Решение № 158 от 28.10.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бяла, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20244510200222 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Т., ЕГН **********, от с.П., обл.Р., ул.“А. С.“ № ., чрез адв. С. К., АК – Р., против Наказателно постановление № 24-0247-000159 от 29.05.2024г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното НП е незаконосъобразно и издадено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка и се твърди, че нарушението не е извършено. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление и присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.

В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2024г. около 01:45ч., св. М. – мл. автоконтрольор в РУ – Б. съвместно със служителя Й. Т., извършвали обход със служебен автомобил по гл.път I-5, на територията на гр.Б. /ул.“К. Ф.“/. Същите се движели по платното в посока В. Т., като се спускали към бензиностанция „Л.“. Приближавайки кръстовището с ул.“Н. П.“, забелязали че в него навлиза автомобил марка „С.“ с рег.№ ...., който когато бил осветен от фаровете на служебния автомобил, полицейските служители възприели, че е управляван от жалбоподателката Т.. Служителите познавали последната и автомобила, който управлява.

Подали С.ен и звуков сигнал и указали да отбие на бензиностанция „Л.“. Последната се подчинила и отбила автомобила на бензиностанцията. Св. М. се представил и поискал документите , като усетил миризма на алкохол, поради което я поканил да даде проба за 1 алкохол. Жалбоподателката отказала, като заявила, че не желае да дава проби за нищо. За това бил съставен АУАН, в който било отразено изявлението че има възражения и отказала да го подпише, като подписала единствено разписката за връчване на АУАН и отново собственоръчно вписала изявлението „възразявам“. Жалбоподателката отказала да подпише и издадения талон за медицинско изследване.

В същото време, на работа на бензиностанцията била св. И. Т., която била в непосредствена близост до мястото на извършваната проверка и възприела извършването .

Същата станала свидетел на отказа на жалбоподателката да подпише АУАН и талон за медицинско изследване.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Релевираните възражения с жалбата, доразвити в пледоарията на защитата в хода по същество, съдът намира за неоснователни. Твърдението за неправилно установена фактическа обстановка не се подкрепя с аргументи, като извода за това се прави единствено от твърдение за тенденциозност в отношението на полицейските служители спрямо нея.

Последното било инспирирано от служебните контакти на полицейските служители с жалбоподателката, свързани с проява на дребно хулиганство от последната и при отнемането на детето . Всъщност, честите прояви на жалбоподателката говорят за проява на девиантно поведение от последната, а не на някакво специално отношение от полицейските служители спрямо нея. При изпълнение на служебните си задължения те са спазили изцяло установения ред за извършване на проверка и са съставили всички необходими документи.

Неоснователно се твърди, че не е било предлагано извършването на кръвно изследване, за което има съставен съответен талон за медицинско изследване, който жалбоподателката е отказала да подпише. Този неин отказ е удостоверен с подписа на св. Т., която не само е възприела отказа на последната, но и обстоятелствата по извършване на цялата проверка, която се е развила на самата бензиностанция – нейното работно място. Тук следва да се подчертае, че е без значение дали същата е възприела точно всички извършени в хода на проверката действия от полицейските служители, тъй като тя е свидетел единствено на отказа на жалбоподателката да подпише АУАН и талона за медицинско изследване. Никъде не се сочи, че същата е очевидец на извършване на нарушението или че е присъствала при неговото установяване. Такъв свидетел е другият полицейски служител, който е вписан като такъв в процесния АУАН. Твърденията, че не е посочено качеството му на какъв точно свидетел е, както и че е извършвал активни действия по събиране на доказателства в производството са неоснователни и необосновани.

Не се установява и твърдяното противоречие в показанията на св. М. и св. Т., доколкото полицейският служител е усетил миризмата на алкохол, когато е бил в непосредствена близост до спрения за проверка автомобил и при контакт с жалбоподателката във връзка с искане за представяне на нейните документи за проверка.

Именно тогава усещайки миризма на алкохол е решил да извърши и проба за наличие на алкохол. Това че впоследствие жалбоподателката е стояла на голяма дистанция от полицейските служители и недвусмислено е заявила, че отказва извършването на каквито и да било проби, съвсем логично може да се възприеме като арогантно отношение, в допълнение с демонстративното заснемане на видеоклип с мобилния си телефон, както посочва св. Т..

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство спрямо 2 жалбоподателката, не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила, а изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е правилно установена. Обстоятелството, че в талона за медицинско изследване, презимето на свидетелката Т. е било погрешно записано като П. вместо Т. в никакъв случай не съставлява съществено процесуално нарушение, което да опорочава производството и да накърнява правото на защита на наказаното лице. В самия АУАН лицето е записано с правилните си имена, който процесуален документ слага началото на административнонаказателното производство.

Разпитана в съдебно заседание св. Т. правдиво излага всички факти и обстоятелства, които е възприела и за съда няма съмнение, че именно тя се е подписала в талона за медицинско изследване.

Съдът счита също, че материалния закон е правилно приложен, доколкото отказът на водач на МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, представлява нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно същата норма, наказанието е лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба от 2 000 лева, каквото е и наложеното с процесното наказателно постановление.

По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0247-000159 от 29.05.2024г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на А. А. Т., ЕГН **********, от с.П., обл.Р., ул.“А.С.“ № ., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _____________/п/__________

3