Решение № 113 от 10.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ямбол, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Въззивно гражданско дело № 20222300500078 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Ж. от гр.*, чрез пълномощник - адв. М.Х. от АК- Ямбол, против Решение №395/07.12.2021 г. , постановено по гр.д.№ 1426/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е приел за установено по отношение на ответника С.Г.Ж. от гр.*, че ищецът Х.Г.Ж. от гр.* е собственик на недвижим имот в гр.*****, с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ***, при граници на апартамента: имоти с идентификатори ***,

***, ***, ***, заедно с прилежащото му избено помещение №15, с площ от 6,39 кв.м. при граници: мазе №14, коридор и сметопровод, и 2,12% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 1 376 лв.

С въззивната жалба на С.Г.Ж. решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно ЯРС е приел, че Договор за доброволна делба от 22.03.1993г. не е нищожен и не противоречи на закона. Неправилно ЯРС е приел и че ищецът е установил владение върху имота, както и че ответникът не е придобил имота по давност. Според въззивната страна, съдът извършил и неправилен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Възведени са доводи, че при цялостен анализ на тези доказателства, съдът би следвало да стигне до съвсем различни изводи и да отхвърли предявения иск. Сочи се, че за периода от 2002г. и до настоящият момент ответникът е единственият, който владее и ползва недвижимия имот, необезпокоявано и манифестирайки своенето по отношение на всички приятели, съседи, трети лица, в това число и спрямо ищеца. Установено било също, че ищецът когато се връщал в Р. България, отсядал в с.Победа, като посещавал процесният имот само, за да види 1 майка си. Твърди се, че ответникът владее имота като собственик и той е единствен собственик на процесния недвижим имот, придобит по давностно владение. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Х.Г.Ж. , чрез пълномощника му - адв.Д.С. от АК– гр.Ямбол, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС е законосъобразно, правилно и почива на събраните по делото доказателства. За да стигне до извод за основателност на иска, съдът приел за неоснователни възраженията на ответника относно нищожността на Договор за доброволна делба от 22.03.1993г. (от която сделка ищецът черпи правата си); че по делото се доказало и алтернативното посочено в изменението на исковата молба основание за придобиване на собствеността - давностно владение, както и че не се доказали твърденията на ответника, че е упражнявал фактическа власт върху имота, за да придобие той имота по давност. В отговора си въззиваемият изтъква, че в обжалваното решение ЯРС е изложил подробни и аргументирани мотиви със задълбочен анализ на събраните доказателства, както и на съдебната практика, приложима за случая. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

В с.з. въззивникът С.Г.Ж., редовно призован, не се явява. Чрез депозирано писмено становище от процесуалния му представител, адв.М.Х., се заявява поддържане на депозираната въззивна жалба на същите основания и със същото искане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият Х.Г.Ж., редовно призован, не се явява в с.з. Депозираният от него писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна се поддържа с изложените в същия съображения и с направеното с него искане, от процесуалния му представител адв.Д.С. от АК-Ямбол, ред.упълномощен. В представена писмена защита адв.С. доразвива доводите, с които оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и съобразено с доказателствата. Заявена е претенция за разноски пред настоящата въззивна инстанция, съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.

Въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество, тъй като е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото се пред ЯРС гр.д.1426/2021г. по описа на същия съд.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото.

След самостоятелна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена от Х.Г.Ж. от гр.*, с посочен съдебен адрес чрез пълномощника му – адв.Д.С. от АК-Ямбол, против С.Г.Ж. от гр.*, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. *, представляващ апартамент *****, с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ***, при граници на апартамента: имоти с идентификатори ***,

2

***, ***, ***, заедно с прилежащото му избено помещение №15, с площ от 6,39 кв.м. при граници: мазе №14, коридор и сметопровод, и 2,12% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***.

За да обоснове предявеният установителен иск за собственост ищецът е поддържал, че правото на собственост по отношение на описания в обстоятелствената и в петитумната част на иск.молба, е придобил въз основа на Договор за доброволна делба от 1993 г., сключен между наследниците на баща му Г.Ж.Г., починал през 1992 г., а именно – между ищеца, ответника -негов брат и майка им. При сключването на договора майката е запазила правото си на ползване върху имота, а ищецът е заплатил уравнение на дела на брат си и е останал в жилището със семейството си до заминаването си в чужбина през 2001г. След това е продължил да има ключ за имота, да държи в него свои вещи, както и се е завръщал в него всяка година по няколко пъти и е заплащал дължимите данъци. За ответника С.Ж., ищецът е посочил, че не е ползвал процесния имот, тъй като е имал друго жилище, само е посещавал майка си и не е демонстрирал пред собственика установяване на свое владение.

