Решение № 260204 от 21.05.2021, Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е № .... гр. Лом, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Орманова гр. д. № 182 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от К.И.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат при АК - Монтана – Р.Б.. съдебен адрес:*** против „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Т.К., със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. „Добруджа” № 21, кумулативно обективно съединени искове по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 223, ал.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо 5027,00 лв., в т.ч. 4200 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - БТВ за 6 месеца и 827,00 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224. ал. 1 от КТ за 3 дни за 2018 г., за 18 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 r., или no 31.81 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от 5027,00 лв. от датата на исковата молба до окончателното издължаване. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „машинен оператор шиене на облекла”, като е прослужила при ответника времето от 20.02.2002г. до 12.10.2007 г. - 5 години, 7 месеца и 22 дни, времето от 17.11.2008 г. до 28.03.2017г. - 8 години, 4 месеца и 11 дни, времето от 07.09.2017 г. до 29.04.2020г. - 2 години, 7 месеца и 22 дни. Със заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. ТПО е прекратено, като е посочено основание чл. 325, т. 1 от КТ, с причини за прекратяване на ТПО - по взаимно съгласие на страните и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 67а от КСО, но всъщност основанието за прекратяване на ТПО е чл. 327, ал. 1, т. 12 ог КТ, за което говори и определеното в заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. След прекратяването на ТПО ответникът не е изплатил на ищцата общо 5027 лв., в това число 4700 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - БТВ за 6 месеца; 827 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 3 дни за 2018 г., за 18 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 г., или по 31,81 лв. за 1 ден неизползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 177 от КТ.

Неправилно ответникът в заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. е посочил, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222. ал. 3 от КТ - БТВ за 2 месеца, понеже същата е отработила при ответника общо 16 години и 8 месеца.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Заявено е, че предявените искове са вероятно допустими. Не се оспорва претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 827 лева. Оспорва се размера на претенцията по чл. 222, ал. 3 от КТ по исковата молба в размер на 4200 лева.

Сочи се, че общата сума на 6 брутни работни заплати е 4099,30 лв. Част от тази сума в размер на 265,62 лева е преведена от Дружеството на 30.06.2020г. по банкова сметка ***, който й се дължи на претендираното основание, е 3833,58 лв.

Поради това се иска съдът да вземе предвид при постановяване на решението платената сума от 265,62 лв.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Р.Б., който поддържа иска и представя писмена защита.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В случая не е спорно обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено. Не е спорна и дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, която се признава по основание и размер изрично в отговора на исковата молба.

Всички останали обстоятелства са спорни.

Между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно което ищцата е работила при ответника на длъжност „работник на машина“ за периода от 20.02.2002г. – 12.10.2007г., или прослужено време от 5 години, 7 месеца и 22 дни, прекратено по чл. 325,т.1, видно от трудова книжка серия Р № 816091 /л.12 от делото/.

Ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност „оператор на машина“ в „БЕЛТЕКС - М“ АД, гр. Монтана за периода от 16.10.2007г. – 07.11.2008г. или прослужено време 1 година, 0 месеца и 21 дни, прекратено по чл. 326, ал. 1 КТ, видно от трудова книжка серия Р № 816091 /л.13 от делото/.

Съществувало е трудово правоотношение, съгласно което ищцата е работила при ответника „ТИХ ТРУД- ЛОМ“ ЕООД на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“ за периода от 17.11.2008г. – 28.03.2017г., или прослужено време от 8 години, 4 месеца и 11 дни, прекратено по чл. 325, т.1, видно от трудова книжка серия Р № 816091 /л.14 от делото/.

За времето от 28.03.2017г. до 28.07.2017г. или за 4 месеца от ТП на НОИ- Монтана ищцата е получавала обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО, зачитащо се за трудов и осигурителен стаж.

Съществувало е трудово правоотношение, съгласно което ищцата е работила при ответника „ТИХ ТРУД – ЛОМ“ ЕООД на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“ за периода от 07.09.2017г. – 29.04.2020г., или прослужено време от 2 години, 7 месеца и 22 дни, прекратено по чл. 325, т.1, видно от трудова книжка серия Т № 083801 /л.17 от делото/.

Със Заповед № ЛС/ЗО-06/29.04.2020г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „машинен оператор шиене на облекла“, считано от 29.04.2020г., поради „взаимно съгласие на страните и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 67а КСО“. С тази заповед е разпоредено изплащането на обезщетение на осн. чл. 222 ал. 3 от КТ – 2 месечни БТВ и обезщетение на осн.чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. – 3 дни, за 2019г. – 18 дни и за 2020 г. – 5 дни.

