Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 288 от 28.06.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 232/2024
Вид
Решение № 288
Подписан
28.06.2024
В сила
02.12.2025
Състав
Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 207, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
  • чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 58 · Наказателен кодекс
  • чл.58, б.Б · Наказателен кодекс
  • чл. 59 · Наказателен кодекс
  • чл. 59, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Русе, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря И.Иванова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20244500100232 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени от Н. Р. А. от гр. Сливо поле, обл. Русе чрез адв.

Г. Г. АК против Прокуратурата на Р България искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и имуществени вреди в размер на 6400 лв.

Ищецът твърди, че на 06.01.2021 г. е задържан въз основа на заповед за задържане за извършване на престъпление от общ характер по ДП № 4309/2019 г. по описа на ОП Русе. На 09.01.20121 г. е изготвено искане от Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение по отношение на него „задържане под стража“, уважено от ОС- Русе по НОХД № 33/2021 г. От страна на Окръжна прокуратура-Русе са повдигнати обвинения по чл. 302, т.1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК. С постановление на прокурор от ОП Русе от 239.04.2021 г. на ищеца е наложена и забрана да напуска пределите на Р България.

По така повдигнатото от Прокуратурата обвинение по НОХД №634/2021 г. с присъда № 22/18.10.2021 г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по по чл. 302, т.1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 58 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок, глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да заема държавна длъжност в МВР и право да упражнява полицейска професия за срок от три години. Признат е за невиновен по отделни детайли от престъплението подкуп и изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1 НК по силата на чл. 9, ал. 2 НК. Тази присъда е потвърдена с Решение № 5/16.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 289/2022 г. на ВТАС по отношение на него. С Решение № 139/19.04.2023 г. по н. д. № 274/2023 г. ВКС, ІІ Н.О. изменя решението на ВТАС в частта, в която е потвърдена присъда № 22/18.10.2021 г., постановена от ОС Русе по НОХД № 634/2021 г. досежно наложените на ищеца наказания лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява полицейска 1 професия за срок от три години, като на основание чл. 58, б. „б“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ВКС определя наказание лишаване от свобода и лишаване от горепосочите права за срок от две години, а в останалата част оставил в сила решението.

Ищецът заявява, че взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ е необоснована и в нарушение на материалния закон. Не били налице условията по чл. 63 НПК за вземането й. Изводът на прокуратурата, че съществува реална опасност да се укрие или да извърши ново престъпление бил необоснован.

Заявява, че е семеен, с две деца, трайно установен в гр. Сливо поле, където живее и работи. Нямало доказателства, че има намерение да се укрива. Престъплението, за което бил привлечен за обвиняем, не било извършено повторно, нито в условията на опасен рецидив. Не бил осъждан за друго престъпление от общ характер. За престъплението, към което бил привлечен като обвиняем в закона не било предвидено наказание не по-малко от 10 години. Не били налице и кумулативните предпоставки по чл. 68, ал. 1 и ал 5 НПК, за да му налага прокуратурата забрана за напускане на страната. Ищецът заема позиция, че с тази мярка били ограничени гражданските му права и свободата на движение и пътуване за период от над две години, като забраната била отменена едва на 09.06.2023 г. Тя била неоснователна, прекомерна, взета неправилно и необосновано, за твърде дълъг период.

Заявява, че по едното от така повдигнатите му обвинения бил оправдан, по другото частично оправдан и осъден условно на две години. Нито една от трите инстанции не го осъдила ефективно да лежи и да бъде лишен от свобода.

Наказателното производство засегнало личната му свобода. Бил задържан от 06.01.2021 г. до 08.01.2021 г. по Заповед за задържане на инспектор от Дирекция „Вътрешна сигурност“ и от 09.01.2021 г. до 29.04.2021 г. с наложената му от ОС Русе по искане на РОП мярка за неотклонение „задържане под стража“. Бил в ареста близо 4 месеца с престъпници, които задържал и против които работил в изпълнение на професионалните си задължения. Това го карало да изпитва неудобство, силно притеснение, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното му общуване, уронване на доброто му име в обществото и не на последно място изпитвал страх за живота си. Тревожност и безпокойство изпитвал и понастоящем. Променил се в негативен план. Станал затворен и неспокоен, изгубил съня си. Дълго време не можел да вижда двете си деца, да бъде с жена си и близките си. Личните отношения с близките му били засегнати сериозно. Бил лишен, той и семейството му, от препитание. Не можел да подсигурява финансово децата и съпругата си. Престоят му в ареста бил процесуално следствие от действията на следствените и правозащитните органи. Продължителността и обосноваността на взетата по отношение на него възможно най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и забраната да напуска страната не съответствали на повдигнатите му обвинения и личностната му характеристика. Ограниченията на правата и свободите му в рамките на наказателното производство били прекомерни и необосновани. Ищецът твърди още, че в резултат от престоя в ареста се влошило и здравословното му състояние, отключил хипертония.

Станал недоверчив, отбягвал контакти с приятели. И към настоящия момент все още се притеснявал да общува с близки и познати и да излиза от дома си.

