Решение № 128 от 27.03.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 809/2023
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 26.08.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. ХАСКОВО, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20235600100809 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦАТА – Я. Д. Я. твърди, че с постановление от 29.09.2023 год. е прекратено наказателно производство по ДП № 176 / 2023 год. по описа на РУ - Харманли, представляващо преписка № 1276 / 2023 год. по описа на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Харманли, за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК – за това, че на 17.03.2023 год. в гр.Харманли при направен полеви тест на ищцата като водач на МПС, е установено наличие на наркотици. Впоследствие лабораторната проба отчела отрицателен резултат. За повече от шест месеца ищцата била лишена от възможност да управлява МПС, за което заплатила застраховка, пътен данък и винетка. За да получи обратно свидетелството си за управление била заставена да заплати лабораторния тест, който доказал, че тя не е употребила наркотици. Ищцата страдала от множество заболявания бронхиална астма с тежки пристъпи и остра хронична сърдечно съдова недостатъчност, които се задълбочили. Воденето на наказателното производство, по което макар и да не е била привлечена като обвиняем, се отразило зле на психиката на ищцата, предвид внушението, че е наркоман, поставящ околните в риск при шофиране в неадекватно състояние. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати 1 сумата в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, понесени от воденото наказателното производство. Претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 29.09.2023 год. и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА на Република
България - оспорва иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 176 / 2023 год. по описа на РУ – Харманли е започнало на 17.03.2023 год. по повод докладна записка за извършено престъпление от общ характер – за това, че на 17.03.2023 год. до бежански лагер в гр.Харманли е управлявано МПС – лек автомобил ****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, чрез техническо средство за проверка употребата на наркотични вещества ***, с фабричен номер *****– престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК.
Със заповед от 17.03.2023 год. на МВР, РУ –
Харманли, ищцата е задържана за срок до 24 часа.
С решение № 81 от 05.05.2023 год., постановено по АНД № 198 / 2023 год. по описа на районен съд – Харманли, е отхвърлена жалбата на ищцата против Заповед за задържане с № 271 зз – 128 от 17.03.2023 год., издадена от полицейски орган при РУ Харманли ОД МВР – Хасково, като неоснователна.
Решението е влязло в законна сила на
05.10.2023 год.
С мотивирана резолюция № 23 – 0271 –
М000035 от 20.03.2023 год. на ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли е прекратено административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 901612 от
17.03.2023 год., образувано против Я. Д. Я. за следното нарушение – на 17.03.2023 год. в 13.15 часа, в гр.Харманли управлявала собствения си лек автомобил ***, с рег. ****, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено при проверка с техническо средство ****, с фабричен номер ****, като с тампон на тест касета е била взета натривка от устната кухина и в 13.50 ч. техническото средство отчело наличие на амфетамин /АМР/. На водача Я. е бил издаден талон за изследване с номер 100319.
Поради неприемане на показанията на техническото средство, пожелала да даде кръв и урина за медицинско изследване. Административнонаказателното производство е прекратено, поради това, че за деянието по чл.343 Б, ал.3 от НК е образувано ДП № 167 / 2023 год. на РУ – Харманли.
Със Заповеди от 17.03.2023 год. на ищцата са наложени принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за 2 отговорността и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година.
На
17.03.2023 год. по досъдебното производство е назначена токсикохимическа експертиза на кръв с цел установяване наличие на наркотични или упойващи вещества в кръвта на ищцата, по която е изготвено и представено заключение с рег.№ И – 7750 от 25.08.2023 год., съгласно което от извършените изследвания на предоставените биологични проби от ищцата, не е установено наличие на наркотични вещества.
С постановление от 29.09.2023 год. на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 176 / 2023 год., изпратено от РУ – Харманли при ОД на МВР – Хасково, представляващо преписка № 1276 / 2023 год., за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК.
Разпоредено е на ищцата да бъдат върнати иззетите СУ на МПС и 2 бр. табели на лек автомобил. Постановлението е влязло в законна сила на 13.10.2023 год.