Постъпило е по делото писмо на ТП на НОИ,

ТП – Монтана с вх. № 264497/18.03.2021г., видно от което ищцата е придобила пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО на 18.08.2020г. На 24.10.2019г. е подала заявление в ТП на НОИ - Монтана за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на основание чл. 68а от КСО. С разпореждане № ********** от 21.11.2019г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО с начална дата на пенсията – 24.10.2019г.

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след прекратяването на ТПО с ищцата, ответникът следва да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1366.40 лв. – при изплащане на две брутни трудови възнаграждения /683,19 х2/ и 4099,14 лева /683,19 лв. по 6 месеца/ - при дължимост на шест брутни трудови възнаграждения. Размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск според експертното заключение е в размер на общо 845,78 лева за общо 26 работни дни - за 2018г. – 3 дни, за 2019г. – 18 дни и за 2020 г. – 5 дни.

С оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ ищцата е следвало да докаже, че е работила при същия работодател последните 10 години от трудовия си стаж и че отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на дължимото и́ се обезщетение. Ответникът е следвало да докаже, че е заплатил на ищцата дължимото обезщетение при пенсиониране, в случай че бъдат доказани предпоставките за дължимостта му.

В теорията това обезщетение се нарича гратификационно (благодарствено) плащане и се приема, че е израз на благодарността на работодателя за продължителната работа на работника или служителя. Без значение е моментът на прекратяването: дали съвпада с момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или след това - в един по-късен момент. /В този смисъл М, В., Трудово право. Десето преработено и допълнено издание, Сиби, 2018., с. 681/

Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ и трайната съдебна практика, както и Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, предпоставките за придобиване правото на обезщетението по този текст са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В случая се установи безспорно от обсъдените доказателства, че съществувалото между страните трудово правоотношение е било прекратено на 29.04.2020г. и към същия момент ищцата е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на основание чл. 68а КСО, настъпило на 24.10.2019г., видно от писмо на НОИ, в което се сочи, че на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО с начална дата 24.10.2019г. Съгласно чл. 222, ал. 4 КТ, алинея 3 на чл.222 КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. С оглед на това съдът приема, че са налице първите две от сочените по-горе предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.

Налице е и третата предпоставка – трудовият стаж да е бил придобит при същия работодател – „ТИХ ТРУД- ЛОМ“ ЕООД. Действително, в последните 10 години за периода 29.04.2010г. - 29.04.2020г., ищцата за определен период от време не е работила в ответното дружество, а именно за периода от 28.03.2017г. – 28.07.2017г. През тези 4 месеца от ТП на НОИ- Монтана ищцата е получавала обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО, зачитащо се за трудов и осигурителен стаж. Лицето, с което работодателят е прекратил трудовото правоотношение, обаче следва да бъде третирано като лице, което през последните 10 години към момента на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е работило без прекъсване при един и същи работодател. Регистрацията му за срок от 4 месеца в Бюро по труда не съставлява промяна на работодателя. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ това лице има право на обезщетение в размер на 6 БТВ.

Правото на пенсия трябва да е било придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение и това в случая е налице – трудовото правоотношение е прекратено на 29.04.2020г., а правото по чл. 68а КСО за ищцата е възникнало на 24.10.2019г. /приетата за начална дата на отпускане на пенсията съгласно цитираното писмо на ТП на НОИ – Монтана/. Обезщетението се дължи еднократно при първоначалното прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това /Определение № 469 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 1909 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. КТ не забранява упражняването на правото по чл. 222, ал. 3 КТ да се осъществява в случаите, когато е сключен нов трудов договор със същия работодател /Определение № 987 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на Върховен касационен съд/, а в настоящия случай ищцата е имала общо три трудови договора с ответното дружество, два от които за относимия към спора 10-годишен период.

Единственото условие, което законодателят въвежда относно трудовия стаж, е работникът да не е работил при друг работодател през последните 10 години. В случая е установено, че ищцата е работил през последните 10 години при същия работодател, поради което претенцията й е основателна.. Терминът „непрекъснат трудов стаж" е изоставен в трудовото ни законодателство / Решение № 1369 от 04.11.1999 г. по гр. д. № 392/99 г. , III г. о. на Върховен касационен съд на РБ, докладчик съдията Ценка Георгиева/, а и самата разпоредба на чл. 222, ал. 3 в приложимата редакция към датата на прекратяването на трудовото правоотношение (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) въвежда изискване ищецът да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж, а не сборът от трудовия му стаж да е равен на пълни 10 години, т.е. необходимо е последните 10 години от трудовия „живот“ на лицето да са протекли само при работодателя, от когото се претендира гратификационното обезщетение. В случая за релевантния период от 29.04.2010г. до 29.04.2020г. лицето е работило само в ответното дружество, с единствено прекъсване поради регистрация в Бюро по труда за период от четири месеца, през които е получавало обезщетение по чл. 54б, ал. 3 КСО.