Решение № 201 от 23.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. гр. Добрич, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева М.

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф в присъствието на прокурора Т. Д. Т. и М. Ив. М. като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20263200500172 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 2978/10.02.2026 год. (постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо 09.02.2026 г.) на Г. М. М. с ЕГН ********** от гр. В., чрез процесуалния си представител адвокат Е. Е. от АК – гр. В., срещу решение № 1155/22.12.2025 год. по гр. Дело № 2550/2024 год. по описа на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Окръжен съд - Варна, Софийски градски съд и Върховен касационен съд искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 583/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Със същото решение Г. М. М. е осъдена да заплати на Софийски градски съд юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и на Върховен касационен съд юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е регистрирана в ДРС на 10.02.2026 г., като е изпратена чрез пощенски куриер на 09.02.2026 г., 1 от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 27.01.2026 г.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Оплакването във въззивната жалба е и за допуснати процесуални нарушения поради липсата на мотивираност и обоснованост на формираните от ДРС правни изводи.

Оспорват се изложените от решаващия съд съображения относно наличието на поведение от страна на ищцата, настояща въззивница, което е създало пречки за движението на делото и е допринесло за продължителността на съдебното производство, като в тази насока са посочени множеството молби, с различен характер, адресирани до съда от страна на Г. М. М.. На следващо място се изразява несъгласие с приетото от районния съд, че продължителността на съдебното производство повече от пет години е нормална и разглеждането на делото не надхвърля разумния срок.

Добричкият районен съд неправилно е приел в обжалваното решение, че не е налице забавяне от страна на съда при разглеждане на делото в различните съдебни инстанции, като според въззивната страна забавянето на разглеждането на делото се дължи на просрочие на разумните срокове без видима причина и без да е налице неизпълнение от страна на ищцата на дадените й указания и/или без да са налице несвоевременни и неразумни действия от нейна страна. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение да бъде отменено а предявените искове уважени, доколкото същите са доказани по основание и размер

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмени отговори по жалбата са подадени от въззиваемите страни, чрез техните процесуални представители, според които решението на Районен съд – Добрич като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура, в качеството й на контролираща страна, заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в 2 обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 2550/2024 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 90284/30.11.2023 г. (по регистъра на Районен съд – Варна) на Г. М. М. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ***, с която срещу Административен съд Варна, Окръжен съд Варна, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са предявени искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,причинени и в резултат на нарушение правото на разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното гр. дело № 583/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна.

Първоначално производството по делото е било образувано пред Варненския районен съд – гр. дело № 15464/2023 г., като след отвод на всички районни съдии от районните съдилища, включени в съдебния район на Окръжен съд - Варна, а именно Районен съд – Варна, Районен съд – Девня и Районен съд – Провадия, Апелативен съд – Варна с определение № 497/09.08.2024 г. по ч. гр. дело № 374/2024 г. е изпратил на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК гражданското дело, образувано по подадената от Г. М. М. искова молба с вх. № 90284/30.11.2023 г. по описа на Районен съд – Варна за разглеждане от Районен съд – Добрич.

С определение № 895/03.04.2025 г. на осн. чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска по отношение на Административен съд Варна, производството по делото в частта на предявения иск срещу посочения съд е прекратено.

Според изложените в исковата молба и в уточняваща молба с вх. № 2242/10.01.2024 г. (по регистъра на Районен съд Варна) твърдения за факти и обстоятелства, поддържани и в съдебно заседание, чрез назначеният особен представители на ищцата адвокат Е. Е. от АК – гр. В., Г. М. е подала на 13.03.2017 г. молба до Административен съд – Варна, по която е било образувано съдебно производство на 14.03.2017 г. С определение № 3

653/16.03.2017г. същото е прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд – Варна, където на 23.03.2017 г. е образувано гр. дело № 583/2017 г. по описа на същия съд. На 24.03.2017 г. ВОС е изискал от АК – гр.

В. да посочи адвокат за осъществяване на безплатна правна помощ, каквото искане е отправено с исковата молба. Производството пред Окръжен съд Варна било оставяно многократно без движение, поради което ищцата била в неизвестност относно движението на процеса, което я притеснявало ежедневно. М. изпитвала несигурност относно разглеждане на делото, което довело до повишената тревожност, имала главоболие от системното напрежение, ставала лесно раздразнителна с близките си. По искане на ищцата е бил заменен процесуалния представител на страната, като в периода от 28.07.2017 г. до 15.09.2017 г., съобщенията са изпращани до адреса на новоназначения адвокат без адвокатът да е уведомен по надлежния ред за назначаването му. По този начин съдът е извършил още действия, с които е станал причина за забавянето на процеса. На 18.10.2017 г. е конституиран посочения от ищцата ответник и исковата молба е изпратена за отговор.