Като писмени доказателства по делото са приети представените от ищцата експертно решение от 01.08.2023 год. на ТЕЛК – Свиленград, с което й е определена 30 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.08.2024 год., за заболяване „астма с преобладаващ алергичен компонент“ и придружаващи заболявания „хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност“; епикриза от 06.07.2023 год. на „МБАЛ – Харманли“ ЕООД – кардиологичен сектор за проведено лечение на ищцата в периода от 03.07.2023 год. до 06.07.2023 год. по КП № 29 – Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация и епикриза от 17.07.2023 год. на „МБАЛ – Харманли“ ЕООД - Пулмология за проведено лечение на ищцата в периода от 13.07.2023 год. до 17.07.2023 год. по КП № 40.1 – Диагностика и лечение на бронхиална астма, средно тежък и тежък пристъп при лица над 18 – годишна възраст.
При разглеждане на делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищцата свидетели. От показанията на свидетелката И. се установява, че с ищцата се познавали от деца. В средата на месец март 2023 год. била отнета книжката на ищцата, което й създало страшно много трудности, поради това, че използвала колата си за да ходи по пазари в гр.Харманли, гр.Симеоновград и гр.Любимец, където продавала стоки с нарушена опаковка – електроуреди, зарядни и други. Налагало се ищцата да ползва транспортните услуги на свидетелката и на други свои познати, за да се придвижва до пазарите. След като й взели книжката се сринала психически. Било й трудно. Затворила се в себе си.
Ищцата страдала от астма, която по време на наказателното производство се обострила. Лежала в болницата. Получила инфаркт. Из целия град се коментирало, че ищцата е наркоманка. От показанията на свидетеля Я. – син на мъжа, с който ищцата съжителства на семейни начала, се установява, че приела много зле, това което й се случило по повод отнемане на книжката 3 при установен положителен резултат от проверка, отчела употреба на наркотици при управление на МПС. По това време баща му изтърпявал мярка за неотклонение „домашен арест“, което наложило средствата за издръжка да бъдат осигурявани единствено от ищцата, която ходила по пазари. Останала без кола и книжка, ищцата не можела да реализира никакви доходи. Всичко това се отразило много зле на психиката й. След като й върнали книжката, състоянието на ищцата се подобрило. Свидетелят споделя, че баща му често имал проблеми с полицията, което било причина за по-засилена проверка спрямо него и ищцата. По време на воденото наказателно производство, срещу ищцата имало образувано и друго такова, но в тази връзка свидетелят споделя, че притесненията на ищцата били по-големи от това, по което й била взета книжката, защото по този повод останала без приходи и без транспорт, необходимостта от който била свързана и с това, че била трудно подвижна.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:
Като безспорно съдът приема, че на 17.03.2023 год., ищцата като водач на лек автомобил ****, с рег. **** е била спряна за проверка от полицейски служители и тествана с техническо средство, отчело наличие на амфетамин, за което било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, издадена заповед за задържане за 24 часа, съставен акт за установяване на административно нарушение, временно иззето свидетелство за управление на МПС и временно прекратяване на регистрацията на ППС. От заключението на допуснатата по наказателното производство, химическа експертиза е установено, че няма данни за употреба на наркотични вещества. С постановление от 29.09.2023 год. е прекратено наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление.
Така изложените фактически обстоятелства, установени по безспорен и несъмнен начин, обосновават основателност на деликтния иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение. Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни – причиняват вреди. По правната си същност за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, Прокуратура на Република България ще носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Това е 4 частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.
Неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например – мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки /ПАМ/, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да ги наложи или не.
Изложените по-горе доводи, обективирани и в решение № 50084 от 30.05.2023 год. на ВКС по гр.д. № 1961 / 2022 год., III г.о., ГК обосновават извод за неоснователност на заявените от ответника възражения за липса на материално правна легитимация да отговаря по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за вреди, търпени от лице, което не е привлечено в качеството на обвиняем и причинени от наложени принудителни мерки – „задържане за 24 часа“, „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ и временно прекратяване на регистрацията на ППС, при образувано наказателно производство по чл.343 „б“, ал.3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В тази насока е и определение № 461 от 07.06.2022 год. на ВКС по гр.д. № 513 / 2022 год., IV г.о., ГК.