Решение № 18033 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18033 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110124374 по описа за 2024 година Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. К., чрез адв. Н., срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата от 466.50 лв. /238.51 евро/, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по сключените между страните, а именно: 102.00 лева /52.15 евро/, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № 417444 от 05.05.2020г.; сумата в размер на 77.71 лева /39.73 евро/, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № № 422324 от 27.05.2020 г., сумата в размер на 77.00 лева /39.36 евро/, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № № 427408 от 17.06.2020 г.,; сумата в размер на 209.79 лева /107.79 евро/, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по Договор за паричен заем № № 431823 от 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху общата претендираната сума считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.04.2024г. до окончателното й изплащане;

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че е между страните са сключени няколко договора за кредит. На 05.05.2020 г. е сключен Договор за паричен заем № 417444 със „Сити Кеш” ООД, по силата на който ищецът е получил заем е размер на 400.00 лева /204.51 евро/. Заемът е 1 погасен на 26.05.2020 г. , като ищецът е заплатил на ответника сумата от 502.00 лева /256.66 евро/, включваща 400.00 лева /204.51 евро/ главница и 102.00 лева /52.15 евро/ възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и „неустойка“, която сума е заплатена по банковата сметка на ответното дружество. На 27.05.2020 г. П. Д. К. сключил Договор за паричен заем № 422324 със „Сити Кеш” ООД, по силата на който е получил паричен заем в размер на 600.00 лева /306.77 евро/. Заемът е погасен на 09.06.2020 г. в общ размер на 677.71 лева, включваща главница и и 77.71 лева /39.73 евро/ възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и „неустойка“, която сума е заплатена по банковата сметка на ответното дружество. На 17.06.2020 г. П. Д. К. сключил трети Договор за паричен заем № 427408 със „Сити Кеш” ООД, по силата на който е получил сумата от 400.00 лева /204.51 евро/. Ищецът на 30.06.2020 г. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 477.00 лева /243.88 евро/, включваща 400.00 лева главница и 77.00 лева /39.36 евро/ възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и „неустойка“, която сума е заплатена по банковата сметка на ответното дружество.Твърди се, че на 01.07.2020 г. П. Д. К. сключил Договор за паричен заем № 431823 със „Сити Кеш” ООД, по силата на който е получил заем в размер на 800.00 лева /409.03 евро. Същият е погасен на 22.07.2020 г.. Ищецът е заплатил сумата от 1009.79 лева /516.29 евро/, включваща 800.00 лева /409.03 евро/ главница и 209.79 лева /107.79 евро/ възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и „неустойка“, която сума е заплатена по банковата сметка на ответното дружество. Заемите са получавани от ищеца в личната му банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД.

В исковата молба се сочи, че чл. 3.10. от четирите договора за паричен заем било предвидено, че дължи заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Твърди, че следвало да погаси заема с изплащане на една на брой вноски, при уговорени ГЛП от 40,05% и ГПР – 49,60%. Сочи, че ответното дружество незаконосъобразно е начислило такса за администриране на просрочен кредит, както и неустойка за забава, доколкото е била начислена и лихва за забава. Излага доводи, че за четирите договора е заплатил следните суми на ответника: По Договор за паричен заем № 417444 от 05.05.2020 г. - искова претенция в размер на 102.00 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор; По Договор за паричен заем № 422324 от 27.05.2020 г. - искова претенция в размер на 77.71 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор; По Договор за паричен заем № 427408 от 17.06.2020 г. - искова претенция в размер на 77.00 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор; По Договор за паричен заем № 431823 от 01.07.2020 г. - искова претенция в размер на 209.79 лева, представляваща сбор от неоснователно заплатените възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и начислена неустойка по цитирания договор. Твърди, че четирите договора за заем са недействителн, поради което дължи на кредитора единствено чистата стойност на кредита.

Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението му, че договорът противоречи на императивни правни норми, като счита, че не е спазена процедурата по сключването му, съгласно изискванията на ЗПФУР, както и предвидената от закона форма. Сочи, че от съдържанието на договора не се установява как са формирани посочените параметри на кредита – ГЛП и ГПР, както и че отразеният в договора ГПР не съответства на действителния. Излага доводи за наличието на неравноправни клаузи по договора, както и относно недължимостта на начислените такси за експресно разглеждане и администриране на просрочен кредит. Твърди, че начислената неустойка за забава в размер на 10% не е била предвидена в съдържанието на договора, като намира същата за нищожна поради противоречието с добрите нрави. Твърди, че недействителността на процесния договор обуславя правния му интерес от завеждане на иск за възстановяване на общата за четирите договора сума от 466.50 лв. /238.51 евро/., представляваща заплатената от него разлика над стойността на получената в заем сума. Ето защо моли съда да осъди ответника за сумата от 2

466.50 лв. /238.51 евро/, която счита за недължимо платена в полза на дружеството, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Навежда доводи за недопустимост на предявения иск, както и недобросъвестно поведение от страна на ищеца, доколкото е депозирал пет искови молби, по които са образувани съдебни производства с цел реализиране на разноски в по-висок размер. Ответникът формулира искане за присъединяване на другите дела към настоящото дело с цел постановяване на общо решение по тях, като счита,че не следва да бъдат присъждани разноски по всяко от отделните дела, доколкото е допуснато нарушение на чл. 3 от ГПК. С нарочна молба навежда възражение, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв., тъй като ищецът не е материално затруднено лице. Взема становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че четирите процесни правоотношения са действителнш, за което излага подробни съображения. Моли съда да съобрази предпоставките на чл. 213 ГПК, както и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е отделено обстоятелството относно наличието на сключен помежду им четири договора за паричен заем както следва: Договор за паричен заем № 417444/05.05.2020г. по силата на който ищецът е получил заем е размер на 400.00 лева /204.51 евро/; Договор за паричен заем № 422324/27.05.2020г., по силата на който е получил паричен заем в размер на 600.00 лева /306.77 евро/; Договор за паричен заем № 427408 /17.06.2020г., по силата на който е получил сумата от 400.00 лева /204.51 евро/; Договор за паричен заем № 431823/01.07.2020г. по силата на който е получил заем в размер на 800.00 лева /409.03 евро/. Четирите договора за кредит са напълно погасени от ищеца. Същото се установява и от представените по делото доказателства – лог файл по договор за паричен заем, искане за сключване на договор за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, извлечение за извършени и предстоящи плащания по четирите договора.

С оглед изложеното съдът намира, че по делото се установи наличието на облигационно правоотношение между страните с посочените в исковата молба параметри за четирите договора за паричен заем. Според уговореното в договора и при изчисление на дължимата лихва за срока на договора е установено, че ГПР е в размер на 49,25 %. Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. По същите съображения нищожна се явява и уговорката за събиране на такса за администриране на просрочен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за администриране на просрочено вземане не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато му е начислена освен посочената такса. Процесната сума, представляваща по същество такса за във връзка с извънсъдебно събиране, преследва 3 забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На следващо място посочените такси несъмнено се явяват разход по кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Отделно от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.