Решение № 342 от 15.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Русе, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500769 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 437 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Ю. И. В. от гр. Русе чрез адв. М. В. АК Русе против Постановление от 24.09.2026 г. по изп. д. № 671/2012 г. по описа на ЧСИ В. М. за разноските и против наложеният му запор върху трудовото възнаграждение, което получава от ******* и върху банковите му сметки в ПИБ АД и Банка ДСК АД.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваните действия. По отношение на наложените запори възразява, че не му е била връчена ПДИ относно точния размер на задължението и основанието, поради което те са наложени. В Постановлението за разноските оспорва начислената му такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 541,76 евро с ДДС, по съображения, че до 16.09.2026 г. изп. действия по делото са били спрени по молба на взискателката от 25.11.2014 г. Прави и възражение за погасяването им по давност. Намира за неправилно и незаконосъобразно Постановлението в частта, с която за периода от 14.10.2025 г. до 16.09.2026 г. му е начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 95,49 евро с ДДС отново с доводи, че до 16.09.2026 г. изп. действия са били спрени по молба на взискателя от 25.11.2014 г. Поддържа незаконосъобразност на Постановлението и в частта, с която по молбата 1 на взискателката Д.Г. от 16.09.2026 г. са му начислени такси и разноски, в т. ч. адв. възнаграждение в размер на 280 евро. Заема позиция, че през периода от 25.11.2014 г. до 16.09.2026 г. изп. производство е било спряно, а той е изпълнявал добросъвестно ежемесечните си задължения за издръжка в определения от съда размер, дори доброволно плащал по- висок размер. С молба от 16.09.2026 г. взискателката възобновила производството като поискала предприемане на принудителни действия, в отговор на която ЧСИ наложил обжалваните от него запори. На 24.09.2026 г. незаконосъобразно изтеглил от банковата му сметка 1149,11 евро, за което му била начислена такса за изходящ превод. Поддържа, че посочените в запорните съобщения задължения платил доброволно още на 15.09.2025 г., когато изп. дело било спряно.

Заема позиция, че твърдението на взискателката, че е уведомена за наличието на суми до поискване едва след предприемане на принудителните действия и изрично поискала спирането им са неотносими и не санират незаконосъобразносттта на предприетите от ЧСИ действия. Възразява, че за начислените му такси и разноски не са му връчени никакви документи- фактури или сметки за дълга, а претендираното адв. възнаграждение е недължимо, тъй като липсва дълг и вина от негова страна.

Претендира отмяна на обжалваното постановление. Иска да му бъдат присъдени разноски за изп. производство в размер на 100 евро.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани писмени възражения от взискателя Д.Н.Г..

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в мотивите на съдебния изпълнител, както и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство по дело № 671/2012 г. по описа на ЧСИ В. М. е образувано на 01.12.2012 г. по молба на Д.Н.Г. против Ю. И. В. от гр. Русе въз основа на изп. лист, издаден по гр. д. № 1739/2012 г. за събиране на м.и. на д. В., род. на ********* г. Принудителното производство е насочено против получаваното трудовото възнаграждение на длъжника, от запора на което са погасявани задълженията му до 17.11.2014 г. С молба вх. № 38688/25.11.2014 г. взискателката е поискала вдигане на наложения запор на трудовото възнаграждение, както и да не бъдат предприемани други изп. действия. Липсва искане за прекратяване на изп. производство. Не е постановяван и акт на съдебния изпълнител за неговото спиране.

На 16.09.2025 г. с молба вх. рег. № 83032 взискателката е заявила, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си от октомври, 2025 г., поради което поискала и предприемане на принудителни действия против неговото имущество, възлагайки на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Във връзка с това 2 съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до Банка ДСК АД, ПИБ АД и работодателя му *****. За предприетите действия длъжникът е уведомен на 21.09.2026 г. С молба от същата дата, вх. рег. № 83786, чрез адв. М. В., поискал прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вдигане на наложените запори и възбрани и възлагане в тежест на взискателката на сторените от него разноски в размер на 100 евро. Към молбата са приложени 11 разписки от EasyPay за платени от него и. за периода от октомври, 2025 г. до септември, 2026 г. в общ размер на 1818,15 евро. С молба от 23.9.2026 г. взискателката потвърдила пред ЧСИ получените плащания. Уточнила, че едва след предприетите от ЧСИ принудителни действия длъжникът се свързал с нея и я уведомил, че променил начина на плащане на месечните и., като вместо по пощата, както ги изплащал преди това доброволно години наред, вече ги изпращал чрез EasyPay. Заявила, че не възразява той да й заплаща лично дължимите суми и поискала спиране на изп. дело.

