Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 472 от 10.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21842/2022
Вид
Решение № 472
Подписан
10.01.2023
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §13 · Закон за здравето
  • чл. 3 т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110121842 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на солидарна отговорност против Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. за сумата 2997,68 лева, включваща сумата 2560,17 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 113766, сумата 399,33 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., сумата 32,25 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. и сумата 5,93 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36826/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответниците заявяват, че между тях и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да 1 им е доставяна топлинна енергия, респ. да дължат заплащането й. Навеждат доводи за недопустимост на предявените искове поради липса на представителна власт, учредена в полза на представителя на ищеца, както и поради липса на правен интерес от предявяване на исковете. Оспорват представените от ищеца документи с довода, че не представляват счетоводни документи. Посочват, че исковата молба е нередовно поради липса на квалификация на иска. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в претендирания обем, а в случай, че го е направил, доставката не е отразена счетоводно съгласно ЗСч.

Възразява ищецът да е издавал ежемесечно данъчни фактури за претендираните вземания.

Прави възражение за погасяване по давност на всички вземания за периода м.05.2018 г. до 18.11.2018 г. като имащи периодичен характер по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „б“ ООД („б България“ ООД) счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет като доказателство копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот №24, том II, рег. №1389, дело 203/2005 г. от 03.06.2005 г. на нотариус Ирина Радева с рег. №051 и район на действие СРС, видно от който Б. Й. Ч. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент без номер, находящ се в гр.

София, район Триадица, жилищна сграда на адрес заедно с избено и таванско помещения и 13/200 ид. части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена 2 сградата. Като доказателство по делото е приобщено копие на акт за брак № 1023/01.09.1975 г. на Коларовкси РНС между Б. Й. Ч. и М. Б. Ч.. При тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да са собственици на имота, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство. Собствеността е придобита през време на брака, поради което и на основание чл. 19 СК’85 (отм.) независимо на чие име е придобито недвижимото имущество, то принадлежи общо на двамата съпрузи. Това се установява и от приобщените два нотариални акта за учредяване на договорни ипотеки от 2006 г. и 2008 г., в които М. Б. Ч. е вписана като ипотекарен длъжник по отношение на недвижимия имот, представляващ апартамент без номер, находящ се в гр. София, район Триадица, жилищна сграда на адрес. Не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди предявяване на исковата молба в съда, поради което може да се направи извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия възникнало по силата на закона. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което не е необходимо писменото им приемане от страна на потребителите.

Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплатят цената й, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката през процесния период.

Според кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза, дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Експертът е констатирал, че през исковия период на ответниците са ползвали топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава им е била начислявана в съответствие с нормативната уредба като топлинната енергия е била определяна на база реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО /индивидуален разпределител на разхода за отопление/, монтирани на 5 броя радиатори в имота. Сумите за топла вода за целия исков период са определяни на базата на база „реален отчет“ на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на съдебно– техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2733,95 лева.

Ответниците не твърдят да са заплатени суми за процесния период, което се установява и от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че издадените от ищцовото дружество фактури са включени в дневниците за продажба, а наведените от ответниците възражения за липса на водено редовно счетоводство съдът намира за неоснователни. Следва да се посочи, че претенцията на ищеца се основава на реално измерени количества доставена топлинна енергия, чиито размер възлиза на претендирания според заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което осчетоводяването на същите е последващо и не представлява основание на претенцията. Предвид това искът за сумата, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020 г. се явява основателен изцяло, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер от действително потребената през периода топлинна енергия съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза.

3

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.