Решение № 41 от 20.04.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Раднево, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Р. Д. Д. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100278 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост за собственост на сграда, чието материално правно основание е чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 92 ЗС и насрещни искове с материално правно основание чл. 109 ЗС, чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Г. срещу И. И. К., с който е предявен положителен установителен иск за собственост на сграда с материално правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № 179, том 3, рег. № 3687, н.д. № 421/19.12.2013 г. на нотариус А.Т., с район на действие РС-Раднево, придобила чрез прехвърляне собствеността срещу задължение за гледане и издръжка от съпруга й Н.Т.Г. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1142 кв.м., съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Боздуганово, община Раднево, с неуредени регулационни отношения за 2 кв.м., ведно с построената в имота през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150 кв.м., всички търпими строежи и ведно с подобренията в имота. Твърди, че със съпруга й Н.Т.Г. имали сключен граждански брак от 20.05.2020 г.

Твърди, че доколкото й е известно ответникът закупил през 2008 г. дворно място, находящо се непосредствено западно от нейното дворно място, което представлявало УПИ V-373, и сега имал претенции за освобождаване на 1 гаража, намиращ се в югозападната част на дворното му място, който бил построен и ползван от нея и съпруга й. Твърди, че на 09.09.1982 г. съпругът й закупил от В.Т.К. 80 кв.м., касаещи югозападната част на дворното място, като му заплатил 80 лв. и през 1984 г. построил гараж. Твърди, че това обстоятелство било потвърдено с нотариално заверена декларация от сина на В.Т.К.. Твърди, че действително гаражът попадал в дворното място на ответника и частично в нейното дворно място. Твърди, че правото на строеж може да се отстъпи с тъй наречените търпими действия, когато някой позволи на друго лице да построи в имота му и в продължение на 10 години не му пречи на владението, в който случай построило сградата лице става неин собственик. Твърди, че този гараж е построен през 1984 г. и до момента се ползвал от съпруга й и след неговата смърт до сега от нея. Твърди, че с нотариално заверена декларация от 26.04.1984 г. бившите собственици на съседния имот, който ответникът закупил, били дали съгласие бащата на нейния бивш съпруг да построи в част от тяхното дворно място стопанска сграда. Твърди, че до момента съпругът й плащал данъка за сградата. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание чл. 92 ЗС /приращение/ на гараж от 80 кв.м., построен през 1984 г., като част от него попада в дворното място на ответника УПИ V-373 и част в нейното дворно място УПИ VI-374. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. И. К., който оспорва иска по същество. Твърди, че описаната в исковата молба сграда, гараж от 80 кв.м. не съществува, като било неморално и неетично ищцата да иска да придобие нещо, за което не е дала нищо. Твърди, че не е давано разрешение на трето лице да строи в неговия недвижим имот, нито пък да не е било пречено на трето лице да владее сграда в неговия имот. Твърди, че с нотариален акт от 26.03.2008 г. закупил по време на брака си и станал съсобственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1325 кв.м., представляващ УПИ V-373 в с. Боздуганово, заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м., стопанска сграда със ЗП 40 кв.м. Твърди, че стопанската сграда се намира в югозападната част на имота му, като към нея били неоснователно насочени претенциите на ищцата. Твърди, че след закупуване на имота редовно плащал данък в общината. Твърди, че от бившия собственик на имота знаел, че през годините имал спорове със съседа си Т.К.

2 относно незаконна постройка в съседното място, която била построена в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и бил задължаван да я премахне, което било изпълнено и сградата била премахната през 90-те години на миналия век.

Твърди, че още при закупуването на имота в удостоверението за данъчна оценка били описани 2 сгради и земя. Твърди, че след закупуване на имота установил, че въпросната сграда била незаконно ползвана от съседа му Н.Г., тогава съпруг на ищцата, за което на 19.08.2013 г. му отправил нотариална покана, получена тогава от ищцата Р. Г. и въпреки че в имота му сграда със ЗП от 80 кв.м. нямало. Твърди, че ищцата вероятно не е посещавала имота си в с. Боздуганово и не била запозната какви постройки има в него, имотът бил занемарен и превърнат в развъдник на всякакви влечуги и паразити. Твърди, че на 31.07.2014 г. подал жалба до кмета на община Раднево и началника на РУ-Раднево срещу съпруга на ищцата да освободи неговата постройка в югозападната част на имота му, но той демонстрирал връзка с различни хора от администрацията и казал, че никой не може да му каже какво да прави.

