Решение № 5968 от 02.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8249/2024
- Вид
- Решение № 5968
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 02.10.2025
- Състав
- Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5968 гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Елена Андреева
Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20241100508249 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Столична община срещу разпореждане от 11.06.2024г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар, обективирано в съобщение изх.№ 45228/11.06.2024г. по изп.дело № 20249240401544 по описа на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС.
В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като единственото, извършено от адвоката на взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, като се прави искане за отмяна на разпореждането и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 438лв. до 200лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, като е наведено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност. Излага се, че Столична община е надлежен платец с известни банкови сметки, поради което и не се е налагало извършване на допълнителни изпълнителни действия, а и длъжникът е бил лишен от възможността да изпълни доброволно преди образуване на изпълнителното дело.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело – И.С.Р., подадено чрез пълномощника й, в което жалбата се оспорва като неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20249240401544 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 23.05.2024г. по молба от И.С.Р., подадена чрез пълномощника й – адв. А.В. от САК и въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2022г., издаден по адм.дело № 8009/2018г. по описа на АССГ, издаден по решение № 1
3333/16.05.2019г. и определение № 5855/05.08.2019г., срещу Столична община, която е осъдена да заплати на И.С.Р. съдебни разноски в размер на 1610лв. и съдебни разноски за първоначална съдебно-техническа експертиза в размер на 150лв.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателката е предоставила права на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ, като е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ и съдействие от адв.
А.В..
На 28.05.2024г. на длъжника – Столична община, е изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ за заплащане на задължение по изп.дело в размер общо на 2505,01лв., от които 1760лв. – присъдени разноски от АССГ, както и разноски по изп.дело, в т.ч. 438лв. – адвокатско възнаграждение, 307,01лв. – такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ, като ПДИ е връчена на длъжника на 30.05.2024г.
В срока за доброволно изпълнение, на 07.06.2024г. е подадено възражение от Столична община за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 438лв., както и срещу размера на пропорционалната такса, като във възражение длъжникът е посочил, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид размера на вземането по изп.лист – 1760лв., като с разпореждане от 11.06.2024г. молбата за намаляване на адвокатския хонорар е оставена без уважение.
Съдът, като съобрази конкретните извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от пълномощника на взискателя, както и действително извършените изпълнителни действия във връзка със събиране на дължимите суми, включително обстоятелството, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, намира, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради следното:
Между страните липсва спор, че пълномощник на взискателя по изп.дело е адв. А.В., която е приела да осъществи безплатна правна помощ и съдействие на И.С.Р. , както и че именно този адвокат е подал молбата за образуване на изпълнителното дело, като няма данни пълномощникът на взискателката да е правила допълнителни искания и да е настоявал за извършване на конкретни изпълинтелни действия, а е предоставил правата по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, който е изпратил ПДИ до длъжника – Столична община.
Установи се по делото, че още след подаване на молбата за образуване на изп.дело, в срока за доброволно изпълнение длъжникът е възразил срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателката и определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като съдебния изпълнител е отказал да уважи молбата с обжалваното пред съда разпореждане.
С оглед обстоятелството, че единственото извършено действие от пълномощника на вискателката е подаването на молба за образуване на изпълнително дело, като съобрази, че не се налага извършването на други изпълнитлни действия, поради това, че банковите сметки на Столична община са пеблично известни, както и с оглед обстоятелството, че длъжникът своевременно, в срока за доброволно изпълнение, е възразил срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение, предвид и обстоятелството, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, настоящият състав счита, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. В случая не се е налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен изпращането на ПДИ, а пълномощникът на взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело и е овластил ЧСИ с правата по чл.18 от ЗЧСИ.
Като съобрази изложеното и фактически извършените действия, посредством които е осигурено събиране на вземанията, съдът счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба 2
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното разпореждане, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 438лв. следва да бъде отменено, респ. в частта по отношение разноските по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 212,16лв. до 235,01лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Разпореждане от 11.06.2024г., обективирано в съобщение изх.№ 45228/11.06.2024г. по изп.дело № 20249240401544 по описа на ЧСИ Г.К., с което е оставена без уважение молбата на Столична община за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 438лв. и частта относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 212,16лв. до 235,01лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3