Въпреки това ответникът се е снабдил на основание чл.79 от ЗС въз основа на признато му върху имота давностно владение, с Констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. За този Констативен нот.акт ищецът твърди, че е издаден при невярно установена фактическа обстановка, тъй като ответникът въобще не е установил владение и съответно не е упражнявал самостоятелно фактическа власт върху имота в продължение на 10 години, както и по никакъв начин не е демонстрирал пред него евентуалното си намерение да владее за себе си процесния недв.имот.

С депозирания по реда и при условията на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, ответникът С.Ж. е оспорил иска като неоснователен.

Релевирал е възражение за нищожност на Договора за доброволна делба, позовавайки се на чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, излагайки, че е сключен в противоречие със закона – с чл.69 ал.2 от ЗС, тъй като не е посочен начина на уравнение на дяловете на съделителите и с изключение на ищеца-съделител, останалите двама съделители не са получили дял в натура. Като придобивно основание за правото си на собственост ответникът е посочил изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече от 2002г. насетне, като е заявил, че през този период от време е владял като свой спорния имот, единствено той е живял в него, ремонтирал го е и държи своя покъщнина в него, а ищецът няма такава и не е посещавал жилището. Изложени са твърдения, че ответникът е демонстрирал владението си пред ищеца и трети лица, което не е било оспорено от насрещната страна.

В хода на развилото се пред ЯРС производство по реда и условията на чл.214 ал.1 от ГПК е прието направено от ищеца изменение на основанието на иска с добавяне при условията на евентуалност на ново такова към първоначално посоченото в исковата молба основание, а именно – че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот чрез давностно владение, осъществено в продължение на 10 години.

От фактическа страна е прието за безспорно, а и от приложеното към иск.молба на ищеца Удостоверение за наследници № ГС-02-003576/11.05.2021 г. на Община Ямбол, се установява, че страните са наследници по закон – синове на б.ж. на гр.*, починал на **** Г.Ж.Г., като негов наследник се явява и съпругата Л.Х.Г..

Не е спорен по делото фактът, че с Нотариален акт за собственост на жилище от групов строеж, продадено от СП „Жилищно строителство"-гр.Ямбол № 9, том IV, дело № 1097/1968 г. наследодателят Г.Ж.Г. е признат за собственик на процесния недв.имот.

На 22.03.1993 г. е сключен Договор за доброволна делба от 22.03.1993 г. с нотариална заверка на подписите от 09.04.1993 г., вписан с вх.рег.№775/09.04.1993г. в ЯРС, между ищеца, ответника и майка им, по силата на който е постигнато съгласие, в дял на първия да се предостави недвижимия имот, за който не е спорно, че е идентичен с описания 3 в исковата молба /данни за това са налице в Скица на самостоятелен обект в сграда № 15‐ 2515156/17.05.2021г. на СГКК-Ямбол/, като майката, записана като Л.Х.Ж., ще продължи да обитава и ползва жилището, докато е жива, а ответникът С.Г.Ж., подписвайки договора, е заявил, че е удовлетворен финансово за равностойността на своя дял от ищеца Х.Г.Ж..

Изрично в договора съделителите са обективирали постигнатото между тях съгласие, че с така сключения договор се прекратява съсобствеността върху недвижимия имот и никой от тях не може да има претенции относно този имот. Данъчната оценка на имота е 3838 лв.

Не е спорно, а и от приложеното в хода на първоинстанционно производство надлежно заверено копие от Нотариален акт № 74 том 2, рег. № 3625, дело № 256/26.07.2019 г. по описа на Нотариус рег.№ 170 с район на действие – РС-Ямбол, който акт е вписан в Служба по вписванията с вх. peг. №4516 от 29.07.2019г., е видно, че на 26.07.2019г. ответникът С.Г.Ж., е признат за собственик по давностно владение на процесния недв.имот.

За установяване упражняването на фактическа власт върху имота ответникът е представил по делото копие от личната си карта № ****, в която като негов постоянен адрес е вписан административният адрес на спорния имот.

По делото и от двете страни са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на допуснати им свидетели - на страната на ищеца – Н.Р.С. и Т.И.С. /и двете без родство със страните/ и на страната на ответника – Л.Х.Г. /майка на страните/ и М.И.М. /без родство със страните/.

От показанията на св.С. - живуща от 50 години в съседен апартамент на процесния и на св.С. - в приятелски отношения със семейството на ищеца, които кореспондират помежду си, изложени са правдиво, последователно и логично, се приема за достоверно, че след смъртта на баща си, ищецът е останал да живее в апартамента със семейството си. Заминал е да работи в Испания към 1999/2000 г. и след две години е взел при себе си съпругата и децата си. В тази част показанията на свидетелките на ищеца се потвърждават и от заявеното от майката на страните - св. Г. в показанията й като свидетел на ответника.