Решение № 86 от 08.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Стара Загора, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500023 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.267, ал.1 във вр. с чл.341- 344 от ГПК.

Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 262145/17.10.2022г. от съделителя- ответник И. А. Р. от гр.К., *** против негативното за него първоинстанционно Решение № 260060/27.09.2022г. по гр.д.№ 1696/2020г. по описа на РС- Казанлък по отношение на възражения за изтекла придобивна давност за него върху идеалните части на съделителката и относно заведения насрещен иск по чл.21, ал.3 от СК за установяване липсата на принос на съделителката С. относно 10 бр. отделни недвижими имоти във фаза за допускане на делбата, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. Заявява, че атакуваното първоинстанционно Решение било незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което моли то да бъде изцяло отменено, като бъде постановено ново въззивно такова, с което да бъдели удовлетворени всички негови искови претенции и да не бъдели допуснати до съдебна делба процесните 10 бр. недвижими имоти, за които той претендира да е техен едноличен собственик, със законните последици от това. Претендира за присъждане на направените от него съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В този смисъл са пледоариите на двамата му процесуални представителиадвокати, както и писмената му Защита по делото.

1

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор от другия съделител- ищцата З. Р. С. от гр.С.З., която счита първонстанционното Решение за допускане до съдебна делба на процесните общо 10 бр. недвижими имоти за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, като излага подробни фактически и правни защитни аргументи в тази насока. Моли атакуваното първоинстанционно Решение да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендира разноските си пред тази въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й Защита по делото.

При извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че пред РС- Казанлък са били своевременно и процесуално допустимо предявени обективно и субективно съединени искове по чл.23, ал.2 и по чл.29, ал.3 от българския СК.

По делото не е спорно, че граждански брак между страните е бил прекратен, с Решение № 465/18.11.2008 год. по бракоразводно дело № 373 от 2008г. от 27.06.2008 год., постановено от Десети семеен съд, район Бакъркьой, гр.Истанбул, Република Турция, влязло в сила на 27.02.2009 год., валидирано с Решение № 498/07.04.2016г. на Община- гр.К., *** съгласно чл.118, ал.1 от приложимия български КМЧП, от която дата/07.04.2016г./ то има валидна сила за органите и лицата в Република България, включително и за съдилищата в нея.

За да се произнесе по въпросите по чл. 344, ал.1, пр.l от ГПК, РС е установил съсобствениците на имотите в делбената маса и частта на всеки от двамата съсобственика от нея. В процеса не се спори и е доказано по несъмнен и безспорен начин, че страните са бивши съпрузи, и към датата на прекратяване на гражданския им брак дяловете на страните/бивши съпрузи/ са били равни по силата на оборимата законова презумцията на чл.28 от българския СК.

Обосновано и правилно РС е приел, че по възражението за липса на съвместен принос предвид разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК се презюмира съвместния принос на двамата тогавашни/сега бивши/ съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и се създава съпружеската имуществена общност/СИО/ по отношение на тях, независимо на чие конкретно име е станало придобиването, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Този принос може да се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата, като на никоя от тези проявни форми не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака по чл.17 от СК е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. А значителността на 2 приноса, която е основание за определяне на евентуален по- голям дял се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност, рязко контрастираща с приблизително еднаквия принос на всеки един от двамата съпрузи. Действително приносът като критерий за по- голям дял и предпоставките за определянето му трябва да се установява не само чрез съпоставяне на личното трудово възнаграждение на всеки един от съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях личен труд в общото домакинство на семейството, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, за грижите за децата и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане общото благополучие на цялото семейство. Нормативната разпоредба на чл.21 от СК е, че само с лично имущество по чл.20, ал.1 от СК/или с някакво друго лично имущество/ може да се придобие лична вещ, права върху вещи или паричен влог по отношение на които не възниква СИО. В конкретния случай правилно РС е приел, че една обща парична маса, с източници доходите на всеки един от двамата съпрузи, се е вляла в имуществото им по време на брака, върху която парична маса е възникнала бездяловата СИО, и тази парична маса вероятно е дала на съпрузите шанса да инвестират в процесните недвижими имоти.

