Решение № 600 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110204562 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е. Ю. А., ЕГН ********** чрез адв. В. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-032096/02.01.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1 т. 4 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложеноадминистративнонаказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 179, ал. 6 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя А. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че в АУАН и НП не са описани ясно вменените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават и законовите разпоредби, които се твърдят да са нарушени.

Твърди се, че не са изложени конкретни факти, които да се подведат под съответни правни норми, а единствено общи фрази, като описанието на нарушението не съответства на посочените правни норми. Жалбоподателят твърди, че на инкриминираната дата не е управлявал автомобил, който да е бил спрян от движение или технически неизправен. От съда се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, 1 представлява се от адв. К., надлежно упълномощена, която пледира за уважаване на жалбата и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски.

Застъпва тезата, че жалбоподателят не е управлявал МПС, което да е било спряно от движение по надлежния ред. Поддържа се, че автомобилът е бил спрян от движение отново на 07.11.2023 г. /датата на съставяне на АУАН/, но е пуснат в движение отново след представяне на доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не и на документ за преминат технически преглед, от което прави извод, че преди това не е бил технически неизправен. Намира, че приложената фотоснимка не установява твърдяното нарушение, нито дали се касае за неукрепен товар.

Намира, че посочената неизправност на кабината не е сред изброените в чл.

10, т. 6, б. „а“ от ППЗДвП. Счита, че вменените с НП нарушения по т. 1 и т. 2 са еквиваленти, като липсва законово основание за спирането от движение на товарния автомобил на 07.11.2023 г. Счита, че автомобилът не е бил технически неизправен към посочената дата. Счита, че е налице противоречие между обстоятелствата, посочени в АУАН и НП и цитираните законови разпоредби, които се твърди да са нарушени.

Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител въззиваемата страна се аргументира законосъобразността на издаденото наказателно постановление и се прави искане същото да бъде потвърдено.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.02.2022 г. от началника на отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация”- Пловдив на основание чл. 106а, ал. 1 т. 1, б. „в” и ал. 2 т.1 от Закона за автомобилните превози била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г. - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сВ.не и отнемане на табела с рег. № ****** и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС № *** на товарен автомобил марка „****”, собственост на „***” ЕООД, ЕИК ********. С решение № 179/21.06.2022 г. на АС- Кърджали, постановено по адм. дело № 102/2022 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 22.07.2022 г. посочената заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1094/23.02.2022 г. била отменена. На 27.07.2022 г. предната регистрационна табела с рег. № ****** и СРМПС № ***, отнети с посочената заповед били върнати на упълномощен представител на собственика на товарния автомобил „***” ЕООД. Отмяната на заповедта, която била приложена ПАМ – временно спиране на товарния автомобил от движение не била отразена в АИС КАТ, в която към 07.11.2023 г. същият автомобил бил със статус спрян от движение.

На 07.11.2023 г. в гр. София жалбоподателят Е. Ю. А. управлявал товарен автомобил марка ****” с рег. № ******, движейки се по ул. „*****” с посока на движение от ул. „***” към Околовръстен път, като водачът А. не бил поставил обезопасителния колан, с който автомобилът бил оборудван.

2

Задният метален капак на каросерията на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя липсвал.

На същата дата свидетелят А. С. С. – младши автоконтрольор в ОППСДВР и неговият колега Руси Божиновски извършвали пътен контрол на ул.

„*****” на пътната връзка с Околовръстния път. Около 15:00 часа покрай тях преминал товарният автомобил марка ****” с рег. № ******, управляван от жалбоподателя А.. Свидетелят С. видял, че водачът е без поставен обезопасителен колан и спрял товарния автомобил за проверка.В хода на проверката била извършена справка чрез служебен таблет относно посочения автомобил и тъй като отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ № РД-141094/23.02.2022 г. не била отразена в АИС КАТ резултатът от справката бил, че автомобилът е временно спрян от движение.

Свидетелят С. установил, че задният капак на каросерията на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя липсва, като е налице опасност от изпадане на товара - строителни материали - железа, които не били допълнително обезопасени чрез въжета или колани. Констатираната неизправност на товарния автомобил била заснета със служебен таблет.

