мл.полицейски инспектор при РУ към ОДМВР е оправомощен да осъществява контрол по ЗДвП.

По съществото на случая съдът намира,че извършването на визираните в НП административни нарушения от страна на жалбоподателя се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.Актосъставителят и АНО правилно и законосъобразно и в съответствие с правилата на закона и на формалната логика са осъществили дейността по събиране и проверка на доказателствата,правилно са ги анализирали и правилно и законосъобразно са извели съответните правни изводи,изложени в наказателното постановление.Събрани са сведения от свидетели-очевидци,извършени са справки,изготвени са докладни записки,ползвани са и видеозаписи от общинските камери за видеонаблюдение на мястото на инцидента.Съдът намира,че от всички тези доказателства се доказва извършването от страна на жалбоподателя на визираното в НП административно нарушение.В допълнение към това-от изисканата от съда по искане на пълномощника на жалбоподателя схема на площада пред сградата на Община Н. с прилежащия към него парк,по безспорен начин се установява,че действително мястото,през което е преминал жалбоподателя с управлявания от него лек автомобил в нарушение на чл.15,ал.7 от ЗДвП,е парк-както е отразено в наказателното постановление.

В ЗДвП няма легално определение на понятието „дрифт“,но това 2 понятие е ноторно известно,тъй като то съвсем не е ново явление в автомобилизма и представлява техника на шофиране,при която шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез „презавиване“ и така го довежда до загуба на сцеплението на задните гуми.Това описание съвпада точно с описанието,дадено от актосъставителя П. в с.з.,на извършените от жалбоподателя действия с управлявания от него автомобил.Актосъставителят поясни,че е разпитал охранителя на сградата на Община Н.,който е пряк и непосредствен очевидец и наблюдател на действията на жалбоподателя /а и писмени сведения от този свидетел са приложени в преписката/,изгледал е видеозаписите от камерите за видеонаблюдение на площада,отишъл е и на самия площад и там лично е установил наличието на следи от въртене на гуми.Предвид това съдът намира,че актосъставителят обективно и в съответствие със събрания доказателствен материал е съставил АУАН,като тези доказателства са налични и в административнонаказателната преписка и съдът,запознавайки се с тях,също намира,че действията на жалбоподателя като водач на МПС на посоченото в АУАН и в НП място съответстват с отразеното в наказателното постановление и очевидно представляват ползване на МПС по пътищата,отворени за обществено ползване за други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,с което деянието на жалбоподателя П. И. И. е съставомерно на нарушение на забраната,въведена с чл.104б,т.2 от ЗДвП и правилно,законосъобразно и обосновано АНО е наложил административни наказания по чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно становището на пълномощника на жалбоподателя,че мястото,на което жалбоподателят е извършил нарушението по чл.104б,т.2 от ЗДвП,не представлява път,отворен за обществено ползване,и поради това било несъставомерно.От събраните по делото доказателства,включително и от снимковия материал на приложеното CD,се установява,че мястото,на което жалбоподателят е извършил дрифт,е площад,а площадите,както и улиците,представляват път,отворен за обществено ползване съгл.разпоредбите на & 6,т.1 от ДР на ЗДвП и чл.2,ал.1 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наложените наказания са правилно определени от АНО по вид и размер съобразно предвиденото в закона.

При този изход на делото,и тъй като въззиваемата страна чрез юрисконсулт Алексиев е направила изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /писмено становище на л.22 от делото/,такова следва да и се присъди в размер на 110 евро съобразно разпоредбите на чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0284-001118 от 05.06.2025г.на Христо Любомиров Христов-ВПД Началник сектор в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък,с което на П. И. И. от с.Б*************,с ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева-равняващи се на 10,23 евро по настоящата национална валута на РБългария; ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева-равняващи се на 1533,88 евро по настоящата национална валута на РБългария ;и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

ОСЪЖДА жалбоподателя П. И. И. да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 /сто и десет/ евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4