Твърди, че тогава Н.Г. показвал привидни действия да демонстрира освобождаване на постройката, но в крайна сметка не го направил. Поради това иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Представя писмена защита.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът И. И. К. е предявил насрещни искове с правно основание с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД. Твърди, че с нотариален акт от 26.03.2008 г. закупил по време на брака си и станал съсобственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1325 кв.м., представляващ УПИ V373 в с. Боздуганово, заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м., стопанска сграда със ЗП 40 кв.м. Твърди, че стопанската сграда се намира в югозападната част на имота му, като към нея били неоснователно насочени претенциите на ищцата. Твърди, че след закупуване на имота редовно плащал данък в общината. Твърди, че от бившия собственик на имота знаел, че през годините имал спорове със съседа си Т.К. относно незаконна постройка в съседното място, която била построена в нарушение на чл. 55 ЗТСУ и бил задължаван да я премахне, което било изпълнено и сградата била премахната през 90-те години на миналия век. Твърди, че още при закупуването на имота в удостоверението за данъчна оценка били описани 2 сгради и земя. Твърди, че имотът на ищцата Р. Г. бил занемарен и неподдържан, тревата завзела 3 цялото дворно място, а дворът не се обработвал. Твърди, че съществуващата в имота ограда била стара и ненадеждна, а свободно пасящи домашни животни /крави, кози, овце и други/ и безстопанствени и болни кучета влизали в имота й, а от там се промъквали през мрежата и влизали в неговия имот, като дори лисица живяла в имота на ищцата и поразила негови домашни животни.

Твърди, че високата растителност позволяват в имота на ищцата да се развъждат влечуги и кърлежи, които навлизали в двора му, с което се накърнява правото му на собственост, а през годините от тези неудобства и ограничения претърпял неимуществени вреди, тъй като тези обстоятелства предизвикали семейни конфликти, дори бил пред развод със съпругата си поради тези причини. Поради това иска от съда да осъди ищцата да обезопаси имота си като прекрати достъпа до него на безстопанствени животни и изгради ограда или по друг подходящ начин, поддържа съществуващата ограда или я премахне поради риск от самосрутване, и да приведе имота си в обитаем вид като окоси тревата и прогони намиращите се в имота й безстопанствени животни. Иска от съда да признае за установено спрямо ищцата, че ответникът И. К. е собственик /заедно със съпругата си/ на стопанска сграда от 40 кв.м., находяща се в югозападната част на неговия имот, и осъждане на ищцата да предаде нему владението върху сградата, както и да осъди ищцата да му заплати сумата от 1500 лв. за причинени от ищцата неимуществени вреди на ответника от причинените през години от 2013 г. досега неудобства и ограничения в имота му, прераснали в семейни конфликти. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ищеца Р. Д. Г., ответник по насрещните искове. В същия се оспорват предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че всеки собственик преценява как да стопанисва имота си, а за самосрутваща се ограда имало технически органи, които се произнасят по този въпрос. Твърди, че не било посочено на какво основание се иска да бъде освободена от ищцата сградата от 40 кв.м., като от получено удостоверение от община Раднево установила, че сградата била от 40 кв.м., а не от 80 кв.м., което щяла да уточни в съдебно заседание.

Поради това иска от съда да отхвърли насрещните искове като неоснователни. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, 4 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 22.11.2022 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от 26.09.2022 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът Р. Д. Г. е собственик чрез прехвърляне собствеността срещу задължение за гледане и издръжка от съпруга й Н.Т.Г. на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1142 кв.м., съставляващо УПИ VI-374, в кв. 3 по плана на с. Боздуганово, община Раднево, с неуредени регулационни отношения за 2 кв.м., ведно с построената в имота през 1947 г. жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., построената през 1986 г. лятна кухня със ЗП 31 кв.м., построената през 1964 г. стопанска сграда със ЗП 150 кв.м., всички представляващи търпими строежи, ведно с подобренията в имота, а ответникът И. И. К. е съсобственик, при режим на СИО със съпругата си, въз основа на покупко-продажба , на дворно място с площ от 1325 кв.м., представляващ УПИ V-373 в с. Боздуганово, заедно с построена жилищна сграда със ЗП 59,29 кв.м.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест както следва:

При така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът Р. Д. Г. следва да докаже, че е собственик на гараж от 80 кв.м., попадащ частично в нейния имот и в имота на ответника, чрез приращение по чл. 92 ЗС, който гараж е придобит от съпруга й Н.Т.Г. чрез давностно владение, като последният е закупил място от 80 кв.м. на 09.09.1982 г. от В.Т.К. и през 1984 г. е построил гараж, който от тогава до смъртта си го ползвал необезпокоявано.

При така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, по насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът И. И.

К. следва да докаже, че е съсобственик със съпругата си на стопанска сграда от 40 кв.м., попадащ в югозападната част на дворното му място, придобит чрез покупка през 2008 г. и че ищцата Р. Г. държи тази сграда, а съответно Р.

Г. следва при доказване на тези обстоятелства да докаже, че държи сградата на годно правно основание.

5

При така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, по насрещния иск с правно основание чл. 109 ЗС ищецът И. И.

К. следва да докаже, че ответницата Р. Д. Г. ограничава правата му на собственост върху имота му чрез занемаряване на дворното място и оградата на имота й, като пропуска в имота си безстопанствени животни и висока самоизрасла растителност.

При така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, по насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД ищецът И. И. К. следва да докаже, че ответницата Р. Д. Г. от 2013 г. насам чрез занемаряване на дворното място с висока самоизрасла растителност и допускане на свободно движение на животни му е причинила ограничения и неудобства, прераснали в семейни конфликти, както и размера на вредата от тези деяния и причинна връзка между деянието и вредата.