Видно от събраните пред РС писмени доказателства и гласни доказателства, и двамата съпрузи/съделители/ до прекратяване на гражданския брака помежду им са работили и са получавали съответните доходи от труд и от осъществен частен бизнес. Като съгласно представеното от Република Турция удостоверение се установява, че съделителката през целия период от време е работила и е получавала значителни трудови доходи, впоследствие тя е била пенсионирана при втора категория труд в летище „Истанбул"- гр.Истанбул, Република Турция, като в служебната бележка е установено, че е получавала сравнително добри доходи през по- голямата част от периода на гражданския брака. Не са били събрани от РС доказателства, през времето на брака грижите в домакинството да са били само на жената или обратното- само на мъжа, нито пък се е доказало който и да е от двамата да е бил трайно дезинтересиран по време на брака към общите семейни нужди. Действително разпоредбата на чл.21, ал.3 от СК въвежда оборимата законова презумпция, че съвместен принос в придобиване на имущество се предполага до доказване на противното, като иск за липса на съвместен принос може да се предяви всеки от бившите съпрузи след развода. По конкретното дело искът по чл.21 от СК е предявен/като насрещен такъв/ именно от бившия съпруг- съделителя И. А. Р., чрез предявяване на отрицателен установителен иск за евентуална липса на съвместен принос в придобито имущество. Като въззивникът- съделител И. А. Р. е бил активно легитимиран да предяви този иск срещу бившата си съпруга съделителката /въззиваема/ З. Р. С. за установяване на твърдяната от него липса на неин принос в придобито имущество/СИО/, и чрез този иск той защитава свои 3 твърдени придобити имуществени права, представляващ иск за пълна трансформация на лични средства в придобитите по време на брака между страните процесни недвижими имоти. Не се спори между страните по делото, че е била налице СИО при безспорното наличие на сключен граждански брак/вследствие прекратен/ и придобиване на значително недвижимо имущество по време на брака. Безспорно с оглед оборване на законовата презумпция по чл.21 от СК са установени произхода на средствата, послужили за придобиване на имуществото и влагането на средства с извън семеен произход в придобиването, изключващо приноса на другия съпруг. И съгласно чл.22 от СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Извън обхвата на СИО са поставени, както изрично посочените в чл.22 от СК имущества/придобити преди брака и придобити по време на брака, по наследство или по дарение/, така и имуществата по чл.23, ал.1 от СК- вещни права, придобити по време на брака, но с изцяло лично имущество. Следователно, за да се признае пълна трансформация на лично имущество при придобит по време на брака недвижим имот с получени по дарение парични средства от близки на единия съпруг/сестра му/, е следвало да бъде доказано пред РС, че вложените в имотите парични средства са били изключително лични на единия съпруг/съделителя/, тъй като с тези средства той е бил надарен лично от сестра си. Липсва обаче някаква законова презумпция, че дареното от роднините на единия съпруг/съделителя/ е само за него, а не за цялото му семейството, като съгласно чл.154, ал.1 от ГПК въпросът за волята на дарителите подлежи на доказване именно от страната, която черпи права от този факт. Другият съпруг/въззиваемата/ по главния иск няма законово процесуално задължение да доказва, че също е приела дарението, щом като изначално се позовава на придобиване на имоти под режима на СИО в резултат на съвместен принос. Пред РС съпругът- съделител не е доказал твърдяната от него трансформация, тъй като основна част от гласните доказателства правилно са ценени от РС съобразно чл.172 от ГПК, понеже свидетелката Ж.А.Б./негова сестра/ се приема за заинтересована, доколкото от признаването на трансформацията тя евентуално би черпила имуществени права за себе си. По делото не са събрани никакви други доказателства, че именно така получената от нея, оформена като дарение парична сума е вложена незабавно от съделителя И. А. Р. по предназначение, за заплащане на паричната стойност на закупуваните от него процесни 2 бр. недвижими имоти- магазини в гр.К.. Наред с това събраните от РС свидетелски показания не доказват по никакъв начин дарствени намерения на сестрата на Р. единствено и само в негова лична полза, тъй като презумпцията за лично надаряване на единия тогавашен съпруг не съществува, поради което и щом като той е твърдял пред РС трансформация, е следвало да докаже там, че сумата, която е вложена за заплащане цените на процесните недвижими имоти, представлява дарение от неговата роднина/сестра/, така и че това 4 дарение е предназначено и е прието само за него, доколкото нито един от свидетелите не твърди дори косвено, че целта на дарението е била не да се дари изцяло на тогавашно семейството на страните, а евентуално само на съделителя.

Следователно напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно РС е приел, че не са налице основанията за признаване на пълна трансформация на твърдяно лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 във вр. с чл.22, ал.1 от СК, доколкото съделителят не е провел успешно доказване на твърденията си за влагане само на свои лични средства в придобитите по време на брака му със съделителката общо 10 бр. недвижими имоти/или поне само на 2 бр. магазини в гр.К./, представляващи дарение от сестра му. При категоричния фактически и правен извода за недоказаност на възражението за трансформация, правилно РС е приложил законовата презумпцията по чл.21, ал.3 във вр. с чл.28 от СК, и дяловете на страните/съделители/ обосновано и правилно са приети за равни помежду си след прекратяване на СИО между тях с бракоразводното решение на турски съд.

Относно възражението за изтекла в полза на съделителя придобивна давност върху всички процесни общо 10 бр. недвижими имоти, основният спорен по делото въпрос е дали съделителят по силата на давностно владение е придобил собствеността върху претендираните от него 1/2 ид.ч. от процесното жилище. Напълно обосновано и правилно РС е приел, че съгласно ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС- София, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. В тази връзка РС правилно е приел, че в отношенията между съсобствениците/бивши съпрузи/ е приложима законовата презумпция на чл.69 от ЗС, но тя може да се счита за оборена, само ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги придобие по давност. Като действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Във всеки отделен случай, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно, включително в случаите когато основанието за упражняваната от съсобственик фактическа власт е предоставяне ползването на семейното жилище след развода. В този случай съпругът, който ползва процесните общо 10 бр. недвижими имоти на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да 5 владее за себе си съгласно Решение № 74/24.06.2015г. по гр.д.№ 6277/2014г. на I ГО на ВКС- София. Безспорно в конкретния случай въззивникътсъделител И. А. Р. не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че е бил демонстрирал с каквото и да било свои действие превръщането на държането на 1/2 ид.ч. на бившата си съпруга от процесните недвижими имоти в тяхно владение от него. Всички разпитани от РС свидетели установяват, че той е упражнявал фактическа власт върху жилището през периода след развода/от 27.02.2009г./ до предявяване на иска в РС/06.08.2020г./, но нито един от свидетелите не посочи да е извършил каквито и да било активни действия да доведе до знанието на бившата си съпруга/съделителка/ намерението да свои нейната 1/2 ид.ч. Правенето на твърдените от него ремонти(непосочени от свидетелите по време на извършване и неконкретизирани по вид и дейности) само по себе си не доказва той да е демонстрирал пред съсобственичката си/тогавашна съпруга/ свое намерение за своене на нейната 1/2 ид.ч. Още повече, че извършването на ремонти в имоти не е измежду действията, които установяват преминаването на държането във владение, с оглед задължението на всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно дела си по чл.31 от ЗС и правата, които произтичат да потърси от останалите съсобственици разноските, които съответстват на техните дялове.