Решение № 9664 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9664 гр. С., 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110105718 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК с правно основание по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. от А. Д. В. срещу „Б.Е.“ АД за вземането по издадената на 21.11.2023г. по ч.гр.д. № 62049/20230г. по описа на СРС, 179 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата от 250 евро., представляваща обезщетение за отмяната на полет № FB *** (***) от 05.07.2023г., ведно със законната лихва и разноските. Ищцата твърди, че била в облигационно правоотношение с ответника по силата на договор за превоз, като закупила самолетен билет за полет от С. до Б. на 05.07.2023г. Твърди, че полетът бил отменен, за което узнала по-малко от 7 дни преди датата му. Твърди, че, вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз, имала право на обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл. 7, параграф 1, буква „а“ от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км. В производството по ч.гр.д. № 62049/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав, в полза на ищцата срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът възразил. Ето защо, ищецът предявява иск за установяване дължимостта на сумата, предмет на заповедта. Претендира законна лихва, както и разноските по делото.

Ответникът „Б.Е.“ АД, не депозира писмен отговор в законоустановения срок. Във възражението по чл.414 ГПК навежда възражение възражението, че полетът е бил отменен поради лоши метеоролгични условия.

С писмено становище, озаглавено Отговор на искова молба, постъпило след насрочване на делото, оспорва иска.

В срока по чл. 414 от ГПК не са направени конститутивни възражения.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. С оглед горното, съображенията на ответното дружество за наличието на обстоятелства, които 1 изключват отговорността му за обезвреда по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента, са преклудирани, а като такива не подлежат на разглеждане.

Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от страните, доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане за ищеца -наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по което ищецът има качеството на пътник, съобразно приетия електронен билет, явяването на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза; както и неговото закъснение над три часа, за което страните не спорят, а на основание чл. 161 от ГПК, във вр. чл. 190 от ГПК, с оглед процесуалното бездействие на ответника да представи, намиращи се в него документи, респ. информация за полета, съдът приема, за доказано.

Не се оспорва пътникът да има потвърдена резервация за полета, чието разстояние е определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е до 1500 км; размер на иска, установен в нормативния акт. Ответникът не твърди и не доказва обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар.

3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 - отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, както и не не твърди и не доказва изключения по чл.5, пар.1,б. „в“ от Регламента. От страна на ответника не се твърди и не се доказва плащане на предявеното парично вземане до края на съдебно дирене. При горната констатация съдът приема, че искът за главница следва да бъде уважен изцяло. Доколкото процесното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде пресъдена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд.

Ищецът претендира съдебни разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса и 400,00 лв.адвокатско възнаграждене по ч.гр. дело №62049/2023 г., СРС, и в настоящото производство – 25,00 лв. –държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е оспорил като прекомерно платеното от ищеца възнаграждение за правна помощ. Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, приема възражението по чл. 78, ал 5 от ГПК на ответника за неоснователно, поради което сторените разноски се дължат в пълен размер.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Д. В. с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, дължи на А. Д. В. с ЕГН: **********, сумата 250 евро – главница, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор за въздушен превоз - закъснение на полет №FB*** от С. до Б. от 05.07.2023 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №62049/2023 г. по описа на СРС.

2

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на А. Д. В. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 425,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело 62049/2023 г. и сумата от 425лв. – съдебни разноски по гр. дело № 5718/2024 г., и двете по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3