Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 05.11.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 892/2020
Вид
Решение № 172
Подписан
05.11.2021
В сила
07.12.2021
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Нова Загора, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20202220100892 по описа за 2020 година

Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.6, чрез пълномощника си адв.З.Й. Ц. от САК против М.Г.И. с адрес: ***, за установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 268/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора за суми в общ размер на 296.64 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури № 7277607715 от 05.09.2018 г., 7278957245 от 05.10.2018 г. и 7281724687 от 05.12.2018 г., както и законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 25.05.2018 г. между М.Г.И. и „Теленор България” ЕАД били сключени Договор за мобилни услуги № 619966471 и Договор за лизинг. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *** със стандартна месечна абонаментна такса 18.99 лв. с вкл.ДДС или 15.82 лв. без вкл.ДДС и мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 92.77 лв. с вкл.ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 24.00 лв. с вкл.ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Посочва се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползвания от М.Г.И. мобилен номер се прилагали следните условия:

1

За мобилен номер - за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 619966471 от 25.05.2018 г.

За мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 25.05.2018 г.

Твърди се, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, издадени в периода от месец септември до месец декември 2018 г. и във всяка от тях били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Фактура № 7277607715 от 05.08.2018 г., с падеж 20.09.2018 г. била издадена за отчетния период 05.08.2018 – 04.09.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 15.82 лв., както и потребени услуги в размер на 5.42 лв. /Други услуги с добавена стойност 5.00 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0.38 лв. и Разговори към „Грижа за клиента” 0.04 лв./, които били в общ размер на 21.24 лв. без ДДС - 25.49 лв. с вкл.ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 2.99 лв. с вкл.ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 28.48 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 3.88 лв., претендираната сума по фактурата е 24.60 лв.

Фактура № 7278957245 от 05.10.2018 г., с падеж на 20.10.2018 г. била издадена за отчетния период 05.09.2018 г. – 04.10.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 15.82 лв., както и потребени услуги в размер на 0.75 лв. /такса за спиране на номер 0.75 лв./, които били в общ размер на 16.57 лв. без ДДС - 19.88 лв. с вкл.ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black - 2.99 лв. с вкл.ДДС, а общата сума начислена във фактурата била 22.87 лв.

Излага се, че след предсрочното прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, при условията на който бил ползван процесния номер ***, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № 7281724687 от 05.12.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 195.35 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство NOKIA 2 Black в общ размер на 53.82 лв. с вкл.ДДС.

Прецизира се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на процесния договор (преди 25.05.2020 г.) били уредени от страните в т.11 от договора. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не 2 можела да надвишава сумата от 3 стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Предвид изложеното неустойката за мобилния номер била в размер на 195.35 лв., а сумата представлявала сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС (по 15.82 лв. всяка), а именно 47.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 147.89 лв. между стандартната цена на NOKIA 2 Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 25.05.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 25.05.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

Сочи се, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Отбелязва се, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не било довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договора. Доколкото устройството не било върнато, цената му не била напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договора за лизинг (на основание чл.10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следвало да се отбележи, че договорът бил запазил първоначално уговорения си срок на действие.

Уточнява се, че за мобилно устройство NOKIA 2 Black предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 53.82 лв. с вкл.ДДС, равняващ се на 18 неначислени лизингови вноски.

Така претендираната сума, начислена във фактурата била 249.17 лв.

Изискуемостта на вземанията на ищцовото дружество по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й.

Посочва се, че поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Нова Загора, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 268/2020 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а предвид разпореждането на съда в заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед била връчена на длъжника - ответницата по настоящото дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в законоустановения срок предявили 3 и настоящия иск по чл.422 от ГПК.

Ищцовото дружество моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 268/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, против длъжника - ответницата М.Г.И. с ЕГН **********, както следва: 296.64 лв., представляващи общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури № 7277607715 от 05.09.2018 г., 7278957245 от 05.10.2018 г. и 7281724687 от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендира деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв. - 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и всички разноски в настоящото производство - държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с вкл.ДДС.

Отправил е доказателствени искания с оглед становището на ответника и в случай на преценка от страна на съда, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, както и да се изиска и приложи към настоящото производство ч.гр.д.№ 268/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Моли съдът да приеме като писмени доказателства представените заверени копия от документи по опис.

Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответницата М.Г.И. особен представител, а именно определения за целта от АК - Сливен адв.Р.П. А..

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна, чрез особен представител адв.П.А. от АК – Сливен, преупълномощен от адв.А. е представила писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но го оспорва като недоказан и неоснователен.

Счита че не било ясно по какъв начин били определени сумите, за който се претендира в исковата молба, че ответницата дължи на ищцовото дружество. От изложеното в исковата молба не ставало ясно, дали М.Г.И. е извършвала плащания и в кой момент е спряла да изпълнява задълженията към ищеца.

Постъпила е и молба-становище от ищцовото дружество, с която се поддържат предявените искове и се посочва, че са налице действителни правоотношения между страните, породени от релевирания договорен източник, а предвид липсата на изрично оспорване на автентичността на представените документи, съдът е длъжен да приеме за автро ма изявлението лицето, подписало документа.

Навежда, че безспорно се установява съществуването на валидни правоотношения, а ответницата се е запознала с Общите условия на оператора, достъпни и публично и ги е приела, разполагайки с необходимата степен на информираност.

Не било налице и оспорване на издадените фактури от страна на ответницата в 4 шестмесечния срок съгласно клаузата на чл.31 от ОУ, както и извънсъдебни или съдебни действия във връзка с твърдението, че ищцовото дружество не й е предоставяло достъп до мрежата си или съобщителни услуги.

Твърди се, че е налице едностранно предсрочно прекратяване на процесния договор, поради виновното неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в последователно издадените фактури.

Излага се, че била изпратена покана за доброволно плащане от 06.11.2018 г. на посочения от ответницата адрес, доставена на 14.11.2018 г., с което ищецът положил дължимата грижа да сведе до нейното знание евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните задължения.

Разяснява се още, че съгласно чл.11 от договора, неустойката не надвишавала сумата от 3 стандартни месечни абонамента без вкл.ДДС, а вследствие на нелоялното отношение на клиента, се следвало заплащането и на отстъпката дадена му като такъв за устройството на лизинг.

Изтъква се, че дори и да се приемело, че не били налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, към датата на формиране на силата на пресъдено нещо всички вноски по процесния договор за лизинг са падежирали и са станали изискуеми.