Заема позиция, че в дадения случай бил лишен от свобода близо 4 месеца без да има влязла в сила присъда. Нямало и последваща присъда, която да оправдае неговото прекомерно задържане и лишаване от свобода.

Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати 30 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди, причинени от 2 необоснованото, неправилно и прекомерно задържане под стража за период от 113 дни, ведно със законната лихва, считаното от 09.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и 6400 лв. за имуществени вреди, представляващи доходите, от които бил лишен за периода от четири месеца на база средната работна заплата за периода за област Русе, възлизаща на 1600 лв., ведно със законната лихва от датата на задържането му 09.01.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира разноски за адв. възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал писмен отговор, в който се поддържа становище и са изложени обстоятелства за неоснователност на исковете като недоказани. Заема позиция, че обстоятелството, че влязлата в сила осъдителна присъда е изменена само по отношение на размера на наложените наказания доказва правилността на законното задържане на ищеца под стража в рамките на цялото наказателно производство. Това задържане било прекратено по инициатива на прокуратурата на 29.04.2021 г. след като били констатирани законовите предпоставки по чл. 63, ал. 6, вр. ал. 3 НПК- отпадане на опасността на обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление. Този прокурорски акт бил обусловен и обоснован от събраните доказателства за това и конкретно тези събрани едва и след 28.04.2021 г., когато след повторния разпит на ищеца /тогава обвиняем/ той признал вината си за извършване на престъпленията и съдействал за разкриване на обективната истина. Поради това ответникът заема позиция, че за времето от 06.01.2021 г. до 29.04.2021 г. ищецът, тогава обвиняем бил задържан под стража при наличие на законовите предпоставки за това. Наказателното производство приключило срещу него с влязла в сила осъдителна присъда и поради това претенциите му били изцяло неоснователни. Продължилото близо четири месеца задържане под стража на ищеца било последица от законосъобразни актове на съда и прокуратурата, постановени по реда на НПК и в съответствие с практиката на ЕСПЧ.

Искът за неимуществени вреди ответникът намира и за прекомерен, несъобразен с чл. 52 ЗЗД. Възразява за липсата на причинна връзка между задържането под стража и твърдяните за настъпили и преживявани здравословни и психологични проблеми на ищеца. Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди, като го намира за неоснователен като недоказан. В частност възразява за липсата на доказателства за причинната връзка между неполученото възнаграждение и воденото наказателно производство. Заема позиция, че причина за лишаване от възнаграждение пряко се явява дисциплинарното производство срещу ищеца от работодателя му. Липсвали доказателства за това неполучено възнаграждение и неговите елементи.

Ответникът възразява и срещу началния момент, от който се претендира законна лихва. Въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Със заповед за задържане от 06.01.2021 г., издадена от Г.А.- инспектор в сектор ОЗ при отдел о4 в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР- събрани данни за извършено престъпление от общ характер по ДП № 4309/2019 г. по описа на ОП Русе.

С Постановление от 07.01.2021 г. на прокурор от ОП Русе, на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 199 НПК, ищецът Н. Р. А. е задържан за извършване на престъпление по чл.

302, т. 1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, 3 обвиняем по ДП № 4309/2019г. по описа на ОП Русе за 72 часа, считано от 18:50 часа на 07.01.2021 г. до довеждането му пред съда.

С Определение № 10/09.01.2021 г., постановено по ЧНД № 33/2021 г. от ОС Русе по отношение на ищеца Н. А., обвиняем по ДП № 4309/2019 г. по описа на ОП Русе е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това определение е обжалвано от Н. А. и потвърдено с Определение № 27/22.01.2021 г., постановено по ВЧНД №19/2021 г., което е окончателно.

С Постановление от 29.04.2021 г. на прокурор от ОП Русе е изменена по отношение на Н. А. взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 6000 лв. и е постановено същият да бъде незабавно освободен от ареста след внасянето й. С Постановление от същата дата на ищеца е забранено да напуска пределите на Р България освен с разрешение на прокурор. Тази забрана е отменена с Постановление от 09.06.2023 г. на прокурор от ОП Русе след приключване на наказателното производство.

На 19.08.2021 г. в Окръжен съд Русе с вх. № 5347 е внесен обвинителен акт срещу трима обвиняеми, един от които ищеца за престъпления по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал,1, т.2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 18, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Образувано е НОХД № 634/2021 г. по описа на РОС.

По него с присъда № 22/18.10.2021 г. ищецът Н. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.302, т.1, пр.6, вр. чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК и вр. чл. 58 а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок; глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да заема държавна длъжност в МВР и право да упражнява полицейска професия за срок от по три години.

Признат е за невиновен по определени детайли от престъплението подкуп и изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.339,ал.1 НК /по силата на чл.9,ал.2 НК/. Със същата присъда на основание чл. 59, ал.1 НК, ОС Русе приспада при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което подс. Н. Р. А. е бил задържан и през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно – задържан от 06.01.2021 г. до 08.01.2021 г., „задържане под стража“ – от 09.01.2021 г. до 29.04.2021 г.