Решение № 654 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206514 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006941 от

03.10.2022г. на Началник група в с-р „Пътна полиция” към ОДМВР гр.

Пловдив, с което на К. И. М. с ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Жалбоподателят, К. И. М., представляван от адв. С. П., моли Съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата, които се поддържат и в съдебно заседание от процесуалният му представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 31.08.2022г. от актосъставителя М. В. А. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против К. И. М. за това, че на същата дата около 00:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев” до номер 150 е управлявал личния си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****, като не е използвал обезопасителен колан по време на движение. За така установеното административно нарушение на жалбоподателя в негово присъствие бил съставен АУАН с бланков № 719548 от 31.08.2022г., подписан с възражения, които не били конретизирани нито в акта, нито в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания свидетел М. В. А.. Макар и да не си спомня с точност конретния случай актосъставителят потвърждава авторството на акта и заявява, че щом го е съставил, то е било именно поради това че жалбоподателят е бил без колан.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са достоверни, логични, последователни и потвърждаващи направените в АУАН констатации.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства, които съдът кредитира като съответстващи на доказателствения материал по делото.

По отношение на разпитания в качеството на свидетел М. В. Ш., ангажиран от жалбоподателя, съдът кредитира показанията му единствено в частта, в която потвърждава управлението на процесния автомобил от жалбоподателя в конкретното време и място, както и последвалата рутинна проверка на полицейските служители. Съдът, обаче, не дава вяра на изложеното от свид. Ш., досежно обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с поставен обезопасителен колан и въпрекик, че полицаите са го видели са приели, че е без колан, тъй като това твърдение е в противовес с изложеното от свид А., за който не се установи да е заинтересован от изхода по делото или да е в каквито и да било отношения с жалбоподателя, че да си измисля обстоятелства, които не са се случили.

Същевременно, това не се отнася за св. Ш., който е приятел на жалбоподателя, което само по себе си е индиция за явната му заинтересованост да пресъздаде събитията по благоприятен за жалбоподателя начин, обслужващ неговата защитна теза. Вярно е, че това не е основание неговите показания автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда да ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с останалия доказателствен материал, да прецени дали и до каква степен да ги кредитира. Тази съпоставка в конкретния случай, обаче, 2 обосновава извод за изолираност на тези показания от целокупния доказателствен материал, поради което и предвид установената заинтересованост на този свидетел от крайния изход на делото, съдът намира, че същите, в посочените по-горе части, не следва да се кредитират.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушения. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят М. е управлявал МПС без да използва обезопасителен колан, като по този начин същият е извършил нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото не са установени изключенията от правилото на така посочената разпоредба, то несъмнено жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, и най-вече от свидетелските показания на свид. А., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник нещо, което не може да се каже за жалбоподателя и ангажирания от него свидетел Ш., тезата на който се явява недоказана и изолирана от кредитирания доказателствен материал.

При това положение, безспорно се установи от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя нарушение, при което правилно по реда на чл.183, ал.4, т.7, предложение 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба във фиксирания от закона размер от 50 лв, който не подлежи на ревезиране от страна на съда.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла 3 на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на установеното нарушение не се различава от типичната такава за този вид нарушения, отделно от справката за нарушител/водач става ясно, че конкретното нарушение на разпоредбите на ЗДвП съвсем не е инцидента проява за жалбоподателя.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а претенция за юрисконсултско възнаграждение не е била предявена от въззиваемата страна.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-006941 от 03.10.2022г. на Началник група в с-р „Пътна полиция” към ОДМВР гр.

Пловдив, с което на К. И. М. с ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4