Забавянето на производството влошавало психичното здраве на ищцата, която изпитвала системно нарушение на съня, не можела да спи повече от 3 часа на денонощие, защото се тревожела, че делото няма да бъде разгледано. Стояла тъжна и меланхолична, загубила апетит. Чувствала се в безизходица, тъй като не можела да промени по никакъв начин поведението на съда, използвайки законовите възможности.

Производството пред Софийски градски съд е образувано на 13.12.2017 г. Едва на 10.08.2018 г. – девет месеца след постъпване и разпределение на делото съдът е приел исковата молба за редовна. Ищцата считала, че е лишена от правото на справедлив съдебен процес. Появили се нови психосоматични реакции, изразяващи се в потиснатост, депресивност, безпричинно избухване в плач, което тревожело близките и и внасяло допълнително притеснение за нея. Откритото съдебно заседание е било насрочено на 17.12.2018 г. Поради неправилно извършени действия по връчване на съобщения за провеждане на открито съдебно заседание производството било отложено за 13.05.2019 г., което било прекомерно дълъг срок без да е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Притеснението, безнадеждността и чувството за малоценност неизбежно присъствали в живота на ищцата, тя не можела да спи, да се храни, изпитвала постоянно главоболие. Второто съдебно заседание е било насрочено за 11.11.2019 г., когато бил даден ход на устните състезания, като съдебното решение е постановено на 18.12.2019 г. Периодът на очакване 4 донесъл на ищцата напрежение и потиснатост. Жалба срещу решението е била подадена на 27.01.2020 г., а едва на 28.09.2020 г. е постъпила жалба от страна на ответника и отговор от същия на подадената от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Ищцата изпитвала несправедливо отношение от забавянето, на което била подложена при администриране и постановявване на съдебни актове. Претърпяла хипертонични кризи, изпитвала тежест и гадене, продиктувано от психическо напрежение във връзка с бавенето на процеса.

Производството пред Апелативен съд - София продължило по в.гр. дело № 4008/2020 г. На 08.02.2021 г. било проведено открито съдебно заседание, като съдебният акт бил постановен 12.04.2021 г. Чувството на безнадеждност и загубата на доверие в съдебната институция било безвъзвратно. Ищцата била твърдо убедена, че съдебната система в страната е настроена негативно спрямо хора с влошен финансов статус и влошено здравословно състояние и се предприемат действия от страна на съда да бъде заставена да се откаже от воденето на дела за разрешаване на проблемите с държавни или общински органи. В законоустановения срок е била подадена касационна жалба, входирана на 21.5.2021 г. Отговор на касационната жалба е постъпил на 06.08.2021 г. С определение № 9236/02.06.2022 г. не е допуснато касационно обжалване – срок, за който се твърди, че е неразумен и извън нормите на международното право и практиката на ЕСПЧ. Предвид гореизложеното се настоява, че на ищцата са и нанесени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, стрес, унижение, потъпкване на човешкото достойнство потиснатост, нервно напрежение в резултат разглеждане на делото и решаването му в срок, който надхвърля разумния, както и притеснение за влошаване на общото и здравословно състояние.

В срока и по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от Окръжен съд - Варна, според който предявеният иск е недопустим, поради липсата на доказателства за започнала и изчерпана процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, приключването на която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

В условията на евентуалност, ако исковата претенция е допустима, са изложени съображения и възражения срещу основателността на иска, според които общата продължителност на гр. дело № 583/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна е в размер на приблизително пет години и три месеца, считано от 13.03.2017 г. - датата, на която е подадена исковата молба, до 02.06.2022 г., 5 когато Върховният касационен съд е постановил окончателен съдебен акт, която продължителност не явява неразумна по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ във вр. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

С отговора е дадено описание на фактическата обстановка по движението на делото пред Окръжен съд - Варна: производството по делото е образувано на 17.03.2017 г., след прекратяване на адм. дело № 648/2017 г. по описа на Административен съд - Варна и изпращането му по подсъдност. С определение № 808/24.03.2017 г. ВОС е освободил Г. М. от задължението за заплащане на такси и разноски в производството по делото, а с определение № 859/29.03.2017 г. й е назначил процесуален представител като и е предоставена правна помощ. Производството по делото е оставено без движение за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.