Във връзка с постъпилите молби от длъжника и от взискателката е постановено обжалваното в настоящото производство Постановление от 24.09.2026 г., с което ЧСИ отказал да прекрати изп. производство и да вдигне наложените мерки. Разпоредил доброволно платените и признати като получени от взискателката сума да бъдат приспаднати от дълга по делото. Постановил спиране на изп. производство. Определил и неплатените такси и разноски към съдебния изпълнител в общ размер на 709,85 евро, включващи 541,76 евро с ДДС такса по т. 26 за периода от 17.11.2014 г. до 14.10.2026 г.; 95,49 евро с ДДС такса по т. 26 във връзка с плащанията чрез EasyPay, 72,60 евро такси и разноски по т. 2, т. 5, т. 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ. Уважил и искането на взискателката за присъждане на 280 евро адв. възнаграждение. По повод на това е постъпила и жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, по която въззивният състав намира следното:

Принципно е положението, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи върху „събраната сума“ при изпълнение на парично вземане. Трайно в практиката е възприето, че когато плащането е извършено след започване на изпълнителното производство, таксата по т. 26 може да се дължи и ако плащането е станало пряко на взискателя, а не по сметка на ЧСИ. Това е прието в Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 171 от 5.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6473/2014 г., IV г. о., ГК, както и в Решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д.

№ 4389/2015 г., 5-членен състав, докладчик съдията Р. Л. Основателни в този смисъл са изложените в мотивите на ЧСИ доводи. Това е така обаче само когато плащането е извършено при реално висящо и поддържано изпълнение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените случаи, един от които е когато 3 изпълнителните действия са изоставени от взискателя. Хипотезата на „изоставяне на изпълнението от взискателя“ е налице, когато започнатото изпълнително производство или конкретни изпълнителни действия не продължават поради поведение на самия взискател, т. е. по негова воля или поради негово бездействие, а не по причина, която произтича от длъжника или от закона.

Тези принципни положения отнесени към конкретния казус- образувано изп. дело за събиране на месечни и. на дете налагат допълнително да се отчете и обстоятелството, че при делата за издръжка не настъпва прекратяване поради двегодишно бездействие, тъй като изключението е изрично предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отделно от това, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението по чл. 433, ал. 2 ГПК. В конкретния случай в молбата на взискателката на 25.11.2014 г. липсва искане, респ. акт на съдебния изпълнител за спиране на делото по смисъла на чл. 432 ГПК, т. е. делото не е било и спряно по смисъла на закона. От това обаче не следва, че само защото делото е останало формално висящо, всяка платена извънсъдебно месечна издръжка автоматично се превръща в „събрана сума“ по изпълнителното дело. Законът не приравнява висящността на делото на реално извършено събиране от съдебния изпълнител. С молбата си от 25.11.2014 г. взискателката е поискала да бъде вдигнат запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника и да не бъдат предприемани принудителни действия. Това поведение обективира отказ от продължаване на принудителното изпълнение и преминаване към доброволно извънсъдебно изпълнение. Именно такава хипотеза е призната в практиката на ВКС като изключение от общото правило разноските да са за сметка на длъжника. В Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК. В сходен смисъл е и Определение № 689 от 1.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1091/2013 г., I т. о., ТК.

В конкретния случай плащанията за периода от 17.11.2014 г. до 14.10.2026 г. не са постъпвали по сметка на ЧСИ, не са били резултат от поддържани изпълнителни способи и не са били събрани чрез процесуални действия по принуда. Те са извършвани пряко между страните, извънсъдебно, чрез пощенски записи и липсва необходимата причинна връзка между висящото дело и всяка отделна месечна вноска.

Според практиката на ВКС при липса на принос на ЧСИ за погасяване на вземането не се дължи пропорционална такса. Този принцип е изведен в Решение № 60183 от 22.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2021 г., IV г. о., ГК. Макар делото да е по различна фактическа обстановка, правното разрешение е приложимо и в настоящия случай: таксата по т. 26 не може да се начислява откъснато от действителния принос на ЧСИ за събирането на конкретните суми. Само за пълнота следва да се отбележи, 4 че за периодичните плащания законът предполага текущо отчитане на реално изплатените суми, а не еднократно начисляване след 12 години за суми, минали извън делото. По чл. 53, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, с изключение на случаите на погасяване на задължения за минало време.

Макар тази норма да е от тарифата за държавните съдебни изпълнители, тя изразява общата логика на таксуване при периодични вземания: текущо и по отношение на реално изплатени по изпълнението суми. Тази уредба не подкрепя подход, при който без текущо събиране по делото и без изпълнителни действия се натрупва със задна дата пропорционална такса върху 12 години доброволни плащания извън делото.

В обобщение, настоящият състав приема, че процесното изпълнително дело е останало формално висящо поради особеността на делата за издръжка. След началните действия на взискателката, считано от 17.11.2014 г. за период от 12 години плащанията са извършвани доброволно и извънсъдебно чрез пощенски записи. ЧСИ не е събирал тези суми в изпълнителното производство и не е имал принос за тяхното получаване, поради което липсва основание сумите да бъдат третирани като „събрани“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Налице е фактическо изоставяне на изпълнителните действия за този период от взискателката по смисъла на практиката по чл. 433 ГПК и чл. 79 ЗЧСИ.