Свидетелят С. счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за установеното съставил срещу Е. Ю. А. акт за установяване на административно нарушение серия GA 1102375/07.11.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

На 14.11.2023 г. било подадено възражение срещу съставения АУАН.

Като счел депозираното възражение за неоснователно и въз основа на така съставения АУАН на 02.01.2024 г. началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя на 03.03.2024 г., а на 07.03.2024 г. по пощата била депозирана и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А. С. С., справка от АИС-КАТ и справка за собственост на товарен автомобил марка ****” с рег. № ******, копие от заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г., заверен препис от решение № 179/21.06.2022 г. на АС- Кърджали, постановено по адм. дело № 102/2022 г. по описа на съда, копие от свидетелството за регистрация на МПС № *** на товарен автомобил марка „****”, справка „Картон на водача”, заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на показанията на свидетеля А. С. С. в частта, относно извършената проверка и установеното при нея. Показанията на свидетеля са обективни, добросъвестно депозирани, информативни и съдът им се довери в по-голямата им част. От показанията на свидетеля се установява по несъмнен начин, че при извършената проверка жалбоподателят А. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано.

Именно възприемането на това нарушение е бил и поводът за спирането и проверката на жалбоподателя. Пак от показанията на свидетеля се установява, 3 че задният капак на каросерията на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е липсвала, като същият е превозвал строителни материали – железа, като по този начин при липсата на заден капак е бил налице риск от изпадане на товара. Следва изрично да се посочи, че свидетелят депозира добросъвестно показания и досежно установеното от него при справка чрез служебен таблет, че управляваният от жалбоподателя автомобил е временно спрян от движение. Макар по делото да се установи категорично, че към датата на проверката заповедта за прилагане на ПАМ № РД-141094/23.02.2022 г. е била отменена с решение № 179/21.06.2022 г. на АСКърджали, то видно от справката от ОПП- СДВР това обстоятелство към 07.11.2023 г. /а и към момента на представяне на справката пред съда/ не е било отразено в регистрите на КАТ, следователно свидетелят не може да бъде упрекнат в недобросъвестност. Въпреки това обективно по делото се установи, че към 07.11.2023 г. товарен автомобил марка „****” с рег. № ****** не е бил спрян от движение, тъй като заповедта, с която е сторено това, чрез прилагане на ПАМ е била отменена с решение на АС- Кърджали, влязло в законна сила на 22.07.2022 г. В копието от заповедта, представена по делото е отразено, че предната регистрационна табела на автомобила и СРМПС са били върнати на представител на собственика. Тук следва да е отбележи, че свидетелят С. не твърди автомобилът да е бил без поставени регистрационни табели, а от самия АУАН е видно, че при съставянето му е иззето СРМПС № *** – това, което е било иззето при издаването на ЗПАМ № РД-14-1094/23.02.2022 г. и което е било върнато на собственика след отмяна на заповедта. В справката от ОППСДВР е посочено, че автомобилът е бил спиран два пъти от движение – първият на дата 11.03.2022 г. на основание чл. 171, т. 2 б. „д” от ЗДвП, а вторият на дата 21.11.2023 г. по чл. 171, т. 2 б. „а” от ЗДвП. За повече информация относно актовете, с които автомобилът е бил спрян от движение съдът е насочен към ОДМВР – Кърджали. При изискване на информация относно спирането от движение на автомобила на 11.03.2022 г. и представяне на преписката от ОД-МВР Кърджали се установи, че всъщност датата на спиране от движение е 23.02.2022 г. /датата на издаване на ЗЗПАМ, доколкото обжалването на ЗЗПАМ не спира изпълнението й/. Не се установи преди датата на проверката 07.11.2023 г. управляваният от жалбоподателя автомобил да е бил спиран от движение с друг акт, освен със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г., като предвид отмяната й с решение на АС- Кърджали, влязло в сила на 22.07.2022 г., то следва извод, че към 07.11.2023 г. товарен автомобил марка ****” с рег.

№ ****** не е бил спрян от движение.

От представените по делото копия от заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.